Изборите в Сърбия: “Всички победиха, а кой ще управлява?”

“Всички победиха, а кой ще управлява?” попита един всекидневник на първата си страница в деня след парламентарните избори в Сърбия.

Както се и очакваше, нито една партия не успя да спечели мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Лошото е, че фаворизираните от Запада Демократическа партия (ДП) и отчасти Либерално-демократическа партия (ЛДП) получиха по-малко от очакваните гласове. Сега всичко зависи от премиера Воислав Кощуница и оглавяваната от него коалиция Демократическа партия на Сърбия – Народен съюз.  За разлика от предишните избори през 2003 г., сега ДП ще е най-голямата парламентарна партия от така наречения демократически блок.

Костеливият орех Кощуница

Кощуница е начело на правителството в Сърбия от 2003 г. Той не е особено приемлив за Запада, тъй като не успя да се споразумее по двата основни (външно)политически проблема на Сърбия: предаването на Международния трибунал в Хага на генерал Ратко Младич и постигането на споразумение за окончателния статут на Косово.

След снощните избори има няколко варианта за съставяне на правителство, от които най вероятен изглежда коалицията между ДП, ДСС-НС и Г-17 плюс на министъра на финансите в оставка Младжан Динкич. Те имат гарантирани 131 от общо 250 места в Народната скупщина. Възможно е към тях да се присъединят още седем депутати от малцинствените партии.

Всички коментатори посочват като пречка за тази коалиция желанието на Кощуница да запази премиерския си пост. Демократите на президента Борис Тадич смятат, че тъй като са партията с най-много места, на тях по право се полага да излъчат премиера. Техният кандидат е Божидар Джелич, бивш министър на финансите от правиетлството на Зоран Джинджич. Проблем ще има и с Г-17 плюс, защото Джелич и Динкич не са в добри персонални отношения.

Възможно е обаче твърдите позиции да са само блъф в началото на преговорите. В медиите вече се обсъждат и компромисни варианти - Кощуница да стане председател на парламента, Тадич да е премиер, а Кощуница най-вероятен президент след предстоящите през тази година и избори за държавен глава на Сърбия.

В изказванията си след изборите и ДП и ДСС посочиха като основа за предстоящата коалиция договарянето на платформа, приемлива за всички партии. Най-важното според Тадич за постигането на споразумение е стремежът към Европа и членство в Европейския съюз. Кощуница пък изтъкна като основа запазването на държавната цялост на Сърбия, т.е. да не се дава независимост на Косово. От сигналите, които напоследък изпраща ЕС, двете неща не могат да се постигнат едновременно. Въпросът е дали ще се намери някакъв междинен вариант примелив за всички. 

Редица наблюдатели не пропускат да припомнят, че Кощуница веднъж вече се отметна от обещанието си да сътрудничи на Хагския трибунал, дадено за формиране на управлявалата досега коалиция с Г-17 плюс и Сръбското движение за обновление на външния министър Вук Драшкович.

Другата вероятност за формиране на коалиция е между Кощуница и Сръбската радикална партия (СРП) на крайния националист Воислав Шешел, който в момента е в Хага, обвинен за военни престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и Войводина за периода 1991-1995 година. Радикалите за пореден път спечелиха най-много депутатски места на изборите. Не се сбъдна прогнозата, че при по-голямата избирателна активност (рекордни над 60%) ДП има шансове за победа над радикалите.

СРП има почти 100 хил. гласа повече, макар и едно депутатско място по-малко. В изборната нощ Кощуница не отхвърли възможността да направи с тях правителство с уговорката, че всичко зависи от програмата и целите на това правителство. Такъв кабинет ще бъде външнополитически крах за Сърбия и затова анализаторите го преценяват като малко вероятен. Минимална е възможността Кощуница да направи правителство на малцинството - примерно със Социалистическата партия на Сърбия, което да се подкрепя в парламента от радикалите.

Нови избори през лятото?

Според новата Конституция на Сърбия, сега в ръцете на президента Тадич е да даде мандат за съставяне на правителство на тези, които имат широка парламентарна подкрепа. Той не е задължен да предложи на радикалите. В същото време ако до края на май не бъде избрано правителство, президентът е длъжен да разпусне парламента и да насрочи нови парламентарни избори. Според сръбските анализатори това е доста вероятно да се случи с оглед на паралелно течащите разговори за окончателния статут на Косово. Никой не би желал да дойде на власт и да му се наложи да предаде Косово на албанците. В същото време обаче се очаква силен отлив на избиратели от партията, която протака създаването на правителство. Според списание “Стандард” подобен сценарий би засилил центробежните сили и би прелял избиратели към двете крайни партии. От ДСС към радикалите и от ДС към либерал-демократите на Чедомир Йованович.  

ЕС притиска за решаването на статута на Косово

Още в понеделник се очаква външните министри на ЕС да направят оценка на резултатите от парламентарните избори в Сърбия във връзка с подновяването на преговорите ѝ за присъединяване. В петък специалнитят представител на ООН Марти Аахтисари трябва да запознае Белград и Прищина с предложението си за уреждане на окончателния статут на Косово. То би могло да доведе до сериозни сътресения в Сърбия, защото изборите показаха, че болшинството от хората (гласувалите за ДСС и СРС) не са съгласни тази провинция да се отдели. От друга страна, все повече подкрепа набира мнението, че е по-добре Сърбия да стане член на Европейския съюз, отколкото упорито да защитава властта си над населената предимно с албанци провинция.

Така че изборите минаха, но неизвестните останаха. И въпреки доброто икономическо положение на Сърбия, тя ще продължава да е в черния шенгенски списък, с блокирани преговори за членство в ЕС. Поне докато политиците не се споразумеята какво да правят.