Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Изключването на системите при мозъчна смърт не застрашава живот и не е форма на изнудване

Предложението на д-р Мирослав Ненков е напълно резонно

3 коментара
Изключването на системите при мозъчна смърт не застрашава живот и не е форма на изнудване

През последните два дни в няколко медии се появиха коментари и репортажи, свързани с предложението на заместник-министъра на здравеопазването да бъдат изключвани животоподдържащите системи на пациенти в мозъчна смърт, които не са станали донори на органи.

Репортажите и коментарите разкриха сериозна неграмотност сред авторите им и неразбиране на законодателството, регулиращо донорството, установяването на мозъчна смърт и въпросът за преустановяване поддържането на жизнените функции на пациент в мозъчна смърт.

Как се установява мозъчна смърт?

Мозъчната смърт е състояние, което е различно от състояние на кома, продължителни вегетативни състояния и т.н. При мозъчната смърт е настъпило трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък със запазена сърдечна дейност. Това състояние се удостоверява от специална комисия и при спазване на определен регламент, в рамките на който се извършват различни изследвания, които да установят необратимото спиране на тези функции.

Комисията съставя специален протокол, в който се удостоверяват всички резултати от изследванията, като времето на настъпване на смъртта е времето на извършване на апнеичен тест. Важно е да се отбележи, че комисията взима решенията си единодушно и ги основава на обективни данни.

Пациентът в мозъчна смърт не е жив

Пациентът в мозъчна смърт не е жив. Това безсмислено уточнение правя, за да отлича спирането на животоподдържащите мероприятия от евтаназията. В една от най-актуалните статии по тази тема “Евтаназия-конституционноправни аспекти“, авторът ѝ Цветан Тодоров я дефинира като “безболезнено и бързо умъртвяване (от лекар) въз основата на легитимно искане на неизлечимо болен пациент, чиято смърт се очаква да настъпи в сравнително кратък период от време, с цел прекратяване на страданията на този пациент. “Мъртвият човек не може да бъде умъртвен и затова предложението на д-р Ненков няма нищо общо с евтаназията и не противоречи на забраната за осъществяване на евтаназия, предвидена в Закона за здравето.

Евтаназия се допуска в някои европейски държави (Белгия, Холандия, Швейцария и други) и някои щати в САЩ (Монтана, Орегон и др.). За да бъде евтаназиран човек, той трябва да е жив, а пациентът в мозъчна смърт не е.

В някои държави е обект на дискусия и съдебни дела евтаназията на пациенти в постоянно вегетативно състояние, защото те не се считат за пациенти в мозъчна смърт.

Никъде в Европа обаче не се поставя под съмнение, че пациентът в мозъчна смърт е мъртъв и няма нужда да се поддържа функционирането на тялото му.

Защо е необходима промяната?

Когато пациентът е в мозъчна смърт и това се констатира по съответния ред, може да се случат три неща. Да се установи, че той е подходящ за донор и след изпълнение на изискванията на чл. 21 от Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки (не е изразено несъгласие приживе от починалия и не е изразен писмен отказ, представен в разумен срок от неговите близки: съпруг/а (а в случай, че няма-неговите деца, ако няма такива-брат/сестра) да се пристъпи към дейности за кондициониране на донора, за да може да се извърши експлантацията.

Възможно е пациентът да е заявил приживе, че не желае да бъде донор на органи или близките да са изразили писмено несъгласие.

Също така в определени случаи пациентите в мозъчна смърт не са подходящи за донори, например поради наличие на заболявания или заради състоянието на органите.

Как се процедира в последните два случая?

В чл. 15 от Наредбата за медицинските критерии и реда за установяване на смърт е предвидено, че след установяване на смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол, мерките по интензивно лечение могат да бъдат продължени в следните случаи:

1. като средство за кондициониране на донора и органосъхраняваща терапия в случай на органно донорство;

2. с цел запазване на плода в случай на бременност – до достигане на такъв срок на бременността, който би гарантирал жизнеспособен плод; в този случай контролът върху терапията се поема от съответния клиничен екип.

По аргумент на противното, в останалите случаи, включително изброените две хипотези по-горе, мерките по интензивно лечение се прекратяват. Следователно и към момента нашето законодателство позволява прекратяване на медицинските дейности, които поддържат функцията на органите на починалия пациент.

Въпрос на тълкуване е дали понятието “интензивно лечение“ е по-широко от животоподдържащи мерки/мероприятия и дали обхваща изключването на определена апаратура, чрез която се поддържа сърдечната дейност. Моят отговор е положителен, но препоръката да се предвиди изрична разпоредба в коментираната наредба е резонна и правилна.

Тази промяна няма да промени отношението към починалия пациент, нито ще застраши живота на пациентите в кома, не представлява и някаква форма на натиск върху близките.

Но изкуственото поддържане на организъм на мъртъв човек, при ограничени ресурси и нужда от лечение на живи хора, не е хуманно.

Създаването на една по-прецизна и ясна разпоредба, освен това, ще е от полза за лекарите, пациентите и техните близки, защото ще предотвратява възникването на конфликти, породени от неразбиране и неяснота в този толкова тежък за всички момент.

Това, което в момента липсва в наредбата и би било добре да се предвиди, е възможността и разумното време за близките да осъществят своя ритуал по сбогуване с починалия.

* Мария Шаркова е адвокат, специалист по медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения. Специализирала е Обществено здраве, медицинско право и здравни политики по програма Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University, САЩ, била е стажант в Правната програма на Центъра за контрол и превенция на заболяванията и поддържа блог с авторски публикации.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит в 21:19 на 25 май 2018 от автора.
    #3
  2. Анестезиолога
    #2

    Боряна, няма нищо "...погнусяващо и отблъскващо...", а и никой не иска да "... те разфасова...". Лекарите сме длъжни да се борим за живота на всеки пациент, което и правим. Също така сме ДЛЪЖНИ, когато един пациент почине, да установим смъртта му по съответния законово съобразен и научен начин. А за душата - не знам, тя не е ли по определение "безсмъртна"? Въпроса ми е за тялото - с него какво да правим?

  3. boriana
    #1

    Погнусяващо и отблъскващо само, за да те разфасоват. Нека оставят близките да решат без да им внушават как мозъчната смърт на техния близък е фактическа смърт. нека всеки реши за себе си приживе е го каже на близките. Нека ме убедят, че мозъчната смърт е смърт и на душата. Докато дишаш и тя живее. Циничен лекар. А го имах само за остроумен.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.