Изборите за президент в Германия ще са тежък тест за Меркел

Изборите за президент на Германия са важен тест за канцлера Ангела Меркел и управляващата коалиция, посочват анализатори преди вота, който ще се проведе в сряда. Двамата ключови кандидати са Кристиан Вулф от Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел - изграден политик и министър-председател на провинция Долна Саксония, и Йоахим Гаук, бивш източногермански пастор с надпартийни разбирания, който води по популярност в допитванията.

Президентът обаче не се избира с гласа на народа, а от 1244-мата членове на специално свиканото Федерално събрание, в което участват долната камара на парламента и избраници от 16-те федерални провинции.

Германският президент има предимно церемониални функции, но изборът може да се отрази зле на Меркел, ако коалиционните ѝ партньори не подкрепят Вулф.

Едно подобно развитие ще засили усещането за хаос в редиците на дясноцентристката коалиция, която едва миналата есен спечели убедително парламентарните избори. Сега обаче одобрението към нея спада, а коалиционните партньори са затънали в крамоли.

Очакванията са Вулф да спечели достатъчно гласове във Федералното събрание, за да стане президент. Това от своя страна ще позволи на Меркел да каже, че приказките за криза в управлението са неоснователни.

Все още обаче няма сигурност какъв ще е изходът от вота, тъй като Партията на свободните демократи, коалиционният партньор на ХДС, обяви, че ще подкрепи Йоахим Гаук.

Независимо, че президентът няма правомощия да блокира закони или да разпуска парламента, изборът на новия държавен глава ще е тест доколко Меркел може да контролира собствените си редици.

Един избор, който изглеждаше предрешен въпрос, се превърна в напрегната надпревара заради решението на опозиционната социалдемократическа партия да номинира пастор Гаук, популярен общественик, борец за граждански права, който не се е обвързвал с нито една партия и се ползва със силни симпатии на дясноцентристките среди в Германия.

Германските медии също дадоха своя принос към разделението на обществените нагласи, противопоставяйки силната харизма на Гаук срещу тази на Вулф, който има имиджа на политик от кариерата.

Коалицията на Меркел разполага с крехко мнозинство от 21 гласа от общо 1 244 делегати, които ще избират следващия президент.

Според анализатори Вулф най-вероятно ще спечели, най-малкото на третия тур на гласуването, когато за избора на даден кандидат е необходимо само обикновено, а не квалифицирано мнозинство.

"Възможността Вулф да загуби е малка, тъй като това означава обединен фронт на всички опозиционни партии, както и на много делегати от управляващата коалиция", казва Карл-Рудолф Корте, политолог от университета Дуисбург-Есен.

Ако стане така, че Гаук някак си спечели, Меркел ще се опита да го обяви за герой на свободата и плурализма, но загубата на доверие в правителството ще се задълбочи, допълва той.

Така президентските избори ще се превърнат във вот на недоверие за нейното управление.

Президентският пост се освободи миналия месец, когато Хорст Кьолер неочаквано

подаде оставка заради липсата на уважение към институцията му, след като бе критикуван за изказванията си за военната роля на Германия в Афганистан.

Кандидат-президентите обикновено водят ненатрапчива кампания, базирана по-скоро на личността им, отколкото на подробно развити политически въпроси.

Гаук, който при източногерманската диктатура се бореше за свобода, сега отстоява каузата на гражданските права и нравствения авторитет.

Повечето от 124-те делегати на радикалната Лявата партия заявиха, че ще гласуват срещу Гаук, тъй като той подкрепи орязването на социални придобивки, както и войната в Афганистан. Освен това той е неприемлив за Лявата партия, защото имаше активна роля за мирната революция, довела до краха на бившата Източна Германия през 1989 г. След това той се зае активно с разсекретяването на архива на ЩАЗИ - бившата политическа полиция на ГДР, което го прави анатемосана фигура на членовете на Лявата партия, чиито корени са свързани с бившия комунистически режим.

"Искам да използвам жизнения си опит в полза на това хората да имат повече права. Голямата ми цел е свободата", казва 70-годишният Гаук пред ДПА.

Вулф, от друга страна, се издигна в йерархията на ХДС, за да стане популярен, но донякъде безличен премиер на Долна Саксония (Северозападна Германия). Неговият основаващ се на консенсуса подход го направи безспорен кандидат на Меркел, подготвен за всичко и неразполагащ с много време за избор.

До момента 51-годишният Вулф се въздържа да обяви своя програма, акцентирайки по-скоро върху понятия като интеграцията и демографския преход на Германия към застаряващо общество - негови ключови теми.

Третата кандидатура е на Лукреция (Лук) Йохимсен, издигната от Лява партия, но тя едва ли ще спечели повече от 124-те гласа на партията си, което прави 10 процента от представителите във Федерално събрание.

Въпреки че Гаук вероятно ще се размине с президентството, 42 на сто от германците смятат, че той може би е по-добрият кандидат. Едва 36 процента от запитаните казват същото за Вулф в най-новите анкети на института за социологически проучвания "Емнид" (Emnid).

Множество членове на ХДС и свободните демократи в действителност изказаха предпочитания към Гаук, който притежава известна консервативна привлекателност и получи доста похвали от самата Меркел при отбелязването на 70-годишния му юбилей по-рано тази година.

При все това водачът на свободните демократи Гидо Вестервеле увери в понеделник, че партията му е почти единодушна в подкрепата си за Вулф.

"Ние сме на мнение, че ще се сдобием с блестящ президент в лицето на Кристиан Вулф, който ще гледа в бъдещето и ще обедини народа", заяви Вестервеле пред членове на партията.

Според него тайният характер на избора гарантира свободен вот, който не се диктува от партийна политика и че само "трима, четирима или може би петима" представители на партията му във Федералното събрание ще гласуват за Гаук.

Оставката на Кьолер (една от няколкото видни фигури, напуснали редиците на Меркел) бе пореден удар, докато канцлерът се бореше с белязаната от противоречия управляваща коалиция и с критиките в чужбина за забавянето на германския отговор на кризата с еврото.

ХДС на Меркел изпадна в конфликт с коалиционните партньори, след като двете партии дойдоха на власт миналата година с програма за понижаване на данъците, която става все по-трудно изпълнима заради набъбващия държавен дефицит.

Амбициозният пакет от бюджетни ограничения, обявени в последните седмици, не успяха да обуздаят препирните между управляващите партии, които изгубиха решаващи регионални избори през май, а рейтингът им в допитванията се срина от идването им на власт миналата година.

Ако кандидатът на Меркел загуби в сряда, това не означава, че правителството е обречено, като допускат много чужди наблюдатели. Според конституцията на Германия е изключително трудно предсрочното сваляне на правителството или предизвикване на нови избори.

Дори гласуването за президент да не нанесе последния удар, то ще постави някои неудобни въпроси за това що за политически консенсус може да постигне президент, който не се ползва с подкрепата на онези, които представлява.