Изникват все по-сериозни въпроси след трагедията заради рухналия мост в Генуа

Продължава издирването на изчезнали хора, близките на загиналите са бесни на властите

Сн. ЕПА/БГНЕС

Все по-сериозни въпроси изникват след трагедията заради рухналия мост в Генуа, при която загинаха най-малко 38 души.

Спасителни екипи продължават издирването на изчезнали хора, като засега между 10 и 20 човека остават в неизвестност. Става въпрос за хора, за които се подозира, че са били на моста и са спрели да отговарят на обаждания и съобщения след рухването му.

"Търсенето продължава. Ще натрошим на парчета и ще премахнем големите блокове от срутилия се виадукт. Надяваме се да намерим изчезналите", заявиха представители на пожарната служба.
 
Утре в зала в изложбения център на Генуа ще бъде отслужена тържествена погребална служба за загиналите при срутването на моста, на която ще присъства и италианският премиер Джузепе Конте. 
 
Според медии семействата на 17 от 38-те потвърдени жертви обаче са отказали да присъстват, тъй като са гневни на властите.
 
Инженери били предупредили за тежкото състояние на съоръжението 
 
Инженерно проучване, поръчано от италианския магистрален оператор Аутостраде пер л'Италия миналата година, предупредило за състоянието на обвитите в бетон носещи кабели, т. нар. ванти, на рухналия по-рано тази седмица мост Моранди в Генуа, предаде Ройтерс, като се позова на информации на италианските вестници "Стампа" и "Република".
 
Холдингът Аутостраде пер л'Италия, контролиран от инфраструктурната група Атлантия, е оператор на участъка от магистрала А10, свързваща френската граница с Генуа. Мостът Моранди, който рухна, беше част от тази магистрала.
 
Проблеми със съоръжението са възникнали малко след неговото изграждане през 1967 г. Някои от носещите кабели са били укрепени през 90-те години на миналия век, казаха експерти. 
Проучването е било направено през ноември миналата година.
 
Засега компанията Атлантия не е коментирала информациите на двете издания, които се позовават на изследване на инженери от миланския Политехнически университет. 
 
Аутостраде пер л'Италия твърди, че е проверявала състоянието на моста на всеки три месеца, както трябва по закон, и е извършвала допълнителни проверки, като е наемала външни експерти.
 
В проучването от ноември 2017 г. се констатира, че вантите на участъка от моста, който по-късно рухна, са реагирали на вибрация по начин, който не отговарял на очакванията, и че това налагало още инспекции.
 
Според изследването тази аномалия на реакцията на кабелите на вибрация може да е била свързана с корозия на метала на някои кабели. 
 
Една от особеностите на моста е, че неговите кабели са "опаковани" с бетон, което прави много трудно оценяването на тяхното действително състояние.
 
Цитираните италиански ежедневници посочват, че компанията Аутостраде пер л'Италия е обявила през май търг на стойност 20 милиона евро за укрепване кабелите на моста, които не са били подсилвани от 90-те години на миналия век.
 
В. "Стампа" пише още, че Аутостраде пер л'Италия и Атлантия вече работят по проект, който да замести рухналия мост. Той би могъл да бъде завършен догодина и да струва 100 милиона евро. Ще има две платна във всяка посока, които ще са по-широки от досегашните две платна на моста Моранди, плюс аварийно платно. 
 
Провалите на една система
 
В редакционна статия лондонският "Гардиън" прави сравнение трагедията в Генуа и пожара в лондонския жилищен небостъргач "Гренфел тауър" миналата година и отбелязва, че двата трагични инцидента с десетки жертви всеки са свидетелства за провалите на една система. 
 
Те представляват както човешка, така и социална катастрофа, нагледен пример за конструкционните дефекти и за недостатъците на системите за безопасност, но в същото време имат и дълбок политически контекст, чиито последствия ще се усещат години наред, отбелязва вестникът. 
 
Търсенето на обяснение за рухването на моста е ключова задача. Централният въпрос е дали то се дължи повече на първоначалния проект на моста "Моранди" или на неадекватната му поддръжка и на неспособността да се вземе решение за затварянето му.
 
Три дни след нещастието вече възникват сериозни въпроси за конструкцията на моста, за качеството на проверките при поддръжката му, за корпоративния и политическия контекст при поддръжката не само на този мост, а на цялата италианска магистрална инфраструктура. Защото, както бе в случая с "Гренфел тауър", имало е хора, които са предупреждавали, че нещо не е наред, но тези предупреждения не са били чути. 
 
Политическият смисъл на случая в Генуа е и в това,че той се превръща в тест за подхода и ефективността на новото дяснопопулистко правителство на Италия начело с премиера Джузепе Конте. Това правителство дойде на власт, отричайки системата. Сега обаче то отговаря тази система, посочва "Гардиън", цитиран от БТА. 
 
Вестникът се спира и на ролята на компанията оператор на моста - "Аутостраде пер Италиа", в която голям дял има несметно богатото семейство Бенетон. 
 
Трагедията е можело да бъде избегната 
 
Според друг лондонски вестник - електронния "Индипендънт", трагедията в Генуа е можело да бъде избегната. 
 
Сега обаче политиците и операторите на моста бързат да посочат за виновник всеки друг освен себе си. Но става все по-ясно, че истинските причини са в подхода към развитието (на икономиката и инфраструктурата), който отдава приоритет на печалбите пред нуждите на хората. 
 
И това издание сравнява случаите с моста "Моранди" и с лондонския "Гренфел тауър", като прави извода, че причините и за двете трагедии следва да се търсят в десетилетната политика на съкращения на разходите, както и на системата на аутсорсинг, която даде контрола над инфраструктурата на частни компании, за които печалбата е над всичко. 
 
Вестникът вижда причина и в тромавата бюрократична машина, която години наред водеше безплодни дебати за частични и палиативни ремонти на моста и за това какъв размер на разходите в случая е оправдан, вместо да вземе бързо и ефикасно цялостно решение за бъдещето му. Противоречията между частния сектор, от една страна, и местните и националните власти в Италия за равнището на необходимата интервенция и за това кой да плати тези разходи, в края на краищата доведоха до фатално бездействие. 
 
По същата причина е трудно да се предскаже как подобни провали и занапред могат да бъдат предотвратени, ако логиката на приватизацията не бъде коренно променена, посочва "Индипендънт". 
 
Италия отдавна е известна с недобрата си инфраструктура, лошо градско планиране, слаба нормативна база и скъпи магистрали, а приватизацията означава, че когато се случи трагедия като тази с моста "Моранди", вината просто може да се стовари върху оператора в конкретния случай, а проблемите на необходимата по-цялостна реформа се избягват. 
 
Американският "Ню Йорк таймс" също се спира на отдавнашните предупреждения на експерти за лошото и потенциално опасно състояние на 50-годишния мост "Моранди", като отбелязва, че дискусиите и търсенето на причините за трагедията, а с това и изводите от нея, ще отнемат дълго време. Те ще изискват не само строго експертен подход, но и политическа воля на всички нива на правителството, за да се намери правилният изход. 
 
В същото време вестникът отбелязва и неудачното поставяне на моста едва ли не върху главите на хиляди жители на града в построения отдолу жилищен квартал. Хората се оплакваха, че не могат да спят от постоянните строителни работи по поддръжката на моста, а сега едва не загинаха, когато той се срути на метри от прозорците им. 
Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?