Изгубени в лабиринта

Водопадът от изтекла информация за Афганистан подчертава ужасната истина - ние не контролираме положението. Толкова сложна битка не се е водила откакто Тезей надви Минотавъра в неговия лабиринт.

Колкото повече се опитваме да направим за чуждестранните си протекторати, толкова повече те недоволстват заради действията ни. Въпреки че във вторник Конгресът гласува 59 милиарда долара допълнително финансиране, нашите подопечни не само, че не са благодарни, ами дори се отнасят с пренебрежение към нас.

Вашингтон даде милиарди на банките на Уолстрийт, а в замяна те ни забиха нож в гърба, като наляха огромни суми под формата на бонуси за мошениците, които почти съсипаха нашата икономика.

Вашингтон даде милиарди и на пакистанците, а в замяна и те ни забиха нож в гърба, като тайно помагаха на бунтовниците, докато междувременно се кълняха, че ще се борят с тях.

Продължаваме да бъдем мамени от хора, които играят двойни игри.

Робърт Гибс припомни, че миналата година президентът Барак Обама заяви, че "няма и не може да даде банков чек" на Пакистан. Миналата седмица обаче държавният секретар Хилари Клинтън пристигна в Пакистан, за да връчи тлъст чек - 500 милиона долара помощи за страната, която през по-голямата част от това десетилетие получаваше по милиард на година, а през 2009 г. ѝ бяха обещани още 7.5 милиарда за следващите пет години. Тя обеща да захвърли "тежкото наследство от подозрения" и да покажем, че "заедно можем да постигнем много, като партньори в една обща кауза".

Гибс твърди, че депресиращите документи за войната, излети като потоп от разобличителния сайт Wikileaks и публикувани от "Ню Йорк таймс" и други вестници, са стари. Те обаче отразяват един смразяващ факт - талибаните стават все по-силни с всяка изминала година от бунта. Тогава защо смятаме, че 30 000 допълнителни войници ще променят нещата?

Ние нападнахме две държави и се съюзихме с трета - всичките известни като майстори на двойните игри. А сега, подмамени в техните лабиринти, все още нямаме никаква представа, благодарение на информационното затъмнение в условията на война, за това как функционират тези култури. Преди да нахлуем в Ирак и Афганистан, и двете страни бяха известни с войнствената си култура. И наистина - местните бунтовници са от световна класа.

Но всички опити на Америка да обучи силите за сигурност в Ирак и Афганистан, така че да оставим след себе си относително стабилни държави, приличат на Сизифовия труд. Задачата отнема цяла вечност повече, отколкото предвиждат властите. Войниците, които обучаваме, се обръщат срещу нас, или минават от другата страна, или пък дезертират. Ако предоставим на някоя от тези страни затвор с максимални мерки за сигурност, както наскоро направихме в Ирак, като при това направихме предаването на ключовете голямо зрелище, затворените бойци на Ал Каида неочаквано получават възможност да избягат.

Британската империя се гордее, че е покорила земи, населени от войнствени народи - гурки, сикхи, или патани, както британците наричат пущуните. Но защо тези култури спират да бъдат толкова войнствени, когато ги повикаме да се сражават на наша страна? Тогава те стават отчайващо неспособни и неподатливи на обучение, дори когато плащаме по 25 милиарда долара за подготовката на афганистанската армия и полиция, наречена от "Нюзуик" "бандата, която не може да стреля".

Може би просто няма как да ги научим да се бият срещу свои сънародници. Но защо страни, в които се разразяват яростни бунтове, не могат да създадат добри армии за един нормален период от време? Може би защото бунтовете са по-неорганизирани?

Положението е толкова лошо, че Робърт Блекуил, който беше член на съвета по национална сигурност при Джордж Буш, написа във вестник "Политико", че правителството на Обама трябва да се признае за победено и да предаде южната пущунска част на Афганистан на талибаните, туй като в крайна сметка те неизбежно ще я завладеят. Според него правителството не си дава сметка до каква степен бунтът е основан на пущунския национализъм.

Постоянно чуваме, че войната през последното десетилетие, през което изливаме несметни пари, за да изградим наново Ирак и Афганистан, докато собствената ни икономика се тътри, е отслабила Ал Каида. Но на изслушването пред сенатската Комисия по въоръжените сили във вторник генерал Джеймс Матис, за когото се говори, че ще наследи генерал Дейвид Петреъс, предупреди, че Ал Каида и адското ѝ изчадие представляват сериозна опасност за целия Близък изток и Централна Азия.

Докато стоим закотвени в Афганистан мрежата Ал Каида може да разбуни кошера в Йемен до краен предел, написа Матис в своя доклад.

Племенните райони в Пакистан "остават най-голямата заплаха, тъй като представляват стратегически опорни точки на Ал Каида и главните ѝ лидери, включително Осама бин Ладен и Айман аз Зауахири", написа в прав текст генералът с четири звезди и добави, че те "остават ключов елемент в усилията на екстремистите да подклаждат съпротива сред мюсюлманите по света".

На въпрос на Джон Маккейн генерал Матис отговори, че ние не напускаме Афганистан, а започваме "процес по предаване на контрола върху сигурността на афганистанските сили". Този процес обаче като че ли никога не преминава отвъд началната фаза.

По време на дебата за финансирането на войната във вторник демократът Джим Макгавърн, конгресмен от Масачузетс, предупреди, че се намираме в чудовищен лабиринт, но без нишката на Ариадна, която да ни посочи изхода. "Пъзелът беше сглобен и картината никак не е приятна", каза той на Карл Хълс от "Таймс". "Положението там е наистина грозно".

По БТА