Изказванията на Симеон II са като тези на опашките за пенсии

Водеща Ирина Недева:Видяхме как в Русе посрещнаха Симеон Втори. Какво става, когато един мит, този за царя, стъпи на почвата на реалната политика? Дойде време и за коментари след вчерашната вълна от интервюта, белязала края на едно дълго мълчание на царя, накъсвано само от обръщения. Припомням, че на моравата пред "Врана", той отказа да отговаря на въпросите на медиите. Добър вечер на Ивайло Дичев, културолог!

Ивайло Дичев:Добър вечер!

И.Недева: Симеон Втори проговори, стана ли обаче ясно на публиката какви са неговите намерения в политиката според вас?

Ив.Дичев: На мен ми се стори, че основното му послание от вчерашните две интервюта, които поне аз слушах, може да се перифразират с известния стих "от други свят съм аз", нали. Той всъщност искаше да ни внуши, че не е оттук, че той е нещо друго, че той е от друго измерение, така да се каже. Не знам дали нашите зрители си дават сметка, че персоната на монарха е до голяма степен телесност, тя е някакво сакрално тяло. Монархът стъпва някъде, за да освети някакво място, нали, той извършва някакви жестове, ритуални и т.н. В този смисъл съвършено напразно е от него да очакваме някакви изказвания. Той практически нищо не каза и нивото на политическото му мислене в тези вчерашни интервюта е горе-долу това от опашките за пенсии в пощата, нали - най-общи неща, пожелания. Но съвсем не това е ролята, разбира се, на тази персона, на тази институция, разбира се. Аз искам да свържа това, което сега става с монарха, именно подкопаването на тази сакрална персона, в която много от нашите зрители вярват, искам да го сравня с това, което се случи с Българската православна църква. По същия начин ние страшно много вярвахме в това, че след промените 1989 година че тя ще поеме някаква роля морална, на някакво връщане към себе си, връщане към някакви стойности и т.н. Какво се оказва? Тя се набърка в някаква съвсем светска политика, започна да се боричка помежду си, започнаха да се пръскат поповете със спрейове и да се ругаят на комунисти и на фашисти и т.н., и всъщност тотално загуби своето място в обществото.Значи, аз много се боя, че това, което направи Симеон с това движение, с тази партия практически, ще бъде същото. За много голяма част от нашите зрители това беше една последна опора, последна отвъдност, нещо друго, някой отнякъде ще дойде и ще донесе едни хубави неща, хубави стойности. В момента, в който той нагази тук в блатото, разбира се, знаем какво ще се случи.

Водеща: Как оценявате комуникацията между Симеон Втори, медиите и обществото, защото част от зрителите на "Екип 4", реагират срещу разговора със Симеон Втори. Те смятат, че телевизията се е държала непочтително към ранга, към короната. Вашият коментар?

Ив.Дичев: Ами успоредно с това имаше интервю по Би Ти Ви, където пък се държаха много почтително, но резултатът беше същият. Значи, аз мисля, че самото интервю беше, на вашата колежка Ива Петрони, която много добре се беше подготвила, въпросите бяха чудесни, но то беше неадекватно по жанра си. Не така се говори с едно тяло, едно свещено тяло.

Водеща: Казвате "тяло", разбираме тялото на монарха, символното тяло на монарха...

Ив.Дичев:Да, символното тяло на монарха, на институцията...

Водеща: Но той влиза в българската политика като политик, а политикът, за да печели избиратели, той трябва да им казва някакви неща.

Ив.Дичев: Както виждате, неговата позиция все още е много двусмислена. Той все още не се е определил дали ще бъде политик или монарх. Той все още се държи като монарх. Забележете колко много емоции той, някак си, комуникира в тези интервюта. Значи, той непрекъснато нещо въздишаше, много се натъжи в момента, в който стана дума за монарха в изгнание... Такъв емоционален нарцисизъм не е позволен, примерно, на средния български политик. Единственият момент, в който той се оживи и каза нещо, беше, когато го пита Ива за визитната картичка, как точно трябва да се обръщат към него. Тоест искам да кажа - с такъв човек, с такава персона би трябвало да се говори така, както се говори с рок- звездите и с други такива знаменитости. Тоест, къде ходите на почивка, как се държите с децата си, какво мислите за еди-какво си, т.е. някакви такива неща, свързани с неговия личен живот, семейство и т.н.

Водеща: Но този вид личности не тръгват да правят политика. Спомням си, че шведският крал, когато имаше въпроси към него от журналисти, каза: Кралете не дават интервюта. Кралете - да, но политиците трябва да дават интервюта.

Ив.Дичев: Точно тук е двусмислената работа, защото царят продължава да играе тази роля на сакралния център на някакво такова ценностно пространство, около него се завъртат едни хора, които очакват различни неща, доста съмнителни между другото, както забелязваме, но той не иска да се откаже от тази роля и иска някак си с този си авторитет на свещено тяло да прави реална политика. Това, разбира се, не може дълго да трае. Той ще се изхаби...

Водеща: Още повече, че в случая все пак Симеон втори е една историческа личност, значи освен символа на короната и монархията, имаме и образа на историята въплътен в него. Оттам има и много сантимент в публиката.

Ив.Дичев: Да, аз лично, ако трябва да... разбира се, никога няма да ме послуша царя, но ако бих могъл да го посъветвам, то бих казал той, първо, в никакъв случай да не се кандидатира за депутат лично, това би било просто катастрофа и за него, и за много от неговите привърженици, и второ, това движение някак си да остане движение, да остане морален някакъв коректив на политиката, може би да излъчва някакви независими депутати, но в никакъв случай да не се конститутира в партия, която да участва в парламента с парламентарна група, и т.н. Това би било абсолютно безсмислено и глупаво. Единственият смисъл на такова нещо би било някак си подмолно да се смени конституцията и да се върнем към монархия, а тази работа няма да стане. То се вижда от сондажите.

Водеща: Сега, аз искам да върна малко темата. Още след изказването, с което беше обявено създаването на движението "Симеон Втори", започнаха анализи в пресата, класически контент-анализ. Колегите извадиха честотата на определени думи, колко пъти е спомената думата "ще", колко думата "България". Вижте най-често употребявания апел от вчерашното интервю в "Екип 4". /Излъчват се фрагменти от интервюто - бел.ред./

Водеща: Девет пъти цар Симеон Втори казва "вярвайте ми". Отговаря ли според вас обръщението "вярвайте ми", апелът "вярвайте ми" на потребността на българина и всъщност нашето общество чрез вяра ли избира своите лидери?

Ив.Дичев: Аз имам чувството, че ефектът, тази голяма популярност

на това начало на движение, засега поне, както го констатират социолозите, се дължи именно на едно голямо разочарование на всички онези хора, които мислеха, че с края на комунизма, с отмахването окончателно на неокомунистическата партия през 1997 година ще дойдат едни ангели, които вече оттук нататък ще управляват съвършено безкористно, и т.н. Разбира се, те бяха разочаровани, защото тези хора, които управляват, са реални хора, те са като всички нас, имат най-различни недостатъци, може би дори малко повече, щом са там. Тази вяра, тази нужда от вярване се пренесе в други... един нов Харонал Рашид, който у нас, не знам дали забравихме, имаше един персонаж в Полша, който се казваше Тимински, един милиардер от Америка, който дойде и който обещаваше най-различни инвестиции, и т.н.

Другата асоциация, която правя, това е персонажът Путин в Русия, който дойде, без да обяснява каквото и да било. Аз не знам дали си спомняте кампанията му. Той точно толкова, колкото и царят, значи, обясняваше своята програма, и когото руснаците избраха именно защото бяха разочаровани от онова, което там наричаха демокрация.

Водеща: Тоест разочарованието от реалните политици, конкретните

политици поражда и потребността да повярваш на някой друг?

Ив.Дичев: Значи, общо казано с две думи, нали: нашата политическа

незрялост, неспособността ни да мислим политически и да

действаме политически поражда ей тази нужда изцяло да се отдадем в обятията на някакъв добър човек, който ще ни спаси с моралните призиви.

Един друг момент, който може би да подчертаем в интервюто на Коста Цонев / шеф на контролния съвет на движението "Симеон Втори"-бел.ред./ беше това, царят като че ли смята, че се жертва като идва тук да вземе властта, нали. Тази идея, че да вземеш властта, е някакъв вид саможертва, това е някак си доста средновековно, като представа.

Водеща: Много силно впечатление ми направи един ваш анализ преди време в "24 часа", той беше озаглавен, цитирам: "Докога президентът ще играе хоро?" Ставаше дума за президента и бивши наши държавни глави. Мислите ли, че ще дойде времето, когато лично вие ще смените думата президент, с думата цар или с думата премиер?

Ив.Дичев: Да, това е един важен въпрос и той се отнася именно до проблема популизъм в нашата политическа ситуация. Значи, президентът трябва да играе хоро, защото той именно играе, за да бъде избран от много широк кръг хора. Тази фигура на царя идва в един момент в нашата действителност, в който започна много да се раздалечава елитът от народа, така условно казано. Значи, има едни хора такива - политолози, като нас, тук, журналисти някакви, преподаватели, които си говорят някакви неща, такива много умни, политически, нали, те имат контакт с различни чужди страни, с различни текстове и т.н. От друга страна, има една огромна маса от населението, която са съвършено изключени от този тип неща, за които животът се затваря все повече и повече в бурканите и в самозадоволяването, и в оцеляването. Този разрив мисля, че изразява появата на Симеон.

Популизмът на Симеон е в това да се обърне към тези хора, които са отвъд, извън обръщението, които са изоставени... И не знам дали забелязахте, някой го нарече - "класата на политолозите се надигна срещу Симеон", защото наистина виждаме, че тук няма никаква програма, няма никакви сериозни неща. Но това не означава, че техните анализи нещо ще променят.Напротив, колкото повече ние говорим срещу това движение, толкова повече хората ще гласуват за него, защото те са против нас. И това е, за съжаление тупикът в цялата работа.

Водеща: Само че, ние вас не ви избираме - политолозите, както и журналистите, ние не сме на изборни длъжности. Така че аз ви благодаря, че бяхте с нас за този опит за обяснение, за това какво става в комуникацията между Симеон Втори, обществото и медиите.