Изложба събра стотици спасени от иманяри антики на България

Пластиката на "Почиващият Херакъл", стари медни брадви, коринтски шлем, колективна находка от златни накити и бронзови предмети, икони от Тревненската школа - това са само част от над 300 експоната, спасени от набезите на иманярите в последните години. Предметите са от късния халколит от края на пето хилядолетие пр. Хр. до Възраждането. Те могат да се видят в изложбата "Спасените съкровища на България" в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН до януари 2019 г.

"Изложбата пъха пръст в раната. Повечето изложби не правят това и не им е това идеята. На тази целта е не просто да се покажат едни интересни предмети, а да фокусира общественото внимание върху един сериозен проблем на цялото общество – иманярството", коментира Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.

"Има всякакви експонати, от всякакъв метал, но въпросът не е в експонатите, а в проблема. Трябва да проумеем, че губим много и не взимаме мерки, а това касае всеки един от нас. Ние сме шампиони по иманярски набези и изнасяне на културно-историческото ни наследство чрез нелегален трафик", каза още Вагалински.

Между 25 и 30 хиляди души професионално и активно се занимават с иманярство и незаконен износ на културни ценности у нас. Повдигнатите обвинения на година са до 140, от които 40 завършват с осъдителна присъда, голяма част от тях пробация или глоба. Това каза главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор "Културно-исторически ценности" в Главна дирекция "Национална полиция".

Експонатите

Сред експонатите е пластиката на "Почиващия Херакъл". Тя е била открадната от музея във Видин и е спасена преди да бъде изнесена зад граница. В експозицията има и монети, които са задържани в центъра на Смолян, и иманярът е бил арестуван директно със съда, в който са намерени. Това показва класическата мечта на иманяра да намери съкровище, коментираха .

Сребърно-бронзов тракийски шлем е спасен в началото на 1990-те години от бившия служител на ГДБОП и настоящ председател на фондация "Тракия" Кирил Христосков. Намерен е в Некропол до село Плетена, община Гоце Делчев.

Показани са и златни накити, открити при изкопни работи в Несебър. Иманярът се опитал да ги укрие, но полицията го усетила и го завела да ги дари доброволно в музея, разказаха от полицията.

Всички заловени от полицията предмети са изложени в 18 музея в цялата страна. Сред тях са тези в Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Несебър, Пловдив, Перник. Поместени са в каталог, в който под всеки един от тях е написано кога и как е заловен.

Мерки срещу иманярите

В световните класации, България е на едно от първите места по износ на културни ценности и на фалшификати.

"Трябва да се създаде обществена нетърпимост към иманярството. Без това нещо сме изгубени и за децата ни няма да остане нищо. Тази дейност може да се ограничи. В момента тя е абсолютно извън контрол. Полицията се старае, но ресурсът ѝ не достига и ако в София нещо се прави, то в другите градове на страната те играят заедно с лошите", смята Вагалински.

Началникът на сектор "Културно-исторически ценности" в Главна дирекция "Национална полиция" Ангел Папалезов смята, че са необходими законодателни промени, за да се ограничи иманярството.

Според него ако се класифицира понятието фалшификат на културна ценност, ще се облекчи много работата на разследващите. Причината – сега артефакти, изработени от наши "специалисти", не попадат под наказателна отговорност. Има случаи, при които по време на експертиза на "истински" артефакти се доказва, че са фалшификати и така отпада наказателната отговорност, обясни Папалезов.

Той посочи, че производството на фалшификати на археологически предмети, както и сделки, се квалифицира като вид измама в редица европейски страни като Италия, Франция, Испания, Англия.

Изложбата "Спасените съкровища на България" е част от събитията на Европейската година на културното наследство. Откриването ѝ във вторник съвпадна със седмицата, в която се чества Денят на българската полиция – 8 ноември.