Изкуството да правиш пари от наука

При нас (изследователите на сложните системи) съществува понятието бифуркация – системата е имала избор между два (или повече) пътя на развитие, избрала е един и върви по него. Така стана и с българската научно-технологична система – избран бе текущия път на развитие чрез реализация на оперативна програма в този и вид и системата тръгна по него.

Аз имах възражения за този път и нека ги фиксирам накратко тук и сега – за историята. Защото ще дойде времето, когато тази оперативна програма ще трябва да бъде оценявана. И някой може да се запита дали пък е нямало друг път за нейната реализация.

Не е голяма философия да се обясни как функционира съвременната научно-технологична система в развитите държави. Инвестираш пари (много пари) и произвеждаш знания. Това е същността на фундаменталната наука. Взимаш произведените знания и правиш от тях пари – това същността на технологичната иновационна политика. Както сме учили в доброто старо време
пари → знания → пари’

Парите трябва да се инвестират в учени, инфраструктура и апаратура. Тоест трябват ни учени, а не ограмотяване на неграмотни, което разбира се не води към интелигентен растеж. Нама да коментирам повече тези части на оперативната програма, а ще се съсредоточа върху това парче от нея, което е посветено на науката.

Трябва ни армия от учени, които не трябва да са гладни жадни, голи и боси, да не мислят как да оцеляват, а да се занимават с производство на знания и с победи на глобалното поле на научната конкуренция. Там конкуренцията е абсолютна – никой не те пита дали армията ти е гладна, жадна, гола и боса, идват въоръжените до зъби научни армии на развитите държави, нахранени, напоени, облечени и обути, печелят битките за новите знания и щем не щем – купуваме им продуктите с висока добавена стойност. И подсмърчаме.

Затова винаги съм казал – оправете заплащането и статуса на българския учен – трябва ни силна и боеспособна научна армия. Решава ли оперативната програма този въпрос – не. Решава ли се този въпрос с национално финансиране – не. Ами тогава не се чудете, че нещата в науката не са ефективни и ефикасни и мозъците изтичат по чужбина. Докато не решите този въпрос – така ще бъде.
Казват ми, че който работел по проекти и където се печелели проекти по оперативната програма, заплатите щели да бъдат високи. Като погледнете, колко ще работят в центровете за върхови постижения и компетентност по оперативната програма – няма и един батальон. С нашия батальон срещу чуждите армии. Читателят лесно може да си представи резултата. Учените бяха натирени да си търсят международно финансиране. Но когато някой отвън ти финансира армията, това вече не е твоята армия – това е неговата армия. Та когато се говори, че българският учен не работи за целите на националната научно-технологична система, читателят вече разбира – българският учен е натирен да става част от чужди научни армии, които работят за чужди интереси.

Българското проектно финансиране е изключително неефективно и неефикасно. Легендарни са случаите, когато то е отивало в напълно небоеспособни формирования, а не към частите, където е необходимо. Така боеспособна армия не се прави. Да не говорим, че концепцията на проектното финансиране е тотално изкилифирчена в България. Ако искате да ви функционира научно-технологичната система, трябва да имате първо мощно институционално финансиране (за да не ви е научната армия гладна, жадна, гола и боса и да има базово научно въоръжение) и след това да си гоните националните цели с масивно проектно финансиране.

В коя модерна армия войниците си купуват сами оръжието? (защото учените да речем си купуват компютри само ако имат проект иначе трябва да ги купуват със собствени средства!!!!).

В коя модерна научна армия няма пари за поддържане на съществуващата техника?

В коя модерна научна армия заплатите на аситентите са почти равни на тези на чистачките?

Зъбите ми изпопадаха да обяснявам, че така никаква ефективност и ефикасност няма да се постигне. Продължава се по линията – намаляване на никаквото институционално финансиране и безцелно проектно финансиране с натирване на учените да си търсят проектно финансиране от чужбина (и да работят за чужди научни армии).
Но има още нещо, което е не по-малко опасно – вместо да се укрепи съществуващата научна армия, тя е оставена на произвола на съдбата, а се създават паралелни структури, към които се насочва научното финансиране и апаратура. Прави се паралелна инфраструктура на съществуващата докато се говори, че нямало пари за научната армия. Този похват няма да го намерите при Сун Дзъ, той е характерен за родината на Андрешко.

На всичкото отгоре, тези паралелни структури са изключително неефективни и неефикасни, те са неустойчиви и в тях финансирането ще потъне като вода в пясък. Оперативната програма предвижда създаването и мощното финансиране на такива структури. По моя оценка успешни ще са около 20% от тях.

И в края на оперативната програма отново ще имаме (още по) гладна, жадна, гола и боса научна армия и голям брой паралелни структури, силно неефективни и неефикасни и плачещи за още финансиране. А не можеше ли да си укрепим съществуващите научни структури? Можеше. Винаги съм казвал, че ако политическото ръководство на научно-технологичната система има проблем с генералите на научната армия, то от това не трябва да страда армията. Винаги съм казвал, че създаването на паралелни научни структури не е в национален интерес. Нека го има записано.
От развиваната гледна точка, въпросът за 4-те сфери на финансиране по оперативната програма се вижда в нова светлина. Първо, ако искаш да имаш боеспособна армия, трябва да я финансираш цялата. Ако не я финансираш и тя стане небоеспособна, виновен си ти, който финансира. А с боеспособна научна армия можеш да направиш чудеса, ако знаеш какво да правиш (примери много по Далечния изток, където, както читателят се досеща, съм прекарал някое време).

Не искам да коментирам опцията, чрез програмата да бъде финансирано развитието на селски и еко туризъм, производство на фолклорни носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване. Моля ви, говорим за научно-технологичната система на държавата. И нека пак да повторя – нашата научно-технологична армия трябва да има национални приоритети, а не да гледа какво се спуска от поредната имперска столица към провинциите. Никоя империя не е вечна и когато отслабне или рухне, добре е да имаш силна собствена армия. Поне такива са разбиранията на последователите на Сун Дзъ.

Дотук говорихме за инвестирането на пари с цел производство на знания. Нека сега споменем няколко думи за превръщането на знанията в пари. Това изисква специфични подразделения в научната ви армия, занимаващи се с приложни изследвания и други такива, превръщащи приложните изследвания в индустриални прототипи и още наличие на армия от производители на съответните продукти с висока добавена стойност и още нища, свързани с пазарната реализация.

Боеспособните специфични подразделения, занимаващи се с приложни изследвания, бяха ликвидирани с ликвидирането на редица институти на БАН преди някое време. Специфични подразделения, превръщащи приложните изследвания в индустриално прототипи почти няма. Армията от производители е небоеспособна. Резултатът е логичен – нищо, нищо и пак нищо, вече 27 години. Текущата политика е – ще накараме частта от армията, която трябва да произвежда знанието да почне да прави пари отт него. Как ще я накараме – ще я хулим, ще ги държим голи и боси и ще ги натирвами да си търсят финансиране от чужбина. Че коя армия ще постигне успехи при това положение? Никоя разбира се.
Нека спра дотук, въпреки, че може да напише още много. Мисля, че ви описах алтернативния път, по който развитието на българската научно-технологична система не тръгна. Мисля, че очакваните резултати от пътя, по който тръгна системата, ще са ви вече ясни. Аз знам, че българският учен не е прост и некадърен.

Аз знам, че от българските учени може да се направи прекрасна армия, която да почне да печели битки на полетата на глобализацията. И да допринесе за забогатяването на България. Затова за хиляден път давам този съвет – не дръжте българските учени голи, боси, гладни и жадни. Екипирайте ги и ги въоръжете. Не правете паралелни структури. Изработете правилна национална научно-технологична политика.

Не се карайте с научните генерали, а се бийте за национални победи в глобалната научно-технологична надпревара. Това е пътят към успеха. Знаете, къде е останала колата на Андрешко. Затова вървете по пътя на победите. А ако попитате – кой си ти, че да ни пишеш тези неща – отговорът е лесен. Аз съм ей този http://www.springer.com/us/book/9783319416298

*Проф. Николай К. Витанов е зам.-директор на Института по механика – БАН. През 1994 г. получава докторска степен по физика на кондензираната материя, а през 1998 г. защитава дисертация за германската степен доктор на естествените науки по механика на флуидите. През 2007 г. защитава дисертация за степента доктор на математическите науки. Бил е стипендиант на фондацията “Александър фон Хумболт“ и има специализации в Германия и Япония. Той е автор и съавтор на редица книги и на няколко математически модела на идеологическата борба и на трафика на мигранти през миграционни канали.