Изчистете спецслужбите от свързани с бившия режим, съветват чехите

Българските институции нямат капацитета да опазват класифицирана информация. Тези критики са били отправяни не само от НАТО, но и от ЕС, съобщи председателят на външната комисия към парламента Станимир Илчев.

Той обаче категорично отхвърли твърденията в румънската преса, че поради изтичане на класифицирана информация от България и Латвия, от НАТО ограничили потока към всички седем държави, поканени в Алианса. България все още не обменя с НАТО данни от такава степен на секретност, за каквито се говори в румънския печат, изтъкна Илчев.

Днес той се срещна с председателя на комисията по отбрана и сигурност при камарата на представителите в чешкия парламент Ян Видим.

Чехите: Изчистихме службите от всички свързани с бившия режим

Чешкият модел за защита на класифицирана информация се основава на три основни елемента, каза чешкият парламентарист, чиято държава също имаше проблеми с НАТО непосредствено след поканата за членство.

Първо, според чешкото законодателство проверките на кадри, които имат достъп до "строго секретно" ниво на информация се извършват между 6 месеца и 1 година. Българският закон предвижда 2 месеца.

Другият основен стълб е силната Национална служба за сигурност, в която работят около 300 специалисти.

Третият основен елемент е, че службите са напълно изчистени от хора, свързани с комунистическия режим.

"Нито цивилното разузнаване и контраразузнаване, нито военното разузнаване и контраразузнаване имат в своите редове бивши комунистически служители или хора, свързани с комунистическото минало. Във военното разузнаване има известни проблеми, но то не събира никакви данни за проверките за класифицирана информация", обясни Видим.

Той посочи, че през март 1990 структурите на комунистическата тайна полиция са били напълно разрушени, като цивилното контраразузнаване е било изграждано на чисто като напълно нова организация.

Въпреки лустрационния закон, който действа в Чехия от 1990 г., голяма част от служителите, изпратени в структурите на Алианса, са били върнати като недобросъвестни. Видим обясни, че това е било преодоляно с приемането на нов закон, като след извършването на проверките съобразно този нов закон офицерите им са получили пълното доверие на Алианса.

"Вземете текстовете на нашия закон, погледнете какво може да бъде приложено във вашите условия и мисля, че това би ви улеснило доста", бе отговорът му на въпрос как може България да се справи със същия проблем.

Той обясни, че е непосилна задача за три месеца страната ни да изгради системата за сигурност на информацията. Според него срокът е даден, за да приготвят страните нужната вътрешнонормативна база и да докажат пред Алианса, че могат да заимстват класифицирана информация. На въпрос какво би станало, ако след три месеца България не е успяла да направи това, той обясни, че това не би попречило да влезем в НАТО, но няма да имаме достъп до най-важната информация. "Офицерите в комитетите на Алианса ще бъдат откъснати от работата им. Конкретен пример - в момента, в който даден комитет обсъжда класифицирана информация, на офицера, който не удовлетворява изискванията за достъп, ще му бъде казано: "Отивайте да пушите цигари!", заяви Видим и отново посочи разликата в сроковете за проверка, предвидени в чешкото и в българското законодателство. Проверката лично за него е продължила 8 месеца, даде пример Видим.

Все пак той заяви, че след срещите си с шефката на ДКСИ, министъра на отбраната и шефа на ГЩ, както и с началниците на НРС и НСС мисли, че България е добре подготвена и може да се справи с опазването на тайните.

Илчев: Политическото и професионалното минало не са най-важни

"Тук по-скоро трябва да се дискутира, отколкото механично да се търси пренасянето на форми", бе отговорът на Станимир Илчев. Според него чехите са имали проблеми с НАТО въпреки цялата строгост на лустрационния им закон и на този за класифицираната информация, заради фиксирането на политическото и професионалното минало на хората.

По думите на Илчев далеч по-важно е да се проследят контактите на тези хора и дали в миналото си не са нарушавали други закони.

За пример той даде проверката на "любопитни" детайли като това дали лицето е имало връзки или е предприемало действия, свидетелстващи за корупционна нагласа и без да е бил свързан с бившите тайни служби. По думите му било доста по-елементарно да се провери дали един човек е работил в Първо главно управление или 6-то на ДС, отколкото какви са били връзките му с нелегитимни кръгове, например, или какво е правил по време на посещенията си в чужбина.

"Всички най-шумни и неприятни шпионски скандали в западните страни опират до хора, които не са работили в тайните служби, но са били корупционно изкушени, продавали са информация срещу пари", каза той. Според него правените в момента в България проверки за надеждност включвали и тези елементи. Той обаче не можа да отговори дали за това са били проверени всички членове на ДКСИ.

Преди време стана ясно, че един от тях - Мохамед Реджеб, дължи на държавата данъци. Ако към неговия казус са приложени критериите, оповестени от Илчев, Реджеп вече трябваше да е освободен от поста.

Службите нямат капацитет да съхраняват да опазват информацията

Станимир Илчев не отрече, че докладът на натовската служба по сигурността за България е силно критичен. В него се казва, че българските спецслужби и ведомствата нямат капацитет да опазват класифицирана информация.

"Това се твърди по линия на ЕС за всички наши министерства, твърди се много често по линия на ОССЕ за структурите ни в тази организация, твърди се естествено и по линия на НАТО за класифицираната информация. Но това е част от вътрешното и ресурсно кадрово осигуряване на службите, от техните устройствени правилници. Капацитет не се изгражда за няколко дни с една наредба - това е събиране на квалифицирани хора и разполагането им", обясни Илчев.

В същото време обаче и.д. шефът на НРК полк. Кирчо Киров заяви категорично пред Mediapool, че българските спецслужби - не само неговата, но и останалите, имат изграден капацитет за опазване на класифицирана информация. Киров декларира, че той не знаел да има извод в противната посока от страна на НАТО. Той обясни, че има нужда от кадрови рокади, но в насока на преструктуриране на службата му, а не на уволняване на служители. "В момента създаваме нов орган по сигурност на информацията - преструктурираме сегашния отдел "Вътрешна сигурност и охрана" съобразно нормативите и стандартите на НАТО",обясни той.

На въпрос обаче дали в НРС има хора, които не биха заслужили доверието на Алианса и в този смисъл трябва да бъдат освободени, той каза: "Не мисля. Кръгът на хора, които ще имат достъп до натовска информация ще бъде изключително ограничен - ще се броят на пръстите на едната ръка".

България има един от най-добрите закони за класифицираната информация, заяви президентът Първанов. "Може би по-стриктен отколкото в много други страни. България има служби, които много ефективно взаимодействат със службите на страните от Алианса, като това се подчертава и се признава от всички наши партньори", каза той по повод публикациите в румънската преса за изтичане на натовска информация от България и Латвия.

Облекчаваме процедурите за достъп до информация

"Чехите споделиха с нас, че навремето са изработили закон, който впоследствие се е оказал изключително строг и се е наложило на три пъти да внасят промени в него - заради императивност някои офицери са отказвали достъп до информация на лица, които по същество имат право на нея. Предвид предстоящото ни членство в Алианса и засилването на обмена на информация още отсега трябва да се разсъждава дали нашият закон ще подпомага за нормалното циркулиране на тази информация или ще го забавя", заяви Илчев. От месеци шефката на ДКСИ Цвета Маркова защитава тезата, че предвидените в нормативния акт правила са прекалено строги. Днес председателят на външната комисия обясни, че ще бъдат променени част от наредбите, за да станел законът функциониращ. Илчев анонсира, че предстои промяна на наредбите за секретните патенти и за мерките по контрола върху изпълнението на закона за класифицираната информация.

България можела да стане пълноправен член на НАТО преди април 2004

Има индикации, че процедурата по ратификацията в Американския сенат на протоколите за присъединяване на кандидатите за членство би могла да се съкрати и пълното ни членство да бъде факт не през април-май 2004, а значително по-рано, заяви днес Илчев. Той получил положителен отговор от чешките парламентаристи, че ратификацията на българския протокол за членство в НАТО да бъде ратифициран юли или септември.

"През май чешкото правителство ще разгледа целия блок от ратификационни документи, очаквам, че към юни - юли те ще бъдат обсъдени в отделните комисии на нашия двукамарен парламент. И най-късно септември, по-скоро юли ратификацията ви би могла да бъде одобрена от целия чешки парламент", бе прогнозата и на Ян Видим.