Износът на ток за Турция се оказа внос

Обявеното още през миналата година възстановяване на износа на български ток в Турция се оказа внос на енергия от южната ни съседка. Търговският обмен на количества енергия е започнал от 1 юни 2011 г., стана ясно от думите на директора на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) Иван Йотов пред журналисти.

Търгът за капацитет на мрежата за износ бе обявен през октомври миналата година и бе спечелен от две турски фирми, които получиха правото на достъп до 200 МВ на турската граница и 200 МВ на гръцката, откъдето Турция да си го внася. Заради проблеми със синхронизацията на турската енергийна мрежа към европейската, експортът се забави, докато се изпитва системата. В резултат на което в началото на 2011 г. тестовете продължиха с обмяна на реални количества електроенергия, които след изравняване от единия от центровете на европейската организация на операторите на енергийни мрежи, вече са платени на България.

Реални търговски обмени на електроенергия обаче са тръгнали на 1 юни, когато е валидиран график за трансфер само на българо-гръцката граница, каза Йотов. Всъщност обаче Турция е започнала да внася, макар и минимални количества ток у нас, стана ясно от думите му. Шефът на ЕСО изрази увереността си, че импортът е временен и нещата ще се променят. Според него проблем за експорта на електроенергия в Турция е това, че южната ни съседка няма одобрени правила за търговия на местния пазар, което въздържа фирмите в бранша да рискуват.

Когато НЕК обяви търга за капацитет към турската мрежа, очакванията бяха, че държавната компания ще си осигури приходи от порядъка на 200-250 млн. евро.

По думите на Йотов за първите пет месеца на годината страната ни е отбелязала рекорден ръст – от 96.5 на сто, в износа на ток спрямо същия период на 2010 г.

За миналата година общият експорт на българска електроенергия беше 7.5 млрд. кВтч или двойно спрямо количествата през 2009 г. Въпреки впечатляващия ръст на реализираната в региона електроенергия през миналата година приходите на НЕК от търговия зад граница отбелязаха ръст само от 20.6 на сто до 285 млн. лв. заради по-ниските продажни цени.