Издайничеството на националните кухни

Храната на янките, казва той, превъплъщава добродетелите на бащите на конституцията - целомъдрено меню, в което парчето печено месо е придружено от семпло приготвени картофи. Няма сосове, които да замъгляват вкуса, подправки, които да учудват небцето, гарнитури, които да съблазняват погледа. Ястията следват едно след друго, така както се леят нравоучителните беседи на пуританите - монотонно и скучно. Нещо повече - според писателя съответствието на маниакалната обсебеност към чистотата и произхода на храната са расизмът и сегрегацията в американското общество. А всеки антиглобалист поставя равенство между бърза храна и плитка мисъл.

Тъкмо обратното - в мексиканската култура храненето е ритуал, който може да бъде сравнен с причастието. Редът и съчетанието между отделните ястия, прегръдката между различни вкусове, подправки и ухания, съчетаването на цветовете, агресивни и ярки като вкуса, са свещен обред, който се извършва не само между хората на масата, но и между самите храни. Едва ли е случайно, че кулинарната тема има особено присъствие в латиноамериканската литература. "Гореща вода за шоколад", например, е буквално описание на израза "любовта минава през корема". За нещастно влюбената девойка кухнята е светилище, от което изпраща най-страстните си любовни послания във вид на омагьосващи гозби. В "Шоколад" очарователната потомка на индианско племе разбужда страстите и променя завинаги пуританските порядки в заспало френско градче със своите греховни какаови и шоколадови мистерии.

Най-краткото описание на английската кухня е в "Писма от Англия" от Карел Чапек: "Английската кухня бива два вида: добра и лоша. Добрата английска кухня е френската..."

Една от най-софистицираната атракция на японската кухня е поднасянето на суши. Тънкостта се крие в начина, по който ще се изреже филето от суровата риба. Острието на ножа трябва да се плъзне толкова внимателно и бързо, че когато рибата се пусне обратно във водата, тя трябва да продължи да плува още известно време, защото гръбнакът ѝ е останал незасегнат. Тук не може да не се сетим за прословутата азиатска жестокост...

Ако човек попадне в Германия, или по-точно в Бавария, започва да се чуди дали има някаква връзка между стабилната икономика, непоклатимите и масивни сгради в центъра на Мюнхен и запечения свински крак с кисело зеле, придружени от еднолитрови халби бира.

Ако някой реши да обиди италианец, нарича го жабар и макаронаджия - каквото и да значи това.

Един много бегъл поглед върху ресторантите по южното ни Черноморие, например, също би разкрил някои български черти, за съжаление обаче, не от тези, с които можем да се хвалим. Въпреки появилите се места, в които човек иска да се върне отново, борбата срещу торнадото, наречено "Балкантурист" все още не е приключила. А то е оставило след себе си тежки щети, помитайки онази част от живота, която се полага всекиму и която Джон Ланчестър нарича още в заглавието на книгата си "дългът към удоволствието".

Да започнем с това, че най-често се храним в помещения, огрени от бяла неонова светлина /за разнообразие може и зелена или синя/ и цял гъсталак от изкуствени увивни растения. На този фон веднага се чува резултата от дълбокото убеждение, че колкото по-силна е музиката, толкова по-добре. Да не говорим, че в случая музиката не избира този, който плаща.

Нещата продължават с уточнението-въпрос на сервитьорката: "точно колко филийки хляб". Апетитът идва с яденето, както е известно, а малцина са тези, които стриктно планират хлебния си порцион. След изчисленията и в крайна сметка назоваването на някаква цифра, започва изборът на салата. Тези, които допуснат грешката да не изберат царицата на българските салати - шопската, и решат да опитат "нещо по-така", могат да бъдат напълно сигурни, че в капанчето салатата "Цезар" не е това, което е.

"Украсата" към ястия и салати е задължителна, но в повечето случаи става дума за истинско оскърбление за сетивата. Най-често тя веднага бива небрежно отстранявана. Пържените картофи, например - по правило замразени и "стреснати" във вряло и по правило застояло олио - са украсени с тънко и оклюмано резенче домат. Иначе кулинарното въображение се ограничава до кръгчето морков или краставица, изрязани и нагънати във форма на цвете, или няколко увехнали листенца магданоз.

Новопоявилите се френски ресторанти в някои южночерноморски градчета са трогателни, но в крайна сметка е доста нелепо да поръчваш Бьоф Строганоф, Кордон бльо или стек Антоанета на места, където най-големият специалитет би трябвало да бъде просто пържената риба.

Всичко това може да се нарече отбиване на номера, липса на отношение към това, което правиш, съчетано с една напълно сгрешена представа за лукс. "Ден година храни" все още е девизът, с който се събужда честникът-ресторантьор, което води и до пълното кулинарно фиаско на българската кухня. А това в никакъв случай не е отдаване на дължимото към и без това твърде малкото удоволствия, които можем да си позволим. Всъщност, става дума за част от енигмата, която се нарича "българска работа"...