Изоставащите доходи свиват потреблението

Покупателната способност на заплатите в България намалява през първото тримесечие на годишна база, което оказва задържащо влияние върху потреблението. Това се казва в месечния икономически обзор на Райфайзенбанк България на макроикономическите данни края на юни тази година.

Според отчетните данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. растежът на икономиката е бил 1.5% в реално изражение спрямо година по-рано. Износът продължи да нараства динамично (25.8% на годишна база), а вътрешното търсене отново премина на негативна територия и се сви с 1.6% спрямо същия период на 2010 г., отбелязват икономистите на банката.

През януари-март 2011 г. печалбите на фирмите и доходите на самонаетите лица нараснаха номинално със 17% на годишна база. Същевременно общият размер на изплатените компенсации на наетите лица се увеличи с относително слаб темп (2.8% спрямо година по-рано). Отчитайки инфлацията, покупателната способност на заплатите е намаляла на годишна база, което оказва задържащо влияние върху динамиката на потреблението.

Месечният темп на инфлация се забави до 0% през май, след като храните поевтиняха за пръв път за последните 11 месеца. Сезонното успокояване на ценовата динамика се усеща все по-отчетливо, предстои да се види обаче ефектът от повишаването на някои администрирани цени от страна на енергийния регулатор.

Безработицата е била 11.1% през май според данните на Евростат. Минималният спад спрямо предходните месеци следва традиционното оживление на търсенето на сезонни работници по това време на годината.

Производителността на труда нарасна с 5.2% на годишна база през януари-март, като това е четвъртото поредно тримесечие с висок растеж на показателя. Нейната динамика е задвижвана от спада на заетостта, от една страна, и от повишаването на ефективността на производството, от друга.

Бюджетът бе с минимален дефицит през май (45.5 млн. лв.) след отчетените излишъци през март и април. Очаквано фискалният резерв нарасна до 5 млрд. лв. след възстановяването на средства от Европейската комисия.

През май 2011 г. кредитът за нефинансовите предприятия нарасна с 53 млн. лв., а за домакинствата – с 22 млн. лв. Като цяло кредитната дейност е пряко отражение на характера на икономическото възстановяване в страната.

През април текущата сметка бе с минимална положителна стойност (4.6 мн. евро). Натрупаният от началото на годината излишък по нея достигна 215 млн. евро. За подобрението на търговския дефицит през първото тримесечие основен принос имаше търговията с метали и суровини за производство на храни.

През април отново бе отчетен изходящ поток на валута и депозити – 384 млн. евро. За януари-април 2011 г. изходящите средства по финансовата сметка достигнаха 1.2 млрд. евро (двойно нарастване на годишна база). Това означава, че икономиката има свободни финансови ресурси, но те не се влагат в икономическата дейност, а се използват за погасяване на чуждестранни задължения, което забавя възстановяването.

"Изчисленията ни показват, че спрямо първото тримесечие на 2009 г., когато кризата се прояви в пълна степен и в българската икономика, производителността на труда се е увеличила с над 12%, докато компенсациите на наетите лица са намалели в реално изражение с около 2%. Това донякъде обяснява стагниращото потребление и слабия кредитен растеж. Едно умерено повишаване на доходите и в частния, и в публичния сектор би допринесло за възстановяване на потребителското доверие, а оттам и на вътрешното търсене”, коментира главният икономист на Райфайзенбанк (България) Калоян Ганев.

Според него равнището на заплащане на труда не отразява адекватно разликите в равнищата на производителност между България и средното за ЕС, и представлява основен риск пред качественото възпроизводство на работната сила. В дългосрочен план това би се отразило негативно на способността на икономиката да произвежда стоки и услуги с висока добавена стойност, а оттам и на нейната конкурентоспособност.