Изборите вече няма да са убежище за обвинени в престъпления

Кандидатите за депутати, евродепутати и президент, които преди датата на регистрацията си са задържани или привлечени като обвиняеми за престъпление, вече няма да имат имунитет. Това решиха в сряда народните представители, които приемат текстове от новия Изборен кодекс.

Депутатите записаха, че започнало наказателно преследване срещу такива кандидати няма да бъда прекратявано, както и ще е възможно те да бъдат арестувани и да им бъдат повдигани нови обвинения.

Това означава, че, например, ако бившия съветник в ДАНС и настоящ обвиняем като лидер на организираната престъпна група "Октопод“ Алексей Петров се кандидатира за президент, каквито заявки се чуха, делото срещу него няма да бъде прекратено.

Застъпниците по време на предизборна кампания също няма да се ползват от имунитета, предвиден в сега съществуващото законодателство.

Парламентът обаче запази действащото сега право на имунитет по време на предизборната кампаниуя за всички останали кандидати за депутати, евродепутати, кметове, общински съветници, президент и вицепрезидент. Мнозинството отхвърли предложението на "Синята коалиция" за цялостно отпадане на тази защита.
Така и в бъдеще от датата на регистрирането си кандидатите няма да могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми освен в случаите на заварено тежко престъпление.

Най-малко 7 000 симпатизанти ще регистрират партия за избори

Преди това депутатите решиха, че вече ще са необходими най-малко 7 хиляди подписа, за да може една партия да се регистрира за участие в избори. Освен подписите на симпатизантите, всяка формация ще трябва да представя и списък с имената и ЕГН-ата им.

Друго условие, на което партиите трябва да отговарят за регистрация в ЦИК, е удостоверение от Сметната палата за предоставените ѝ финансови отчети за последните 3 години.

И двете изисквания предизвикаха остри възражения от страна на БСП, която единствена от опозицията участва в дебата по кодекса. От ДПС още в понеделник напуснаха в знак на несъгласие с приетите изисквания за уседналост, както и с други текстове, които според тях са "противоконституционни“.

Мая Манолова от БСП повтори, че приетите нови правомощия отреждат на ЦИК едва ли не "ролята на партиен съд“, тъй като ще решава дали една политическа сила е провела надлежно заседание на своите политически органи.

Според нея "не е уместно чрез удостоверенията, които издава, Сметната палата да решава коя политическа партия е изрядна за участие във вота въз основа на финансовите отчети за последните 3 години от дейността на партията“.

Аргументът на Манолова е, че одитната институция вече не е колегиален, а едноличен орган, чийто председател е назначаван от управляващите. Така до избори щели да бъдат допуснати само партиите, които ГЕРБ реши.

Необходимият праг за регистрация от най-малко 7 хиляди подписа ще спъне малките и новорегистрираните партии, допълни Манолова. Тя отбеляза, че според Венецианската комисия към ПАСЕ за легитимност са достатъчни 2500 подписа, а ГЕРБ разписва в пъти повече.

Председателят на правната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ ѝ отговори, че 2500 подписа е условие за регистрация на партия като политически субект и че не може същият брой да се разпише и за участие в избори.

По думите на Фидосова, с кодекса се слага ред при регистрациите и всички субекти са равнопоставени. Според нея няма дискриминация и в изискването първо да се регистрират партиите, а след това - коалициите, което става само с едно допълнително заявление.

Спор имаше и около изискването за представяне на копие от броя на "Държавен вестник" с обнародвано решението за регистрацията на партията, или други документи според действащите закони. Михаил Миков от левицата поиска условието за копие да отпадне като отживелица, а колегата му Янаки Стоилов изобщо този член да бъде заличен.

Според Екатерина Михайлова от ДСБ се създават ненужни препятствия пред вече съществуващите партии.