Изборните правила – основната прилика между предишните и сегашните управляващи

Искра Фидосова и Мая Манолова. Сн. БГНЕС

Веднага след идването си на власт с гръмки обещания и поредица срещи с граждани и сегашното мнозинство на БСП и ДПС, и това от ГЕРБ в мандата на предходното Народно събрание, обеща радикални промени в избирателната система.

Три месеца преди изборите без много шум и предишните, и сегашните управляващи промениха изборните правила козметично, а от смелите обещания и разписани текстове не остана и следа.

При приемането на угодния за властимащите и не дотам угодния на гражданите Изборен кодекс и ГЕРБ в лицето на Искра Фидосова, и коалицията БСП-ДПС, представлявана от Мая Манолова, се похвалиха с революционни промени и изпълнени ангажименти.

Единственото различно в двете ситуации, освен 12 месеца времева разлика, са сменените роли на опозиция и управляващи. Докато в 41-то Народно събрание ролята на вечния недоволен и разобличаващ управляващите бе поела Мая Манолова, която атакуваше непрекъснато Искра Фидосова, в настоящия 42-ри парламент поради липсата на Фидосова, тази функция пое Цецка Цачева.

Преференцията – тука има, тука няма

Без да проявяват особено творчество с обещанието си за изцяло нов Изборен кодекс, управляващите от БСП и ДПС веднага сложиха като рекламен слоган на нормативния акт "повече мажоритарност". Взели си поука от неуспешния опит с мажоритарни депутати – по един във всеки избирателен район, от левицата лансираха възможността избирателят да пренарежда партийната листа с т.нар. преференция. "За да бъде работеща, тя трябва да бъде с нисък праг - или 5%, или 7%, а това е принцип, от който няма да отстъпим", заяви през изминалата 2013 година Мая Манолова на една от безкрайните ѝ срещи с граждани, които искаха да дадат идеи и да получат законодателна инициатива.

В крайна сметка социалистите предложиха по-високия праг – 7 на сто, а ГЕРБ поискаха да бъде по-нисък – 5%. В тази ситуация ДПС не промениха позицията си от предходния ремонт на закона, регулиращ вота, и категорично се обявиха против възможността гражданите да пренареждат партийната подредба на кандидатите за национален и европейски парламент, както и за общински съвети.

Различието от 2% между искания от БСП и ГЕРБ праг се оказа непосилно и след осем месеца дебати, две специални комисии и почти десетдневни обсъждания в пленарна зала, Движението за права и свободи със своите 38 народни представителя и тихо отстояване на идеята си, че избирателят трябва да се съобразява с партията, а не обратното, надделя. В крайна сметка парламентът прие 7% преференция на парламентарните и общинските избори. Мимоходом обаче депутатите приеха партиите да "запазват" водачите си непокътнати. Това стана възможно с предложението на ДПС бюлетините без отбелязана преференция да се отчитат като глас за първия в листата. А тези, в които някой кандидат е събрал поне 7% от гласувалите за листата, ще могат да се придвижват напред, но от второ място нататък. При така приетите текстове водачът, поставен от партията, изглежда несменяем, освен ако всички преференции в листата за дадения район не "прескочат" 50 на сто, което изглежда невъзможно.

Друг проблем е, че в най-малките избирателни райони квотата на депутатите е 4 места, които ако се поделят между две или три партии, дори някой от листата да е събрал необходимите 7% предпочитания и да се е "доредил" до второто място, той на практика няма да влезе в НС, тъй като избран ще бъде само първият кандидат.

По този начин в крайна сметка реална и действаща преференция остана само за европейските избори, когато листите на партиите ще могат да се пренареждат с 5% от гласовете на подалите вот за дадената формация, без допълнителни условия.

След окончателното приемане на тези текстове ГЕРБ обяви веднага, че БСП и ДПС са обезсмислили преференциалното гласуване за национални и общински избори. А Мая Манолова се похвали с революционен подход, който отварял вратата за по-нататъшни промени в Изборния кодекс, които да регламентира "пълната преференция".

В крайна сметка обаче остава поразителната прилика между действията на управляващите от социалистите и движението и бързата поправка на изборния закон, която осъществи Искра Фидосова при закрити врати в правната комисия в миналия мандат, когато ГЕРБ отмени приетата по-рано преференция, без изобщо да е анонсирала такива намерения.

След като бяха приети законите им, и Мая Манолова, и Искра Фидосова се обявиха "за" преференциалното гласуване, и изобщо от думите им не стана ясно защо тогава то е отпаднало.

Според Фидосова "ГЕРБ не е против преференцията", но в крайна сметка гласува против нея, "както мнозинството в правната комисия" в миналия мандат. По същия начин мнозинството в пленарната зала на 42-то Народно събрание със 78 гласа "за" обезсмисли преференцията, а представителите на ГЕРБ, които са 93-ма, подозрително не бяха в пленарната зала и по този начин услужиха на БСП и ДПС да прокарат угодните за партиите текстове.

ЦИК – пак партийна, но с уклон към управляващите

Почти с вик "Никога повече Костинброд" и лидерът на БСП Сергей Станишев, и двигателят на новия закон Мая Манолова, започнаха преди осем месеца промяната на изборните правила. Една от основните според тях промени бе създаването на професионална изборна администрация, която да контролира процеса, за да не се достига до опити за манипулация.

В началото на мандата на ГЕРБ пък Искра Фидосова обяви, че ще се разпишат текстове за Централната избирателна комисия, които да направят администрацията професионална, а самата ЦИК – мандатна. Целта бе комисията да действа експертно, а не политически. В крайна сметка подобно нещо не се случи, а комисията с председател съдия Красимира Медарова взе поредица от "политически" решения в услуга на ГЕРБ.

С ангажимента си за промяна на законодателството от БСП почти дословно преповториха изявленията на Фидосова, твърдейки че е крайно време да се сложи край на "фидосовщината".

В крайна сметка след редица опити, които включваха и лишената от аргументи логика – парламентът да избира органът, който трябва да го назначи, се стигна до извода, че ЦИК няма как да стане професионална и затова комисията трябва да си остане като предишната, само че с нов състав. Съставът, разбира се, ще бъде с превес за БСП и ДПС, а не както досега за ГЕРБ и президентът ще назначава само членовете на ЦИК. Ръководството ще бъде избирано от НС.

Уседналостта, автобусите от Турция и "мъртвите души“

Въпреки плановете на ДПС новият кодекс на Манолова да премахне текстовете за уседналост на Фидосова, които ограничават правото на глас на българските изселници в Турция за европейски и местни избори, това не се случи.

Народното събрание запази условието за местна власт да гласуват само граждани, които имат постоянен и настоящ адрес в България в последните 6 месеца преди изборите. За европейски парламент ще могат да гласуват само тези, които имат постоянен и настоящ адрес в страна от Европейския съюз 3 месеца преди вота. За президентските и парламентарните избори се запазва възможността желаещите с различни адресни регистрации да могат да гласуват по настоящия си адрес.

От ДПС обвиниха останалите партии в парламента, че с уседналостта лишават граждани от конституционните им права, а стимулират вътрешния изборен туризъм с "попълване" на празнините в различни населени места. Депутатите от движението припомниха редица случаи, в които месеци преди изборите граждани се регистрират с настоящ адрес в населено място, където някоя партия е преценила, че силите ѝ няма да стигнат за депутатски мандат.

Такъв аргумент народните представители от ДПС ползваха и срещу кодекса "Фидосова".

Въпреки че не надделяха за уседналостта и за още един текст, на който много държаха – агитация на майчин език в предизборната кампания, от Движението за права и свободи в техния "тих" и обран стил, направиха предложение "параграф 10 да отпадне" (по Четин Казак) и парламентът без дебат гласува премахването на заложената в кодекса на Мая Манолова активна регистрация, която трябваше да изчисти списъците от т.нар. "мъртви души".

Дебати и анализи за прочистването на списъците от хора без избирателни права, чиито имена се използват за изборни фалшификации, бяха правени и по времето на ГЕРБ, но в крайна сметка негласна коалиция между социалистите, движението и партията на Борисов парира всякакви законодателни инициативи и останаха само добрите намерения.

Текстовете от сегашния кодекс, които предвиждаха за евроизборите да има експериментално електронно гласуване, отпаднаха. Вместо това се въвежда гласуване с машини в до 500 секции, определени от ЦИК. Засега резултатите от него няма да се зачитат. При вота с хартиени бюлетини ще може да се гласува с два знака – Х и V. Изборният ден ще започва в 6 ч. и ще продължава до 19 ч., запазва се и денят за размисъл.

Връща се изборът на районни кметове в София, Пловдив и Варна.

Плюсовете

Разбира се, в новия Изборен кодекс има и положителни промени, които трудно могат да се нарекат съществени, но са крачка в правилната посока.

Сред положителните страни на закона са, че решенията на ЦИК се приемат с поименно гласуване, поддържа се видеоархив на заседанията, както и че пълните стенографски протоколи се публикуват незабавно, а не както досега "някога".

На фона на няколкогодишните оплаквания на малките партии, че нямат равен достъп до предизборна агитация, бяха въведени т. нар. медийни пакети за формациите без държавна субсидия. Те ще получават по 40 хил. лв. за всички национални избори, ако на парламентарните са регистрирали листи във всички райони, с които ще плащат за предизборна кампания в държавните и частните медии.

Друг положителен момент в закона "Манолова" са намалените изискванията за издигане на независими кандидати и за нови формации. Според сегашния кодекс, за да се регистрират за участие в изборите, партиите трябва да съберат 7 хиляди подписа и да внесат депозит от 10 хиляди лева. Същата сума трябваше да внесат и инициативните комитети, които издигат независими кандидати.

С новия закон подписите за партии и коалиции се намаляват на 2500, колкото са нужни за учредяване на партия. Депозитът ще бъде 2500 лева, а за независимите кандидати – 100 лева. Намалява се и броят на подписите за независимите претенденти за депутати – на най-много 1000 избиратели в съответния район. Всеки гражданин може да провери в ЦИК дали името му е в подписка за партия или независим кандидат.

Естествено, на фона на никаквата преференция в кодекса "Фидосова", крачката за пренареждане на листата от втория нататък в новия закон изглежда положителна и в правилната посока.

Анонсите за нова промяна и неповдигнатите фундаментални въпроси

Тази теза използва и заместник-председателят на парламента Мая Манолова след окончателното приемане на новия нормативен акт. По думите ѝ "преференцията в този си вид е крачка към пълното пренареждане на листата", а "това е единственото мнозинство, което се е престрашило да направи тази крачка".

Според Манолова в закона има място за три големи реформи - българите в чужбина да декларират сегашния си адрес, след евентуален референдум за мажоритарния вот да се чуе гласът на гражданите, и третата - да се намали броят на нужните подписи за свикване на референдум.

По този начин обаче депутатката индиректно призна, че Изборният кодекс, който е нормативният акт, променян от всяко мнозинство – независимо дали е в обобщен вид или във вид на специални закони за всеки вот, ще продължи "да се пипа".

Въпреки че духът на парламентарната традиция е още с идването на власт на новите управляващи, те да се захванат да прекрояват регулиращите вота закони, досега никой не е направил две основни стъпки, за да повиши доверието в изборния процес.

Първата – създаване на избирателен регистър, който да дава право на глас на реално съществуващи хора, а не на имена – фантоми. И втората – на базата на такъв избирателен регистър да бъде изравнен размерът на избирателните райони, за да бъде еднаква и тежестта на всеки пуснат глас и на всеки един от 240-те народни представители.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?