Издевателско послание към обществото

Вчера в руските съдилища бе ден на жестокост и на хуманизъм. В едни дела бе проявен хуманизъм, в други – жестокост. Судогодският районен съд във Владимировска област реши да освободи предсрочно главния подсъдим по делото "Оборонсервис" Евгения Василиева (бивша високопоставена служителка в руското Министерство на отбраната, осъдена за финансова измама, довела през 2012 г. до оставката на министъра на отбраната – бел.прев.). Областният съд в Тула постанови отказ по аналогична молба на осъдения по "блатното дело"

(делото за размириците на Блатния площад в Москва през май 2012 г. по време на протест срещу връщането в Кремъл на Владимир Путин – бел.прев.) Денис Луцкевич. Северо-Кавказкият окръжен военен съд осъди украинския режисьор Олег Сенцов на 20 години затвор за организиране на "терористични актове". Другият подсъдим по същото дело, Александър Колченко, бе осъден на 10 години.

Осъдената на 5 години лишаване от свобода Василиева е излежала малко повече от половината от присъдата си, като през значителна част от това време бе в домашеен арест, когато бившата чиновничка от Министерството на отбраната можеше да се разхожда из Москва и да посещава любимите си магазини. В затвора е прекарала едва малко повече от месец. Луцкевич е излежал по-голямата част от присъдените му 3 и половина години в затвора. Него не го освободиха, въпреки че до края на наказанието му остават само 3 месеца.

Делото на Сенцов е поразително не само заради демонстративно суровата присъда. Режисьорът не се е канел да взривява гара и да убива десетки хора или да поставя бомба на важен обект. Според версията на следствието той е подготвил нощно подпалване на кримския офис на Партията на регионите, станал местно отделение на "Единна Русия" (пострадали няма), и възнамерявал да взриви паметник на Ленин. Основните доказателства са показанията на двамата осъдени, вероятно дадени под въздействието на изтезания или психологически натиск. Делото на Сенцов и заседанията по него бяха засекретени.

Трите съдебни решения, разбира се, съвпаднаха случайно, но това съвпадение изглежда като откровено издевателско послание на властите към обществото: "Ще правим всичко, каквото си искаме, и това ще ви харесва".

Хуманността спрямо Василиева е показателна на фона на статистиката. През 2007 г. съдилищата са одобрили 68,4% от молбите за предсрочно освобождаване, през 2011-та – 56,4%, през 2014-та – 41,4%. По думите на председателя на сдружението "Бизнес-солидарност" Яна Яковлева има негласно разпореждане да не бъдат освобождавани бизнесмени преди да бъде възстановена нанесената от тях хипотетична щета и съдилищата освобождават изключително рядко предприемачи предсрочно. Накрая, освобождаването на Василиева е храчка в лицето на онези, които се надяваха, че делото "Оборонсервис" ще прерасне в системна борба с корупцията във висшите ешелони на властта.

Делото на Сенцов е друга история. Неговата цел е да бъдат сплашени хората с всемогъществото на специалните служби. Тук посланието е просто: ако поискаме, можем да вкараме в затвора всеки, дори и ако обвиненията изглеждат абсурдни и ако за попадналия в мелницата на службите се застъпят Педро Алмодовар, Анджей Вайда, Вим Вендерс и даже Никита Михалков. Изходът от тези три дела не е бил решаван в единен център. Това е случаен набор от несвързани помежду си "обикновени" дела и сделки. Но тези истории и сделки се подреждат в една картина, която властите рисуват страни. Това произведение, по-ярко от всякакви опозиционни текстове и филми, демонстрира пред обществото какво ниво на равнодушие към собствения си произвол и цинизъм е достигнала държавата в Русия.