Изолацията свали с над 30% борсовите цени на тока

Изолацията свали с над 30% борсовите цени на тока

До среден спад с 31 процента на борсовата цена на електроенергията, продавана за следващия ден, е довело извънредното положение, обявено в България, за ограничаване разпространението на коронавируса. В същото време обаче свободната търговия бележи големи скокове и спадове на тарифите в отделните дни и разлики, достигащи и съотношение 1:3, докато вътрешното потребление отчита съвсем лек ръст.

Това сочат данни на Института за енергиен мениджмънт, обявени в петък.

Според събраната и анализирана борсова информация става ясно, че средната цена на пазара "ден напред" на българската енергийна борса в периода 16-29 март е достигнала 46.59 лв./МВтч.  За същия период на 2019 г. средната цена в този пазарен сегмент е била 67.64 лв./МВтч или налице е спад от 31%.

Още по-голяма е разликата между определената от КЕВР референтна пазарна цена 89 лв./МВтч за настоящия регулаторен период и средната двуседмична цена на БНЕБ, която е приблизително два пъти по-ниска, отбелязват от организацията. 

Тя обръща внимание на особено отчетливото колебание в големи диапазони на цените в седмицата от 23 до 29 март, когато съотношението е достигало приблизително 1 към 3 в диапазона от 21.90 до 61.88 лв./МВтч.

Институтът обаче обяснява, че подобни тенденции на спад и волатилност на цените са регистрирани на  европейските електроенергийни пазари "ден напред" и при двустранните договори поради настъпилата несигурност на търсенето на електроенергия.

Ниските ценови нива са безспорно добра новина за небитовите клиенти от индустрията и услугите и вероятно ще подпомогнат техните усилия за овладяване на негативните последствия от карантината, смятат анализаторите на института.

Според тях електроразпеделителните дружествя няма да усетят негативни ефекти, защото техните цени са регулирани. Основните потърпевши от ниските цени ще са въглищните централи, длъжни да продават на борсата, той като 46.59 лв./МВтч е цена с 50 процента по-ниска от техните разходи за горива, парникови емисии, консумативи и други.

Тези техни променливи разходи са най-високите в системата и би трябвало теоретично да определят и борсовите цени, но на практика това не се случва, отбелязват от Института за енергиен мениджмънт.

Според неговите анализи стабилна и най-безрискова е позицията на АЕЦ "Козлодуй" с променливи разходи под 20 лв./МВтч, поради което и енергията от ядрената централа е най-търсената на пазара и продавана на борсовата платформа за двустранни договори. Поради относително ниските разходи, сравнително безрискови са позициите и на големите ВЕЦ на НЕК, изчисляват експертите.

Засегнати ще са и ВЕИ производителите с мощност над 1МВт, които също са длъжни да продават на борсата. Ако постигнатите на свободния пазар от тях цени са под определените им преференциални тарифи, те получават компенсации до съответната схема от фонда за сигурност на електроенергийната система. Плащанията обаче стават по референтната пазарна цена, определена от енергийния регулатор, която е доста над реалната пазарна.

Значително по-ниските фактически борсови цени спрямо референтната ще намалят приходите на възобновяемите електроцентрали им с повече от 45 лв. на продаден МВтч, смятат от института. От друга страна, предишната година ситуацията беше обратна – фактическите цени на борсата бяха по-високи от референтната, така че тогавашните по-високи печалби ще компенсират напълно или частично сегашните негативи, уточняват анализаторите..

Те отчитат още, че макар част от хората да останали да работят вкъщи или са закрити работните им места, потреблението на електроенергия в страната не се е променило съществено. Наблюдава се незначителен ръст на консумацията спрямо същия период на предишни години.

Нетното вътрешно потребление на електрическа енергия през  последните две пълни седмици  на месец март 2020 г. (16-29.03.) е 1513 ГВтч. Усредненото потребление за същия период през последните пет години (2015-2019) е 1496 ГВтч, което показва нарастване от 1,18%.

Значително по-сериозна динамика се отчита при сравняване на потреблението поотделно за двете седмици на месец март. Обратно на очакванията, потреблението през втората седмица на карантината от (23 до 29 март) е по-високо с 7.34% спрямо първата седмица и с 5.23% по-високо спрямо усредненото потребление за същата седмица през последните 5 години.

Ситуацията в страната изглежда добре на фона на положението в Италия, Франция, Великобритания и Германия, където спадът на потреблението до 18 март в сравнение със същия усреднен петгодишен период е в диапазона между 5 и 13%., информират от института.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес