Изборите – все по-купувани и манипулирани

За последните три години делът на избирателите, които биха продали гласа си, нараства 4 пъти - от 4 на 17 процента. Това сочи проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), направено през октомври сред 1000 души в страната. Според изследването близо 2/3 от анкетираните изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани.

Тези притеснения имат предимно хора на възраст между 50 и 59 г. със средно образование, жители на малките градове и политически апатични българи.

Изследването сочи, че въпреки увеличаването на процента на съгласните да продадат гласа си, то високата обществена нетърпимост към практиките на платения вот се запазва и 83 процента твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане.

Този дял е с 13 на сто по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 г.

Общо 7.4 на сто от анкетираните биха продали гласа си, ако сумата ги удовлетворява, а 6.2 на сто - ако парите им трябват много.

Общо 4.6 на сто биха продали гласа си, само ако симпатизират на съответната политическа сила.

"И без това няма смисъл да се гласува, поне да взема някой лев", е позицията на 4.4 на сто, а 3.9 на сто биха го направили, ако са сигурни, че няма да бъдат подведени под отговорност.

Голяма част - 61 процента от интервюираните, твърдят, че знаят към кого да се обърнат ако станат свидетели на изборни нарушения. В отговор на открит въпрос по този повод те посочват най-често секционната избирателна комисия и МВР.

"Купуването" на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години.

Според това проучване "купуването" е посочвано като основен проблем на изборния процес в България.

Като втори по значимост проблем анкетираните тази година посочват т.нар. изборен туризъм. Спонтанно го посочват 9%, а при предложени варианти за отговор - 49 на сто. На трето място е неправомерната агитация в изборния ден.

Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно хората недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места. Такова мнение изразяват хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, негласуващите.

Софиянци и жителите на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация. Според 31 процента от интервюираните тайната на вота не е защитена.

За 17 на сто е загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват.

Подчертана липса на интерес към гласуване е регистрирана сред най-младите до 29 години, сред жителите на София, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.

Сравнително малко (между 3 и 5%) са онези, които посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Седем на сто казват,  че трудно се ориентират в интегралната бюлетина.

Липсата на доверие към изборния процес води до подкрепа за промени

Проучването на НЦИОМ показва, че дефицитът на обществено доверие в
изборния процес у нас води до изначална висока обществена подкрепа към идеите за промени в изборното законодателство.

С най-голямо одобрение - от 71% от анкетираните, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори (право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12 месеца в съответната община). Общо 55 на сто одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети - когато общински съветник напусне групата си, да може да преминава в друга или да стане независим.

Общо 51 на сто предпочитат данни от социологически проучвания да не се огласяват в деня за размисъл.

За 42 на сто е приемлива идеята за създаване на постоянна изборна администрация, а 21 процента са против. Общо 47 на сто одобряват създаването на регионални преброителни центрове, а 14 на сто са против.

Гласуването по Интернет печели привърженици

Проучването показва, че гласуването по Интернет става все по-приемливо за българите. Тридесет и пет на сто казват, че биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. Общо 29 на сто, които не са против по принцип, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват Интернет. Една четвърт от участвалите в изследването заявяват, че предпочитат да гласуват в избирателна секция, а не по Интернет.

Част от резервите са породени от съмнения, че електронното гласуване не е
достатъчно защитено.

Най-големи привърженици на този вот са младите хора и от тези на средна възраст, образованата част от населението, хора със стандарт над средния, жители на София и големите градове, мъжете.

Попитани директно за възможността, предвидена в проекта на Изборен кодекс, 54 на сто от интервюираните одобряват предложението на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Общо 19 на сто са против, а 27 процента не
могат да преценят.

Проучването на НЦИОМ идва само няколко дни, след като управляващите внесоха в парламента проект за Изборен кодекс, чиято цел е да се унифицира  изборното законодателство.