Изкуството на войната по Чарлз Вонг

Той измисли свой собствен стил на управление. Твърд, безкомпромисен, основан на древните източни ценности. "За мен е важна кръвната преданост и безпрекословното подчинение", казва Чарлз Вонг, президент на третия след Microsoft и Oracle софтуерен гигант Computer Associates (CA). Неговата корпорация постоянно се намира в състояние на война със своите могъщи конкуренти в областта на високите технологии. И в тези условия жестокостта е единственият начин за оцеляване според Вонг.

Веднъж Вонг видял един от своите сътрудници да пуши. Трябва да се отбележи, че Вонг обикновено се вбесява само при вида на тютюн или на кутия цигари. Той дори е издал вътрешна заповед в Computer Associates, в която е забранил на служещите да пушат в рамките на офиса. И това разпореждане е в сила за всички 200 филиала на корпорацията. Така че, виждайки нещастния мениджър с цигара в зъбите, той скочил към него, хванал го за дрехите и го извлякъл на улицата.

Очевидци разказват, че бедният човек веднага глътнал цигарата от страх. "Това ще ти бъде за урок", извикал на пушача разгневеният Вонг. И заповядал той незабавно да бъде уволнен. За мениджъра, който вече си бил изградил добро име в компанията, се застъпили няколко ръководители.

"Знаете ли, отговорил Вонг, моят баща ме е научил на едно важно нещо. Дръж си на думата. Ако той някога нещо е обещавал, то това обещание можеше да бъде отнесено в банката, всички знаеха, че той ще го изпълни. Искам вие да запомните, че аз съм същият. И никога не си променям решенията".

На следващия ден пушача бил изгонен. Впрочем, в СА това е напълно обикновен случай. За 20 години ръководство на Вонг неговата корпорация е погълнала повече от 60 по-малки компании, като стотици от бившите им сътрудници са били уволнени. Чарлз Вонг особено обича да се отървава от високопоставените мениджъри. "Този дракон може да има само една глава", неведнъж е казвал той.

Медиите критикуват Вонг за безчовечното отношение към хората, но са на едно мнение - че подобни принципи той е наследил още през своето детство.

През едно студено октомврийско утро на 1952 г. в пристанището на Ню Йорк от борда на неголям пътнически кораб слиза семейство от петима души. Бащата се нарича Кенет Вонг. По-рано той е бил преуспяващ юрист, учил право в Харвард, върховен съдия на Шанхай и президент на женския колеж. Кенет произхожда от древен китайски род. През 40-те години той се оженил за красавицата и аристократка Мери Боно, която му ражда трима сина. Чарлз е вторият от тях, той се появява на бял свят на 19 август 1944 г.

До 1952 г. семейство Вонг живее в Шанхай. Когато през 1949 г. на власт в Китай идват комунистите, той не искал да напуска родината, но благородният произход на семейството не бил забравен от пролетариата - Кенет, Мери и децата трябвало да бягат отначало в Хонконг, а след това в Ню Йорк. Така за 8-годишния Чарлз започнал новия живот в емигрантския квартал Куинс.

"Между мен и Бил Гейтс има една голяма разлика", казва Вонг. "Когато бях дете, родителите ми даваха по 32 цента за цял ден. И аз прекрасно знам какво е нетърпимото чувство на глад, а той - не".

От първите дни в Америка Кенет и Мери Вонг работят много, за да изхранят семейството. Малкият Чарлз останал без вниманието на родителите и станал по-самостоятелен и по неговите собствени думи по-агресивен. "От майка ми се научих на любопитство, а от баща ми на упоритост и на способността да се рискува и да не се страхуваш от никого и от нищо, както моя по-голям брат".

Чарлз не обичал да се учи, не играел с другите момчета, но още от училище започнал да работи като продавач в бакалница. "Бях най-добрият продавач", спомня си Вонг. "Винаги исках да съм пръв. Работех повече от всички. Работех по-бързо. Запомних цените на най-известните стоки наизуст. Нито един от моите колеги не се бе сетил да го направи".

Самият той смята, че опитът в бакалницата не му е потрябвал в кариерата. Обаче именно по този начин той е действал, когато през 1975 г. пуска на пазара редактор за база-данни СА-SORT, предназначен за компютри IBM. Тази програма има един главен "вонговски" плюс - тя работи 25% по-бързо от версията на IBM, икономисва енергия и време за потребителите.

След като с голямо усилие завършва колеж през 1967 г., Чарлз е изправен пред избора с какво да се занимава. Той си купува вестник, в който открива обяви за работа за програмисти. Вонг решава да си намери място на стажант-програмист с надеждата това да му помогне да пропусне военната служба във Виетнам.

Работата е в една от лабораториите на Колумбийския университет. От Чарлз се иска компютърна обработка на данни за въздушните бомбардировки на американската армия. Неговата първа самостоятелна работа била да създаде програма, която ще позволи на компютъра да обработва дадена статистика. Стажантът получава учебник по програмиране и нареждане да го научи сам.

За 4 години в Колумбийския университет Чарлз се запознава с други програмисти, като Рас Арц. През 1971 г. те решават да се прехвърлят към Standard Data Corporation /SDC/, занимаваща се с разработването на данни за пенсионните фондове. Попадайки в автономния отдел за програмно осигуряване, приятелите поотделно пишат програми, документация към тях, сами си търсят клиенти и лично водят преговори.

Тогава Вонг започва да мисли за създаване на собствена компания, която да отговаря на реалните изисквания на бизнеса, а не да зацикля при решаването на глобалните задачи, както правят повечето компании в компютърната индустрия.

Договаряйки се с SDC да изкупи собствения си отдел, от който ръководството на компанията иска да се избави, Чарлз с подкрепата на Рас се заема да създаде отделна фирма. Компанията под името СА е създадена през 1976 г., като в нея Вонг получава 50% от акциите. От самото начало Вонг като стопанин отдава предпочитания на методите на "старата икономика", умножени по неговите собствени принципи.

Например той вика в компанията по-стария си брат, но при това издига китайска стена между бизнеса и семейството. "Дадох на Тони да разбере, че той работи не с мен, а за мен", разказва Чарлз. От друга страна той държи брат си в съседния кабинет. Значителна част от акциите на компанията, изкупени впоследствие, Чарлз подарява на Тони. Вонг знае, че брат му няма да го предаде, за разлика от наемните работници. Някои от последните наистина са подкупени от конкурентите на СА. Оттогава в компанията се появява неписан закон - за напусналите просто трябва да се забрави, че са съществували.

Работата с хората си остава приоритет за бизнеса на СА. По нареждане на Вонг мениджърите са разработили цяла система от тестове, на които се подлагат всички новопостъпили. При тестовете се използват и детектори на лъжата. При това на тези проверки присъства самият президент Вонг. Това отговаря на неговата представа за създаване на сектообразна затворена структура, своего рода семейство.

По тези закони на необявената война Вонг играе в бизнеса на високите технологии. Западните журналисти често го поставят на един ред с Джон Рокфелер и Андрю Карнеги. СА се смята за рекордьор по поглъщане на други компании в сферата на програмного осигуряване. Последната подобна сделка струваше на Вонг 4 млрд. долара. Огромната част от сътрудниците на закупената Sterling Software Inc. естествено бяха уволнени.

Но най-много конкурентите се страхуват от източната непредсказуемост на Вонг. Вземайки решение за поглъщане на компанията Plаtinum Technology, Чарлз започва с това, че купува главния мениджър - човек, който публично твърди, че го ненавижда. "По-скоро със собствените си ръце ще унищожа компанията, отколкото да я дам в ръцете на Вонг", твърдял Андрю Филиповски,... докато Чарлз не му предложил инвестиции за всеки от неговите проекти. В кратки срокове сделката за 3,5 млрд. долара била готова, Филиповски започнал да създава своя компания с парите на Вонг и понякога само казва на журналисти: "Това е същото, като войната между Sun и Microsoft или като между Coca и Pepsi..."

От друга страна, освен за многочислените ѝ врагове, за третата по големина компютърна корпорация в света дълго време не се знаеше много. Едва през ноември миналата година по телевизията в САЩ бе пусната първата реклама на СА за цялата 25-годишна история на компанията. Апропо, приближените на Вонг твърдят, че той самият не е виждал въпросната реклама, защото не гледа телевизор.

Историята на Вонг не е просто пример за ексцентричен ръководител-самурай, разхождащо се страшилище в деловия свят, а част от глобалното явление под название "корпорация". Част от тази единствена сила на 21-ви век, която би могла да спре червено-черно-зелените орди на антиглобализаторите, да смаже тероризма или просто да внесе стабилност в хаоса на най-новото време.

Ако вие някога попаднете в знаменития кабинет на великия и ужасен Чарлз Вонг с размери 4,5 на 4,5 метра, то едва ли ще намерите там флеминговския злодей Блофълд с гротесков стоманен шлем и крила, и самурайски меч в ръка. Отначало ще видите старичък компютър 386, зад който седи човек с аристократичен вид на около 50 години с почти европейско лице, с черно сако и червена вратовръзка. Той се надига да ви посрещне и вие виждате, че е с цяла глава по-висок от вас. Когато ви заговори, не се опитвайте да го прекъсвате или възразявате. Вонг не обича хората, които не умеят да го слушат.

При условие, че вие няма да записвате, той ще ви говори за двете си книги - за високите технологии и за китайската кухня. Той ще ви разкаже, че пътува по 180 дни в годината, от които една трета в чужбина. Вие също така ще разберете, че Вонг забранява на своите служители да използват електронна поща, защото тя разрушава традиционните начини за общуване.

Ако това ви се стори малко и го попитате с кого би искал да обядва, той ще ви изреди дълъг списък на известни хора - Джордж Буш-старши, Колин Пауъл, Бил Гейтс, Том Брокоу, Цзян Цзъмин. Последният е на особена почит. Китайският лидер го поразил, питайки го каква е разликата между RowerPC, Intel, Java и Windows 95. И това било две години преди светът да научи за съществуването на Java.

Ако Вонг не се бе заел с програмиране, той би искал да играе за Националната баскетболна асоциация. В дома на Чарлз има собствена площадка за баскетбол, където играе по два пъти седмично през последните 15 години. Веднъж компания му правил Рас Арц. В същия ден Вонг уволнил 500 служители. Просто ей така.

Апропо, веднъж Вонг бил попитан защо не иска да стане президент. Той отговорил, без да се замисли: "Само по две причини. Можех отдавна да стана президент на Америка, но за съжаление не съм се родил тук. Бих могъл да стана президент на Китай, но за беда вече позабравих китайски".

© Copyright Mediapool