Изненада: В милиардния проект за нови кораби останаха само чужди компании

Изненадващо единствената българска фирма, която участваше в проекта на военното министерство за доставка на два нови патрулни кораба - МТГ "Делфин" АД, не е подала оферта. Военният министър Красимир Каракачанов съобщи, цитиран от специализираното издание "Клуб ОКЕАН", че предложенията са подали само германската Lurssen Weft GmbH и от италианската Fincantieri.

Поръчката е за около 1 млрд. лева с ДДС.

Сега предстои офертите да бъдат отворени, да се прегледат и да бъдат оценени. След оценката ще последват преговори с цел подписване на договор.

Едно от изискванията на проекта е поне единият кораб да бъде направен в България. До последния момента за фаворит се смяташе именно българската компания. Тя беше на крачка от договора в предишното издание на конкурса, но тогава в последния момент се отказа. От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта. Първоначално той бе за 820 млн. лева, но без ДДС. Сега данъкът вече е включен в общия бюджет.

Не е ясно дали има опция МТГ "Делфин" да влезе под формата на подизпълнител в новия проект.

Каракачанов твърди, че следващата година ще се стигне до подписване на договор, но заявените срокове вече на няколко пъти бяха отлагани и не е изключено това пак да се случи.

Модернизация "втора - ръка"

В петък Красимир Каракачанов посети Варна, за да приеме официално последната придобивка на Военноморските сили - хеликоптер втора ръка "Дофин".

България получи този хеликоптер от "Еърбъс Хеликоптерс" заради неуредици при изпълнението на договора с компанията за хеликоптерите "Кугър" и "Пантер". С получаването му договорът най-накрая се затваря.

Най-модерната техника, с която ВМС разполага, са именно хеликоптерите "Пантер". След като един от тях падна в морето, останаха само два.

На този фон в петък депутатите одобриха покупката на два кораба минни ловци втора ръка от Нидерландия.

Договорът за покупка и доставка е за близо 2 млн. евро и е подписан на 7 ноември тази година. Той обаче значително ще поскъпне, тъй като към него ще има и значителни транспортни разходи.

Oт години ВМС настояват България да придобие отново и подводница, но засега управляващите не взимат на сериозно това искане.

Според експерти липсата на подводница затруднява провеждането на учения и подготовката на моряците. Освен това са намалели рязко и специфичните възможности за разузнаване, които се осигуряват от подводния флот. 

"Координационният център не е американска база"

Каракачанов коментира и координационният център, който страната ни иска да разкрие, във Варна.

"Не става въпрос за никаква база, американска база няма да е. Просто във Вашингтон президентът Тръмп подкрепи желанието на България този морски център да бъде на територията на пункта за базиране - Варна. Това е един център, който събира, анализира и предоставя информация", каза Каракачанов във Варна.

САЩ официално подкрепиха предложението на България за "създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие".

Обясненията от страна на правителството се налагат заради коментарите на премиера Бойко Борисов, че не желае военни бази в Черно море, а търговия и платноходки.

Очаква се координационният център да събира и анализира информация за положението в Черно море, която да предава на съюзниците ни в НАТО. Засега центърът се подготвя като национален проект, но не е изключено да бъде разпознат като обща инициатива в НАТО.

Алиансът засили присъствието си в Черно море след незаконната руска анексия на Крим и инцидента в Керченския пролив, когато Русия задържа украински кораби.Координационният център, който страната ни иска да разкрие, във Варна не може да бъде определян като военна база.