Изборният кодекс не гарантира контрол върху финансирането на партиите

Три неправителствени организации оцениха положително намерението на управляващите да приемат единен закон за изборите, но разкритикуваха липсата на контролни механизми върху финансирането на кампаниите. В понеделник се проведе дискусия за новото законодателство, организирана от Института за развитие на публичната среда.

Участниците в дебата постигнаха съгласие, че остава неясно кой и как осъществява контрола, както и че липсва регулация на непаричните дарения и третите лица, заети в изборния процес. Липсват и гаранции, че няма да се използва публичен ресурс в кампаниите. Бе поискано проектозакона да бъде съгласуван с Венецианската комисия.

От неправителствената организация, която организира дискусията, обявиха, че проектът за Избирателен кодекс е написан без да се ползва анализ на натрупаната до този момент информация от провеждането на избори в България. Основната критика бе насочена към финансовите правила в проекта.

Според председателя на управителния съвет на института Антоанета Цонева в закона трябва да има детайлна дефиниция за даренията към партиите, както и таван за личните средства, които един кандидат може да използва в кампанията си. Тя заяви, че при настоящата икономическа обстановка трябва всяко едно дарение над 1 минимална работна заплата да бъде превеждано по банков път и да се обяснява произходът на средствата. "Прозрачност без граници" настояха за граница от 2 заплати.

И двете предложения са далеч от идеята на ГЕРБ да се заложи праг от 5000 лева. Анализаторът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов се присъедини към тези критики.

По време на дискусията значително внимание бе обърнато на процедурите по вписване на застъпници на партиите. Антоанета Цонева заяви, че досегашните практики са показали неефективността на правилата и поиска залагането в закона на крайни срокове за регистрация на застъпници. По думите ѝ досега застъпниците са се използвали като нелегитимна мрежа за купуване на гласове, вместо за гаранти за честен изборен процес.

От Института за развитие на публичната среда обявиха, че проектът за кодекс има неадекватно високи прагове за преференциалния вот при парламентарни избори (20%) и за необходимите подписи за регистрация на независими кандидати (15 000). Според оценките на неправителствения сектор това ще доведе до намаляване на избирателните права на гражданите.

Като неадекватна бе оценена и предлаганата система всеки кандидат да публикува на своя сайт отчета си за употребените средства и даренията за кампанията. Предложено бе да се създаде обща система на сайта на Сметната палата.

От "Прозрачност без граници" поискаха разширено използване на системата за регионалните преброителни центрове и достъп на наблюдателите до работата на избирателните комисии. Неправителствената организация посочи, че в Изборния кодекс липсват санкции за неспазване на правилата за публичност, което ще ги обезсмисли.

"Няма съдържателна промяна на правилата за регулиране на партийното финансиране", заяви Даниел Смилов. По думите му прагът от 5000 лева звучи като "опит да се вкарат съмнителни капитали в изборния процес".

Той оцени положително двойното увеличение на тавана за позволените разходи по време на изборните кампании, защото така средствата ще излязат на светло. И сега е публична тайна, че част от партиите харчат много повече по време на избори, отколкото отчитат след това заради таваните.

Смилов поиска създаването на специална администрация към Централната избирателна комисия, която да проверява партийните отчети, защото сегашният отговорник - Сметната палата - няма нужния капацитет и експертни възможности.

Представителят на ГЕРБ на дискусията Мая Колева също взе думата, макар да се оказа, че тя не носи отговорност за създаването на проекта за Изборен кодекс. С тази уговорка тя заяви, че в управляващата партия смятат, че са направили консенсусен законопроект. Тя отхвърли критиките срещу премахването на гласуването за районните кметове и населените места под 500 души, тъй като "те нямат самостоятелни правомощия".

В същото време Колева заяви, че в ГЕРБ са готови да се вслушат в предложенията за намаляване на прага на даренията, които ще се превеждат по банков път.

Председателят на новоучредената Национална асоциация на общинските съветници Георги Кадиев (БСП) заяви, че организацията е твърдо против намаляването на броя на общинските съветници и премахването на гласуването за районни кметове.