Изходът на политическата битка се решава в Москва?

Ходът на премиера Станишев с изкарването на министър Овчаров в отпуск и освобождаването на двама заместник-министри изглежда логично, разумно и на пръв поглед спасително за правителството и партията му, особено в предизборна ситуация. Както се казва обаче, инцидентът приключи, но проблемът остава.

А “проблемът” е много по-голям и по-сериозен, като се имат предвид безпрецедентно острите обвинения в корупция по високите етажи на властта, които се размениха между шефа на следствието Ангел Александров и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. На практика всичко изказано, чуто и подочуто е само върхът на айсберга, който може и да не събори правителството, но при всички случаи ще размести политическите пластове. И най-вече ще преразпредели лостове на икономически контрол и политическо влияние.

Първоначалните опити на левицата и нейният лидер да стоварят вината за случващото се на опозицията бяха крайно нелепи, а впоследствие опровергани от самия Румен Овчаров. Министърът посочи с пръст “кръгове в БСП”, които са свързани с бившата ДС и източвали държавата, но той им врътнал кранчето и те го атакували.

“През последните 17 години много хора използваха стари контакти, имаше неформални кръгове за влияние и шантаж, и се надявам, че много от тези неща ще излязат наяве по време на разследванията”, коментира премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев.

Президентът Георги Първанов обаче не допуска, че “може да има партийни противоречия на някаква икономическа основа” и “ако има нещо, то е в личен план”.

Сега всичко е в ръцете на правосъдието и най-вече на главния прокурор Борис Велчев, в когото се кълнат и управляващите в София, и европейските партньори.

Както е известно, обаче, разследването може да се забави, да се осуети или най-вероятно да се забатачи. Много е вероятно е да не излязат и годни пред съда доказателства за вина на един или друг правоимащ, а голяма част от съмнителни договори, сделки и задкулисни договорки да се окажат законни, макар и нецелесъобразни или морално нередни.

В краткосрочен план управляващите постъпиха мъдро, като предложиха Еврокомисията да изпрати свои съгледвачи за следствието по мегаскнадла. Това, заедно с “чистката” на “осветени” зам.-министри и отпуските на Ангел Александров и Румен Овчаров може да убеди Брюксел, че България “ефективно” се бори с корупцията по високите етажи на властта.

В такъв случай ЕК няма да ни наложи предпазна клауза и няма да има формален повод да се поднови натиска на опозицията и на кръгове в БСП за оставката на вътрешния министър Румен Петков.

Въпреки това, обаче, Станишев и БСП тепърва ще имат проблеми с мощния сблъсък между двамата влиятелни заместник-председатели на партията Овчаров и Петков. Конфликтът им е от години, но силите и ресурсите са им дотолкова изравнени, че нито един не може да вземе превес.

Така беше до вчера. Когато младият премиер дезавуира Овчаров и го принуди да излезе в отпуск ден след като министърът даде твърда дума, че не смята нито да подава оставка, нито да се оттегля временно, нито да излиза в отпуск, защото не е сред “маскарите” и защото е ключова политическа фигура.

В неделя президентът показа недвусмислено, че е очаквал махането на министъра, който му е архипротивник от времето, когато беше негов партиен заместник.

Стратегическият съюзник на Първанов е Румен Петков, другият зам.-председател на партията, който му беше шеф на предизборния щаб през 2001 г., доставяше основната част от парите за изборни кампании и осигуряваше връзките му с разнородния свят на българския бизнес.

Немалка част от социалистите искат махането на Овчаров, който е концентрирал “проекти за милиарди” в областта на енергетиката, а освен това държи редица “ресурсни” ресори като министър и на икономиката. Стремежът на Първанов е да получи най-важния контролен лост, който държи Овчаров – енергийните отношения и енергийните проекти с Русия.

Социалистите твърдят, че Овчаров е “наследникът” на Луканов, след като Москва и по-специално на нейният енергийно-горивен комплекс е прехвърлил върху него своето доверие и го превърнал в свой “пълномощник” за България. А това означава осигуряване на сделки, на геополитическо влияние и пари.

От гледна точка на България това са най-големите сделки и най-големите пари. Само изграждането на АЕЦ “Белене” от руска компания, контролирана от “Газпром”, е 4 милиарда евро. Част от тези средства ще се разпределят на български енергийни фирми, които са добре известни, защото са здраво “уседнали” в този сектор като одобрени от Русия партньори и поради простия факт, че българската енергетика е доминирана от Русия.

С други думи, твърдят социалисти, Първанов иска да стане довереника на Москва и той да държи ключа към този “необятен” източник на ресурси и влияние.

Затова на някои може да им изглежда нелогично премиерът Станишев да принуди Овчаров да излезе в отпуск поради съмнения за корупция, а в същото време да не го отстрани от делегацията, с която отпътува за Москва. Просто съставът на българската делегация не се определя в София. Това едно. И второ, съдбата на Овчаров може би също няма да се определи в София.

Ето това най-вероятно ще се случва, докато главният прокурор Борис Велчев и подчинените му усърдно разследват скандала, дават пресконференции за медиите и пишат отчети пред Брюксел.

В същото време, но на втори план, в БСП и тройната коалиция ще се води “титаничната” битка Овчаров – Петков.

Нетипичното мълчание на вътрешния министър по скандала, за който той има преки наблюдения, а може би и участие (най-малкото заради подслушването и информациите от засечени разговори между различните участници), е крайно показателно.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?