Изкупуване на лоши банкови активи за 1 трилион долара

Правителството на САЩ ще изкупи от местните банки лошите активи за един трилион долара, съобщи министърът на финансите Тимъти Гейтнър. В понеделник той обяви последната стъпка от спасителния план, който е опит частните инвеститори да бъдат привлечени като партньори в нов федерален фонд, който ще изкупи лоши активи за над 1 трилион долара, които тежат на банките и запушват кредитните пазари.

Правителството не може да се справи само с кризата и не иска да поема всички рискове, обясни Гейтнър. Затова администрацията на президента Обама възнамерява да работи тясно с пазара, изкупувайки активи в частно-държавно партньорство. В бъдеще стойността на програмата може да нарасне.

През февруари бе съобщено, че правителството на САЩ смята да създаде т.нар. "лоша банка", която да акумулира неликвидни активи от американските финансови институции. Досега обаче не бяха известни подробности за този план.

Привличането на частни партньори към лошите активи трябва да стане за сметка на потенциално изгодни вложения, а също така за сметка на това, че правителството поема по-голямата част от рисковете.

В условията на финансова криза банките по цял свят бяха принудени да отписват активи на стойност десетки и стотици милиарди долари, тъй като те фактически се обезценяват. При тях останаха некачествени активи, които затормозяват процеса на излизане от кризата и раздвижване на кредитирането. Именно замразеното кредитиране се смята като една от основните причини за глобалния спад в икономиката. Водещите финансови институции са на мнение, че през 2009 г. светът ще влезе в първата си рецесия от 60 години насам.

Дау Джоунс реагира положително на новината, като се повиши рязко с 3.5 пункта.

Министърът на финансите не отрече, че планът съдържа много неизвестни, но го защити като практически подход. "Няма съмнение, че правителството поема риск, единственият въпрос е как е най-добре да се направи", каза той.

Залогът от успеха или провала на плана не е само възстановяването на страната, но политическото бъдеще на Гейтнър, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Поне двама сенатори от Републиканската партия поискаха неговата оставка.

Новата Публично-частна инвестиционна програма ще предостави първоначално 500 млрд. долара за изкупуване на "болни" или "токсични" активи. Потенциално сумата може да нарасне до 1 тирилион, според документа, публикуван от финансовото министерство.

"Това ще помогне на банките да изчистят балансовите си книжа и да бъдат улеснени да увеличават частния капитал", каза Гейтнър.

Програмата трябва да бъде съпътствана от действия, които да помогнат на облигационните пазари да се възстановят до точка, при която отново могат да работят.

Новата програма бележи връщане на Министерството на финансите към действия, свързани с неликвидни активи, които затормозиха кредитните пазари. Бившият министър на финансите Хенри Полсън изостави идеите за справяне с лошите активи миналата година, отчасти заради трудността да се определи точна цена на активи при отсъствие на истински пазар, припомня "Уолстрийт джърнал".

Тимъти Гейтнър каза, че алтернативните предложения, сред които и директно изкупуване на лоши активи от страна на правителството, са твърде голям риск за данъкоплатците.

Правителството трябва да балансира потенциалните загуби за данъкоплатците с необходимостта да възстанови функционирането на кредитните пазари.

Тимъти Гейтнър изрази увереност, че направеното предложение е най-добро от тази гледна точка.

Посочвайки какъв тип политика избира САЩ, Гейтнър и министерството му правят паралел с предишни банкови кризи в Швеция и Япония, от които са извлечени поуки за настоящата криза.

Ако неликвидните активи останат в балансите на банките, "се рискува удължаване на финансовата криза, както в случая с японския опит", се обяснява в публикувания документ.

Дискутирайки темата с репортери, Тимъти Гейтнър предупреди и срещу стратегията, приложена от Япония, където правителствената интервенция е била твърде агресивна.

"Ние не сме Швеция, ние имаме твърде усложнена финансова система", каза Гейтнър, отбелязвайки, че в началото на 1990-те години Швеция ефективно национализира някои банки.

Сърцевина на финансовия пакет ще бъдат 75 млрд. долара от капитала на съществуващата програма за облекчаване на лошите активи (TARP), възлизащ на 100 млрд. долара, както и средства, предоставени от частни инвеститори, които според правителството ще са около 5 процента. Пакетът ще се прилага чрез Федералния резерв и Федералната корпорация за застраховане на депозитите (F.D.I.C.).

Частните инвеститори може да бъдат субсидирани, но са изправени пред риска да загубят част от инвестициите си, докато данъкоплатците в бъдеще могат да споделят печалби, ако активите бъдат продадени, посочва министерството на финансите. Администрацията очаква участие на пенсионни фондове, застрахователни компании и други дългосрочни инвеститори.

Даден и пример, илюстриращ как ще работи програмата: Пул от лоши ипотечни заеми с примерна цена 100 долара се предлага на търг от F.D.I.C.. Частните инвеститори могат да предложат оферти и в случая най-високата от тях, 84 долара, печели целия пул. F.D.I.C. гарантира заеми за 72 долара от тази цена. Тогава министерството на финансите инвестира половината от останалите 12 долара от общата стойност, като използва пари от спасителния пакет, възлизащ на 700 млрд долара. Останалите 6 долара идват от частния инвеститор.

Министерството на финансите посочва, че програмата е основана на три базисни принципа. Първо, комбиниране на правителствено финансиране, участие на F.D.I.C. и на Федералния резерв, заедно с инвестиции от частния сектор. По този начин ще бъде акумулирана съществена покупателна способност, която стъпва основно на ресурс от данъкоплатците.

Второ, частните инвеститори поделят както риска, така и потенциалните печалби. При негативен сценарий те ще загубят цялата инвестиция, докато данъкоплатецът ще сподели печелившите приходи.

Третият принцип е използването на конкурентни търгове, подпомагащи формиране на подходящи цени за активите. За да се редуцира възможността правителството да плати повече за тези активи, частните инвеститори, съревновавайки се един с друг, ще определят цената на заемите и закупените облигации.

Подчертавайки, че частните инвеститори ще споделят риска, министерството на финансите иска да убеди обикновените данъкоплатци, че няма да бъдат натоварени с цялото бреме на още 1 трилион долара от новата програма.

През почивните дни правителствени представители се опитваха да уверят и потенциалните инвеститори, че няма да бъдат подлагани на същия натиск, критики и публично заклеймяване, както ръководството на закъсалата AIG, след като се разбра, че е раздало бонуси за милиони.