Избягала от "семейното огнище", с дете на ръце и в търсене на кризисен център

Центровете в страната са недостатъчни, а по-лесното им разкриване се отлага заедно със Закона за социалните услуги

Избягала от "семейното огнище", с дете на ръце и в търсене на кризисен център

Кризисните центрове за жени-жертви на насилие са тежка и непривлекателна за общините социална услуга, затова в повечето градове в страната където изобщо я има тя се изпълнява от неправителствени организации. В момента в 9 областни града има 10 кризисни центъра за жени с деца, жертви на домашно насилие, като в Русе са 2. В останалите областни градове няма. Това създава много трудности, включително за работата на полицията при осигуряването на защита на жертви на насилие, а действащото законодателство много трудно позволява настаняването на пострадали от една област в кризисен център от друга област.

Улесняване на този режим беше заложен в новия Закон за социалните услуги, който обаче се отлага с половин година заради атаките срещу него от страна на протестиращи срещу Стратегията за детето и другите законови мерки за закрила на деца; "патриотични" формации и религиозни общности.

Показателно е и, че всички кризисни центрове за пострадали от насилие жени с деца се управляват от НПО с изключение на тези в Пловдив и Плевен. Въпреки нежеланието на държавата и общините да предоставят услуги за тази уязвима група, властите се поддават на атаките срещу развиваната от неправителствения сектор дейност, която понякога е единственият спасителен пояс за жертвите на насилие. От отсрещната страна не стоят никакви конструктивни предложения

Защо във всеки областен град трябва да има кризисен център?

Кризисните центрове не са най-доброто решение при случаи на домашно насилие и изобщо не са панацея, но са единственото възможно решение понякога, коментира пред Mediapool Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във фондаця "Асоциация Анимус".


"Нека да е ясно, че кризисните центрове не са най-доброто решение при случаи на домашно насилие. Най-доброто решение в случай на домашно насилие е извеждане на насилника от жилището с издаването на незабавна защита от съда в рамките на 24 часа. Има обаче проблем в механизма, по който полицията задържа и извежда. При първоначален акт на домашно насилие по сега действащия Закон за защита от домашно насилие, извършителят не може да бъде задържан. Трябва да има издадена незабавна защита, която той да наруши и тогава да бъде задържан. Има и други проблемни области в Закона за защита от домашно насилие, по които сега се работи, за да може жертвите да не си излизат от къщите", посочи тя.

По думите ѝ обаче има ситуации, в които се налага жертвите да бъдат изведени от насилника и трябва да има поне един кризисен център на територията на една административна област за жени с деца. Тя поясни, че кризисните центрове само за деца, без майки, по реда на Закона за закрила на детето, когато детето трябва да бъде отделено и от двамата родители, са повече - 18 на брой. Но те не могат да приемат жени, които търсят закрила от насилие заедно с децата си.

Липсата на кризисен център във всеки областен град в момента създава трудности при настаняването на нуждаещи се, тъй като според сега действащия закон прехвърлянето на пострадали от една област в друга е почти невъзможно.

"При случай на домашно насилие, жената бяга с децата или пък идва патрул на полицията и вижда, че децата трябва да бъдат изведени. Или пък тя е тежко наранена и линийката я кара в "Пирогов" и от болницата къде да отиде – не може да се прибере вкъщи. Тя трябва първо да се погрижи да има ограничителна заповед. От болницата я настаняват в кризисен център, където ѝ помагат да си извади ограничителна заповед и да стъпи малко на краката си няколко дни и тогава вече може да се върне вкъщи, ако в ограничителната заповед се съдържа мярката за извеждане на насилника от дома.. Но ако отиде при приятелка, защото не знае, че има кризисен център и не напише добре молбата за ограничителна заповед, съдът не издава ограничителна заповед, насрочва дело , и тогава кризисният център е единственото място, което гарантира сигурност на тази жена. Понякога се случва да няма незабавна защита и жените да са по половин година в кризисен център, защото не могат да се приберат по никакъв начин", разказва Кръстанова.

Кризисните центрове са недостатъчно, защото общините "бягат" от тях

Причината да няма разкрити достатъчно такива центрове е, че социалната услуга е тежка и непривлекателна за общините.

"Кризисни центрове се разкриват по сега действащото законодателство само по решение на кмета на общината. Кризисният център е трудна услуга. Той освен, че иска социална работа, иска психологическа работа, иска юридическа подкрепа и отгоре на всичко иска трудова заетост за настанените и поради това той става изключително трудна за изпълнение услуга. Като имате предвид, че има насилници, които искат да влязат в кризисния център, палят се пред него, искат да отвлекат детето и всичко останало, което е вече въпрос на сигурността. Затова кризисният център се превръща в непривлекателна услуга", обясни Кръстанова. Доказателство за непривлекателността на тази услуга е и факта, че всички кризисни центрове за пострадали от насилие жени с деца се управляват от НПО с изключение на Пловдив и Плевен.

Кризисният център по сега действащия Закон за социалното подпомагане е резидентна услуга, която кореспондира с дом за стари хора. Финансирането, от което обаче има нужда е много различно заради постоянното движение на хора в него, които идват с нови нужди и разходи за дрехи и консумативи и си тръгват с тях. "Жената, която се спасява от насилието няма четка и паста за зъби, дрехи, трябва всичко да се набави. Тези, които излизат си ги взимат с тях. Бюджетът е много по-различен и кризисен център не може да се управлява само с държавно делегираните пари, защото храноденът на човек е 1.30 лева, което е абсурд", коментира Кръстанова. За да поддържа кризисен център, една организация трябва да набира дарения, да има допълнителен проект за да го поддържа. А трябва да отговаря и на определени стандарти като например да има регистрация в регионалната здравна инспекция и да покрива изисквания за чаршафите и приготвянето на храната. Истината е, че НПО, които са създадени за борба с насилието над жени в страната бутат местния процес. Помещението на нашият кризисен център е купен преди време с пари на Немското дружество за научно-техническо сътрудничество към Министерството на икономиката на Германия и ние сме го ремонтирали по 6-7 проекта малко по малко, за да стане годен за живеене", коментира Кръстанова.

Решението на кои проблеми беше отложено с новия Закон за социалните услуги?

Новият Закон за социалните услуги дава възможност за създаване на нови услуги, както и те вече да се създават не само на общинско, но и на областно ниво. "При кризисните центрове за домашно насилие е изключително важно да могат да се настаняват жени от София в Русе и от София в Силистра. Сега не винаги може, защото парите освен държавни, могат да са общински или от проекти, за конкретен регион. Например в момента големият кризисен център на Русе за 15 човека е празен, но понеже е финансиран с общински пари, в него не могат да се настаняват хора от други общини освен община Русе", коментира Кръстанова.

"Аз съм присъствала на случай на жена от Разград, която бяга с дъщеря си, но в града няма никакъв кризисен център. Русе е съвсем близо, но не я приеха и отиде в Силистра, където кризисния център е с държавно финансиране. Новият закон дава по-гъвкави възможности. Освен това дава възможност две общини заедно да решат да си направят една услуга за тях общини, като си поделят разходите ", дава пример тя.

Друго предимство в новия закон е, че ако сега само кризисният център е делегирана от държавата дейност, която се финансира по закона за социалното подпомагане , занапред ще могат да се добавят и други необходими услуги. "Важно е да се създаде например консултативен центъра за социална, психологическа и юридическа подкрепа за жертвите, за децата свидетели и програма за извършители на насилие за контрол на агресията", посочи Кръстанова.

"Много съществено е, че в новия закона за социалните услуги всички социални услуги са разделени на общодостъпни и специализирани. Общодостъпните услуги правят изключително лесна възможността едно семейство да получи подкрепа за 2 месеца, да се ориентира за важни житейски ситуации, в които има нужда от подкрепа – например при раждане. Това са базисните услуги, които ориентират старите хора какви домове има, къде да отидат". Този тип подкрепа е превенция на по –тежките проблеми в т.ч. и насилието, дава пример тя.

"Голямо предимство на ЗСУ е и че се въвежда нова Агенция по качеството. Толкова години се говори в страната за кухите услуги, които не достатъчно добре обгрижват хората. За мен това е изключително важно, защото в момента инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане работи само с жалбите – там, където вече има издънка, а няма постоянен контрол над всички, за да се хващат проблемите в услугите по-рано", посочва още Кръстанова.

Социалните услуги на "Анимус"

Фондация Асоциация "Анимус" управлява три социални услуги държавно делегирана дейност на Столична община – Кризисен център за жени и деца, преживели домашно насилие "Света Петка" от 1 март 2012 година; Комплекс за социални услуги за деца и семейства, който се състои от две социални услуги: Център за обществена подкрепа с капацитет 120 души и звено "Майка и бебе" с капацитет 10 майки с бебета.


В този центъра за обществена подкрепа работят с деца с поведенчески проблеми, с техните родители, с деца свидетели и жертви на насилие и техните немалтретиращи родители, с кандидат-осиновители, с деца с логопедични проблеми . Консултират се и значителен брой деца, които са осиновени и растат в семейства на осиновители, но имат проблеми с напасването в семейството. Преди година от екипът на "Анимус" в този Център за обществена подкрепа започват и пилотна програма "Контактен център", където се подкрепя общуванвето на детето с родителя, с който не живее. Тази програма е много нужна, поради и зачестилите случаи на деца, въвлечени в родителски конфликти. 

Споделяне

Още по темата

Още от Общество