Излизат ли газовите сметки на България за "Турски поток"

"Газпром" направи газопроводния си избор, обяви тази седмица руското издание "Комерсант", посочвайки, че руският газов гигант е решил втората тръба на газопровода "Турски поток" за Западна Европа да минава през България, Сърбия, Унгария и Словакия.

Официално потвърждение от страна на "Газпром" няма, в българското Министерство на енергетиката нищо не знаят, но според българския енергиен експерт Атанас Тасев това е маниерът на монополиста за оповестяване на свои решения.

Специалистът Васко Начев пък коментира, че с публикацията в "Комерсант" руснаците тестват реакциите у нас, а те са били изключително лоши. "Бием фанфарите, че сме готови, а имаме да уточняваме много неща", каза той пред бТВ. Сред тях са спазването на евроизискването 50 процента от капацитета на всяка тръба на европейска територия да са достъпни и за други доставчици на газ, което обикновено не се харесва на "Газпром", както и загубите на над 1 млрд. лв. при спиране на сегашните руски доставки от около 13-14 млрд. куб. м годишно през българска територия по Трансбалканския газопровод от Украйна и Румъния до Турция, Гърция и Македония.

Москва обяви, че спира доставките по този маршрут от 2020 г. и ги пренасочва по "Турски поток". Българският газов оператор "Булгартрансгаз" има договор с "Газпром Експорт" за транзита до 2030 г. и в него има клауза "пренеси или плати" (ship or pay), според която дори и да не транспортира нищо през наша територия, дължи такси. Годишно те са около 150 млн. лв. и на тази база са и изчисленията за загуби.

Енергийният министър Теменужка Петкова обаче заяви, че приходите от "Турски поток" през българска земя ще са много по-големи от сегашните по Трансбалканския газопровод. Пред БНР тя уточни, че при оставащи приходи от 1.092 млрд. лв. от сегашния маршрут до 2030 г. "индикативната печалба" от "Турски поток" в периода 2020-2040 г. ще надхвърли 4.358 млрд. лв.

Затова правителството и "Булгартрансгаз" (БТГ) по-всичко показват, че предпочитат да заложат на бъдещите приходи от новия газопровод, отколкото да си търсят правата по съществуващия договор пред арбитраж, каквато правна възможност съществува.

Схемата е по-мащабна

Според източници на Mediapool българският газов оператор се опитва да реди малко по-сложен и по-обхватен газов пъзел, в който влизат и плановете за газовия хъб "Балкан" край Варна; участието на БТГ като акционер в планирания да се построи край гръцкия град Александруполис терминал за регазификация на втечнен газ (LNG) и от там да се внасят количества за хъба; както и обръщането на посоката на Трансбалканския газопровод от юг на север и доставки на газ до Украйна и от там до Европа.

През юни 2018 г., при откриването на Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който е част от Южния газов коридор за доставки на азерски газ до Европа, украинският президент Петро Порошенко каза, че Киев би искал да доставя газ от тази тръба през България. Меморандум за вкарването на предстоящото за опразване от руски газ трасе на Трансбалканския газопровод във Вертикалния газов коридор е бил подписан между гръцкия газов оператор ДЕСФА, българския БТГ и румънския "Трансгаз", а от 2019 г. започва работа по превръщането на тръбата в реверсивна, твърдят запознати. През юни 2017 г. тези компании плюс унгарският газов оператор FGSZ и компанията за строежа на газовата връзка на България с Гърция "Ай Си Джи Би" се разбраха да работят за Вертикалния газов коридор и интерконекторът да стане част от него.

Финални преговори за LNG терминала край Александрулопис
 
По-назад във веригата пък е LNG терминалът край Александруполис, на който БТГ също гледа като на входна точка за доставка на газ през гръцката връзка. Затова и се очаква в най-скоро време да бъде подписано акционерно споразумение за влизането на "Булгартрансгаз" и гръцката ДЕПА в проектната компания за газовото съоръжение. В момента 80 на сто от него са собственост на фирмата "Газтрейд" на гръцката фамилия Копелузу, а останалият дял е на танкерната флотилия "ГазЛог".

Заявяваните досега намерения от страна на енергийния министър Петкова са били страната ни да вземе 25 на сто, колкото се очаква да получи и ДЕПА. Преговорите за новата акционерна структура обаче не са приключили. Преди около месец стартира пазарен тест за интереса на газовите доставчици да ползват терминала. Това ще очертае рентабилността на проекта.

Интересно е да се види дали българският газов доставчик "Булгаргаз" ще участва в процедурата, за да осигури количества от там за планирания газов хъб. Ако се реализира терминалът, се отваря реална възможност за обсъжданите от години възможности за внос на газ от САЩ, Египет, Кипър, Израел, Алжир и други държави. Макар все още незапочнатата тръба между България и Гърция да е проектирана с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, има план за повишаването му до 5 млрд. куб. м. Преди време Борисов дори нареди да се проучи и възможността мощността да стигне 20 млрд. куб. м, което обаче зависи от търсенето на суровината в региона.    

Третата фаза на пазарен тест за търговски интерес към ползване на потенциално разширена газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз", в която реално влизат втората тръба на "Турски поток" и газовият хъб, предстои да бъде обявен на 3 декември 2018 г. Това предвиждат внесени за одобрение в енергийния регулатор правила за провеждане на въпросната процедура, която трябва да покаже има ли подкрепен с реални оферти интерес от страна на доставчици да пренасят газ.

До края на декември трябва да е ясен търговският интерес към тръбата

"Комерсант" твърди, че "Газпром" вече резервира капацитети за "Турски поток" през териториите на България, Сърбия, Унгария и Словакия. В предварителните две фази на пазарния тест на БТГ интерес бяха обявили петима кандидати за ползване на капацитети на газовата ни мрежа на четирите граници, но операторът така и не обяви имената им. Не е изключено "Газпром" да е сред тях. В сега планираната трета фаза обаче се търсят оферти само за входната точка от Турция към България и на изхода от България към Сърбия, което реално е маршрутът на втората тръба на "Турски поток", дублираща тази на спрения през 2014 г. "Южен поток".

Намеренията на БТГ са до 31 декември 2018 г. да приключи процедурата и да има сключени договори за ползване на разширената мрежа още от 2020 г. за 15 години напред за количества и време, според желанието на доставчиците. Ако предложенията за резервиране на капацитети надхвърлят обявените обеми, ще се избират офертите за най-големите обеми и най-дълъг период на транзит.

Очаквани 397 млн. лв. годишно от "Турски поток"

Правилата за пазарния тест са придружени от методика за изчисляване на таксите за пренос на газа по бъдещата инфраструктура, която се оценява на 2.767 млрд. лв. без ДДС. Каква ще е крайната цена на българския участък от "Турски поток" и довеждащата от него инфраструктурата до хъба ще зависи от проведените обществени поръчки. "Булгартрансгаз" смята да финансира строежа със собствени и заемни средства. Кредитите ще се връщат от транзитните такси, като изчисленията на БТГ сочат, че се очакват 397 млн. лв. годишни постъпления при предвидения от оператора входно-изходен модел, по който няма да се плаща както досега за реално пренесени 1000 куб м на 100 км, а според заявени и прогнозни количества.

От този модел идва и обявеното от Петкова увеличение на приходите от транзит спрямо сегашните.

Неяснотите

В правилата за пазарния тест, който би трябвало да е отговор на европейските изисквания за достъп на много търговци до капацитета на тръбата, обаче не се посочва какво ще предприеме БТГ в случай, че един кандидат заяви целия или повечето обем от разширението на газовата мрежа. Такъв може да е "Газпром", който досега е обявявал, че интересът му втората тръба на "Турски поток" да мине през България е свързан с доставката на целия капацитет на газопровода от 15.75 млрд. куб. годишно за Сърбия. При посещението си през май в Москва, когато българският премиер получи "прошка" от руския президент Владимир Путин за провала на "Южен поток" и обещание "Турски поток" да завие към България, Бойко Борисов каза, че е поставил условие половината от капацитета да е за хъба. Въобще обаче не е сигурно, че това ще се случи и това е едната важна част от бъдещите преговори с "Газпром".

Спиране на Трансбалканския газопровод означава, че сега необходимите за вътрешното потребление около 3 млрд. куб. м газ годишно вече ще идват по "Турски поток". Тъй като от края на 2020 г. "Булгаргаз" трябва да започне да внася 1 млрд. куб. м азерски газ през газовата връзка с Гърция, предстои да се види как ще се наместят тези обеми спрямо сегашните руски доставки. Дали ще се ползват за формирането на цените на газа у нас, или ще отиват за търговия в хъба.

Реално техническите параметри на смяната на трасето на руските газови доставки за и през България, както и финансовите условия з а това, все още не са уточнени и тепърва ще стане ясно как българското правителство и БТГ ще си изиграят картите.
 
Енергийният министър Теменужка Петкова коментира в петък, че ако пазарният тест за разширението на газовата мрежа не е успешен, проектът няма да се реализира, но това означава през сегашната тръба да не тече газ.

"Трябва да е ясно едно - няма как да бъде подписан друг договор или няма как да бъдат предприети други действия, преди ние да имаме гаранция, че ще бъде резервиран капацитет във връзка с новия проект. Това означава, че трябва да бъдат предприети действия за преструктуриране на този договор, на действащия договор, при условие, че бъде резервиран капацитет за следващите 15-20 години", каза тя пред БНР.

Българското правителство и БТГ при всички случаи обаче могат и трябва да разчитат на правната помощ от страна на Европейската комисия за газовите си намерения, за да не се губят излишни пари и време за проект, който може да последва съдбата на "Южен поток".