Изборните правила са неадекватни и умишлено зле скроени

"Големият проблем е, че от 1990-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни", коментира политологът и преподавател по изборни системи Димитър Димитров в понеделник пред БНР по повод последните промени в Изборния кодекс.

В петък парламентът прие на първо четене предложената от мнозинството ревизия на текстовете за гласуването в чужбина.

"След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали", каза Димитров.

Той смята, че са налице умишлено лошо скроени правила, а в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс. Анализаторът обърна внимание, че всъщност отделни партии са заложили в програмите си промяна на определени текстове в изборния закон и се борят със зъби и нокти тези гласуваните промени да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми.

"Класически пример е Патриотичният фронт, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, Патриотичният фронт въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма", каза Димитър Димитров.

Другият откроен от него проблем е, че дебатът е "толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка."

"Отпадането на въвеждането на избирателен район "Чужбина" е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството", коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е "технически параметър", но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите: "Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи да обиколи всички секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден."

"Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права", отбеляза Димитров.

"Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това", изтъкна той.

Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът.