Според анализ на филолози

Изборната кампания преминала в обиди и общи приказки

Надежда Сталянова и Владислав Миланов, сн. БГНЕС

Политическото предизборно говорене премина в две крайности - от обиди към опонента до безкрайно общо говорене, заяви Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски", който представи в петък изследване на преподаватели и студенти за речта на политиците в предизборната кампания.

Според Миланов кризата в политическото говорене се е задълбочила и тази предизборна кампания го е показала много ясно и категорично.

“По същество нямаше предизборно говорене, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения... Всички политици трябва да си дадат сметка, че участваха в предизборна кампания, в която езикът на агресията, езикът на некоректния тон бяха водещи - задаваха моделите на речево поведение“, посочи Миланов.

“Езиковите стратегии и речевото поведение на българските политици в предизборната кампания надхвърлиха сериозно границите на доброто общуване, наблюдавахме истинско незачитане на словото, истинско неумение да се изслушва събеседника, което доведе до усещането, че всички политици говорят в един тон - тонът на агресията и на обидата“, заяви той.

Преподавателят съобщи, че анкета сред студенти от четири специалности в Софийския университет е показала, че 88 процента категорично не са одобрили речевото представяне на политиците.

Преподавателят по български език Надежда Сталянова заяви, че политическото говорене в предизборната кампания е разделено в три типа. Първият тип е "езикът на експерта", при който политиците говорят неутрално, наукообразно, като речта им е наситена с абстрактна лексика. “От всички политици чувахме: "България трябва да постигне финансова стабилност...", "Трябва да генерираме потенциал...", посочи Сталянова и допълни, че този тип говорене не достигна до избирателите.

На другия полюс е "езикът на интригата", който беше актуален за цялата предизборна кампания. “Този политически език включваше нападки и обиди към опонентите и провокации с реплики“, посочи тя. “Третият тип политическо говорене беше "езикът на улицата", при който се използваха ниските стилови употреби, разговорността, битовата и разговорната лексика в политическата реч, обясни езиковедът.

Политиците говорят на диалект и отклоняват въпроси

“Езикът ни е толкова богат, че стига човек да поиска може да изрази всяка една емоция, ето това отказват да разберат политиците, те смесват езиковите регистри и отказват да се съобразят със ситуациите и събеседниците, с които говорят“, коментира Миланов.

Той отчете също, че сред политиците има тенденция да се отнасят неформално към журналистите и техните въпроси с цел да кажат единствено това, което предварително са решили, без да дадат ясен и целенасочен отговор. "Това вече е устойчив модел, чрез който политиците уютно се крият зад клишето и намират лесен начин да кажат това, което предварително са намислили да кажат", обясни той.

За речта на държавния глава Росен Плевнелиев Миланов коментира, че президентът често говори бавно и в това отношение често информацията зад изказа му се загубва. "Някои наши студенти определят, че все едно разказва приказки на малки деца. Това някак успива, не грабва вниманието", поясни той.

Езиковедът посочи също, че по времето на парламентарен контрол често политиците говорят в бърз и нервен телеграфен стил, показващ отегченост от информацията, която представят.

“Освен това политиците често говорят на диалект, произнасяйки думи като "дипутати" и "спициални", а 38% от тях не могат да произнесат правилно "министър-председателят", каза още Миланов.

“Често се шегуваме, че вече не е нужно да ходим на теренни проучвания, за да наблюдаваме диалекта, защото парламентът ни предоставя достатъчно материал. Диалектът е богатство на езика ни, но има употреби, които публичното пространство не допуска“, заяви той.

В редица законопроекти лингвистите са открили пунктуационни и правописни грешки.

Споделяне
Още от България