Изкуство на забраната

Изкуство на забраната

Московски съд призна за виновни в подбуждане към омраза двамата организатори на изложбата "Забранено изкуство-2006", провела се в Москва през 2007 година.

Съдията заяви, че бившият директор на Музея и обществен център "Андрей Сахаров" Юрий Самодуров и бившият завеждащ отдела "Най-нови течения" в Държавната Третяковска галерия Андрей Ерофеев, брат на писателя Виктор Ерофеев, са извършили действия, насочени към насаждане на вражда и омраза.

Съдът им наложи съответно глоби в размер на 200 хиляди рубли (5200 евро) и 150 хиляди рубли (3800 евро), съобщи в понеделник ИТАР-ТАСС.

Руската арт група "Война", известна със скандалните си акции, е пуснала хлебарки в залата на съда. Това съобщи в своя микроблог в социалната мрежа "Туитър" известният художник Артьом Лоскутов, посочва Лента.ру. "Петя пръсна пакет с хлебарки в коридора"; "3500 хлебарки. Съд на хлебарките. Група "Война"; "Хлебарките са навсякъде", цитира сайтът съобщения на художника.

Изложбата "Забранено изкуство-2006", уредена в центъра "Сахаров", продължи от 7 до 31 март 2007 г. Там бяха представени произведения, неразрешени по едни или други причини за излагане в други московски музеи и галерии.

Част от тях бяха с религиозна тематика - авторите съчетаваха християнски символи и култови предмети с "обекти от всекидневието" и масовата култура - Мики Маус, черен хайвер, нецензурни надписи и т. н.

Руската православна църква осъди изложбата заради изображение на Исус Христос с главата на Мики Маус и настоя за "адекватна правна и морална оценка" на изложбата.  Друга картина изобразява разпятие, в което главата на Христос е заменена от орден "Ленин”. Друга пък пародира реклама на "Кока-Кола”,  но със слоган "Това е моята кръв” (This is my blood).

Авторите, цитирани от ББС, заявиха, че са организирали изложбата, за да се борят срещу цензурата над изкуството в Русия.

През 2007 година бе образувано наказателно дело по случая, а през 2008 г. бяха повдигнати обвинения срещу организаторите. Според обвининението на изложбата са били показани "произведения, съдържащи унизителни и оскърбителни изображения към християнската религия и хората, които изповядват тази религия".

Директорът на центъра "Сахаров" Юрий Самодуров и негова сътрудничка бяха осъдени през 2005 г. заради друга изложба на религиозни теми. Съдът ги призна за виновни, тъй като експозицията имала "провокационен и оскърбителен характер", и им наложи глоби от по 100 хиляди рубли, припомня ИТАР-ТАСС.

Процесът бе осъден от борци за човешките права, а миналата седмица 13 артисти призоваха президента Дмитрий Медведев да спре процеса. Според тях осъдителна присъда би била присъда за "цялото руско съвременно изкуство", съобщи ББС.

Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" излезе със становище, според което осъдителна присъда ще подкопае свободата на изразяване в Русия.

Газета.ру: Управниците ни владеят до съвършенство изкуството на забраната

Присъдата срещу организаторите на изложбата "Забранено изкуство – 2006" показва, че сферата на забраните може да бъде неконтролируемо разширявана от дежурното разпръскване на митинги на несъгласните до репресии по отношение на "неудобното" изкуство по религиозни, политически или всякакви други признаци, пише електронното издание Газета.ру по повод процеса в редакционен коментар, озаглавен "Изкуство на забраната".

От днес в Русия официално има забранено изкуство, а държавата смята, че е в право да дава юридическа оценка на онова, което в цивилизования свят спада към категорията спор за вкусове и по принцип не би могло да попадне под действието на правото, пише Газета.ру..

Всъщност, този проблем в предверието на присъдата по делото "Забранено изкуство" бе обозначен от министъра на културата Александър Авдеев (бивш посланик на Русия в София от 1992 до 1996 г. – б.р.), който по дух и художествени вкусове е по-скоро близък до православните организатори на наказателното преследване срещу кураторите на изложбата. Министърът заяви, че "обществената оценка на изложбата трябва да бъде морално-етична, а не съдебна", че опитите в такива случаи да се прилага Наказателният кодекс "винаги са се проваляли и после заради тях някой е изпитвал неудобство".

Относително меката присъда срещу Юрий Самодуров и Андрей Ерофеев (глоба, а не затвор) не трябва да ви въвежда в заблуждение. Директното потъпкване с това съдебно решение на правото на избор и правото на свобода на художествения изказ (никой не е заставял православните активисти да гледат "богохулната" от тяхна гледна точка изложба, а и да и правят пи ар в медиите със самия факт на съдебния процес) далеч не са единствените последствия от тази печална история.

Тази присъда е свидетелство за пълната идеологическа каша в главите на държавните мъже, продължава Газета.ру.

Сега например е налице очевидна, всячески поощрявана от властите, мода на съветското културно наследство. Но в СССР, при това с одобрението на държавната власт, над религията издевателстваха неизмеримо по-силно, отколкото организаторите и авторите на произведенията в изложбата "Забранено изкуство". Кукриниксите или Борис Ефимов според днешната логика изобщо нямаше да излизат от затвора за богохулство. От самата присъда обаче произтича съвсем уродлив конгломерат от ценности, от които се ръководи властта в Русия (съдът в случая се явява изразител на официалната юридическа позиция на държавата): у нас е налице православна, но с много вероизповедания светска империя под формата на република, при тово положително отнасяща се към крайно антирелигиозната, вулгарно атеистична съветска власт.

Впрочем, това не е първият опит на юридическа намеса на държавата в сфери, които по принцип не са регулирани от правото. В Русия вече имаше прецеденти със съдебно преследване на издания заради препечатването на датските карикатури с изображението на Мохамед. Което добре се връзва със съдебното преследване срещу вестник "Саратовски репортер" през 2007 година заради публикацията на колаж, изобразяващ Путин в униформата на штандартенфюрера от СС Щирлиц (въпреки че това е навярно един от най-любимите персонажи на днешния министър-председател и на ведомството, към което той принадлежи).

Едно е поръчка за "придворно", идеологически издържано изкуство, и съвсем друго – опитът на държавата с помощта на репресивния апарат да забранява неугодни за отделни групи граждани произведения на изкуството или да преследва тези, които ги пропагандират.

Това е явен и по същество съвършено варварски опит да се натрапят на обществото "единствено правилни" представи за допустимо и недопустимо в изкуството. При това е съвсем очевидно, че властта по никакъв начин не допуска, че нейното отношение към гражданите като към безмозъчен плебс, неспособен самостоятелно да решава какви книги да чете, каква телевизия да гледа и на какви изложби да ходи, е оскърбително. Именно затова "маршовете на несъгласните" в центъра на москва по версията на Путин пречат на виладжиите, а изложбата в музея на Сахаров (който никога не е бил място за поклонение за православните фанатици, разпалили наказателния процес) фактически е обявена от съда за престъпление против вярата в светска по Конституция страна.

Впрочем, еснафите, на които тази присъда се е харесала, не бива да се радват преждевременно. Освен всичко друго тя свидетелства за готовността на властта във всеки момент да нарушава негласния пакт с мълчаливото мнозинство, състоящ се в ненамеса в частния живот на "обикновените" граждани. Отначало властта лиши населението от базови политически свободи, сега се намесва в сферата на изкуството, а после, както показва историята на нашата страна, просто може да започне да се бърка и във всекидневния живот на хората. Ако не друго, поне изкуството на забраната нашите управници владеят до съвършенство, пише в заключение в редакционния си коментар Газета.ру. 
Още от Свят

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?