Изборната кампания се изражда в директен маркетинг

Изборната търговия върви с пълна силна, става ясно от националното представително проучване на "Алфа рисърч". Общо 10.7% от хората казват, че са им предлагани пари или услуги срещу гласуване в полза на даден кандидат. Още по-голям е делът (28.8%) на онези, които са чували същото от свои близки или познати.

"Има сериозни основания да се смята, че предизборният период минава не под формата на комуникационна кампания за вижданията, ангажиментите и програмите на кандидатите за местни управленци, а под формата на директен маркетинг", се казва в изводите от проучването.

"Алфа рисърч" разкрива и друга обезпокояваща тенденция, които само потвърждава мащабната търговия с гласове. Местните влиятелни лидери са най-активните агитатори, според 15% от участвалите в проучването. Веднага след тях се нареждат работодателите и бизнесмените (11% от хората признават това). Техните предизборни действия са от два до пет пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове. Едва 5.1% от хората казват, че най-активната агитация се върти от самите кандидати.

Най-активни агитатори остават политическите партии, според 46% от българите.

"Акцентът на кампанията се измества от информиране към директно въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. В тази ситуация практиката за привличането на избиратели с извънполитически средства от скандална започва да става нормална за все по-широки групи избиратели, особено за хората с по-ниски доходи и етническите малцинства", се казва в изводите на социологическото проучване.

Всеки шести българин е на мнение, че политиците трябва да предлагат на избирателите си помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Тези практики се одобряват от 1/4 от нискообразованите, между 24% и 28% от жителите на селата и малко над половината от представителите на ромската общност (между 53% и 56% от ромите). Общо 7% от участниците в проучването са заявили директна готовност да си продадат гласа срещу пари.

Колкото по-склонни са хората да възприемат практиките за директно въздействие като нормални за политиците, толкова по-малко самите те оценяват изборите като честни. Едва между 7% и 11% от избирателите в селата, нискообразованите и представителите на ромски общности очакват изборите да бъдат такива. В мнозинството случаи става въпрос за осъзнато продаване на собствения глас, посочва "Алфа рисърч".

Разрастването и все по-голямото разнообразяване на практиките за директно мотивиране на избиратели поражда у мнозинството граждани съмнения за честността на изборите в България. Общо 17% от всички участници в проучването са на мнение, че изборите ще се спечелят честно, а за 47% - те ще са нечестни.

Общо 58% от българите твърдят, че ще участват на местните избори. Традиционно най-висока е мобилизацията за гласуване сред възрастните хора, в малките селища и особено сред симпатизантите на ДПС (90%).

Една четвърт от запитаните възнамеряват да се възползват от преференциалното гласуване за общински съветници. Ако този дял се реализира, би надхвърлил дела на ползваните преференции в европейските и парламентарни избори през миналата година. По-голям интерес към преференциалното гласуване изразяват избирателите в големите градове и тези с по-добър социален и материален статус.

*Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 октомври 2015 г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Проучването е възложено и финансирано от Института за развитие на публичната среда. "Алфа рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.