Издръжката на четиричленно семейство е нараснала на 2325 лева

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2325 лева на месец, според данните на Института за синдикални и социални изследвания (ИССС) на КНСБ за четвъртото тримесечие на миналата година. Това съобщиха в понеделник лидерът на КНСБ Пламен Димитров и директорът на института Любен Томев.

Сумата е необходима за покриване на основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

За сравнение, през третото тримесечие на миналата година необходимата сума за издръжка на четиричленно домакинство е била 2301 лева на месец.

Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25% от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от КНСБ.

Необходимите средства за издръжка на живота на четиричленно домакинство в София са 3023.64 лв, а средно на човек от този тип домакинство са необходими 755.91 лева, което надхвърля средните за страната стойности с 30 на сто.

За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата.

Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24% по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

В края на годината издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3.3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3.9% на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22.7 на сто.

Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27.1% от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева, колкото е линията на бедност, или близо 1.95 милиона души. 45.1% домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот (или около 3.25 милиона души), а 27.8% от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват.
Депозитите до 1000 лева са 64% от всички депозити на домакинствата според данни на БНБ от декември 2017 г.. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7.2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.