Според особено критичен доклад на БХК за 2011 година:

Изпълнителната власт подчинява съда със заплахи и скандални назначения

Насилието в полицейските арести е достигнало рекорд - над една четвърт от анкетираните

Изпълнителната власт подчинява съда със заплахи и скандални назначения

Опитите на управляващите окончателно да подчинят съдебната власт чрез заплахи и скандални назначения на послушни и изпълнителни хора в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), достигнаха безпрецедентни нива, които подкопават доверието към съда.

Това е основното заключение в редовния годишен доклад за състоянието на човешките права у нас през 2011 г., представен в сряда от ръководството на Българския хелзинкски комитет (БХК).

Освен грубите и недопустими атаки от правителството към магистратите, се наблюдава задълбочаване на редица други тревожни проблеми в обществото ни като свръхупотреба на сила от полицията, ескалация на дискриминационни прояви и нарушаване на свободата на изразяване, посочват правозащитниците.

Заместник-председателят на БХК адвокат Маргарита Илиева изтъкна, че политиката на овладяване на съда, която води ГЕРБ и в частност вътрешният министър Цветан Цветанов, тотално е преминала границите на допустимото след директната заплаха, че МВР започва да кръщава акциите си на малките имена на съдии, чиито решения са се оказали неудобни за полицията.

Другата особено притеснителна тенденция, непозната у нас в тези мащаби досега, е откровената договорка между управляващото мнозинство и опозицията в парламента, след която в ИВСС са били назначени "послушни хора".

Като друг тревожен факт бе посочено наказанието, наложено на съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България, в резултат на назначената проверка на наказателната колегия в Софийския градски съд (СГС). Според зам.-шефа на БХК очевидно в този случай основната цел бе сплашването на Тодорова заради последователно критичната ѝ позиция към посегателствата срещу независимостта на съдебната власт и порочната практика в кадруването по върховете ѝ.

Особено тревожно, според организацията, е и рекордното увеличение на оплакващите се от насилие и унизително отношение в полицейските арести. Само за една година те са се увеличили с над 8%, като през 2010 г. делът им е бил 17.4 на 100, а през миналата година достига 25.5%.

"Такова увеличение в рамките само на една година не сме регистрирали откакто изобщо правим подобни анкети в местата за лишаване от свобода", обобщи председателят на БХК Красимир Кънев. Според представените данни хората, които се оплакват от произвол по време на задържането им също нарастват – от 26.2 на 100 през 2010 г. до 27.1% през м. г.

Веселин Вучков: "Полицейските правомощия се превишават най-вече при акции"

Заместник-вътрешният министър Веселин Вучков, който присъстваше на представянето на доклада, коментира, че превишаването на полицейски правомощия се наблюдава най-вече по време на операции. Като основна причина той посочи дефектната нормативна уредба, която регламентира използването на сила от униформените в тези случаи.

"По линия на МВР има три аспекта. Първият е за превишени полицейски правомощия. Има ли над 30 дела спечелени в Страсбург, само заради лоша правна уредба – има. Тогава трябва да се опитаме да я променим.

Вторият е свързан със специалните разузнавателни средства (СРС) и дали има проблем с обема на СРС и дали МВР има отношение. Очевидно е, че има проблем и МВР има отношение по него, доколкото МВР е най-големият искател и потребител на СРС. И третият проблем, който има отношение към МВР във връзка с делата в Страсбург, е за прекомерната продължителност на делата, включително и в досъдебната фаза", обясни Вучков, който продължава да е единственият член на ръководството на МВР, който открито признава тези проблеми.

Той отбеляза, че през 2011 г. дисциплинарно са били уволнени няколко служители на силовото ведомство, именно за произвол. "Не мога да кажа колко точно са тези служители, но със сигурност има дисциплинарно уволнени, включително и миналата и поминалата седмица и то само заради това, че са упражнили насилие основно върху задържани лица", каза Вучков.

Според Красимир Кънев за системното нарушаване на правата на задържаните в МВР спомага и константната публична позиция на министър Цветанов и на главния секретар Калин Георгиев, че в България няма сериозен проблем с полицейското насилие. В края на миналата година Георгиев на няколко пъти определи униформения произвол като мит, тъй като оплакванията от задържани били пренебрежимо малко.

"Оправдаването на полицейските служители, съпричастни към убийството на Ангел Димитров-Чората също има отношение към изказванията на министър Цветан Цветанов. Той още, когато стана министър, направи едно такова изказване. Няма как, когато висши държавни служители защитават подобни действия, това да не доведе до подобни резултати", добави Кънев с уточнението, че роднините на Чората със сигурност ще успеят да осъдят България в Страсбург.

Рязко увеличение на атаките срещу мюсюлмански храмове

Като друг сериозен проблем през 2011 г., свързан с човешките права, от БХК посочиха рязкото увеличение дискриминационни прояви и атаки срещу мюсюлмански храмове. В доклада на организацията се припомнят близо 20 случая с оскверняване на джамии в Силистра, Пловдив, Плевен, Пазарджик, София, Айтос, Гоце Делчев, Ямбол и други.

Кънев обърна особено внимание на ексцесиите пред столичната джамия "Баня Башъ", които бяха предизвикани в края на май м. г. от протест на "Атака" по време на обедната молитва в храма. Тогава се стигна до масово сбиване и арести.

"След инцидента прокуратурата образува две досъдебни производства срещу неизвестен извършител и едно – срещу установени по време на инцидента участници. До края на февруари 2012 г. обаче по тях нямаше нито един осъден. Лидерът на партия "Атака", който присъстваше и взе активно участие в тази провокация, не стана обект на наказателно преследване", се припомня в доклада.

Останалите инциденти, посочени в документа, също не са били разкрити от разследващите и така и няма обвинени участници в тях, което още веднъж показва нагледно безпомощността на съответните органи, смятат още от комитета.

Маргарита Илиева подкрепи този извод, припомняйки разпореждането на главния прокурор Борис Велчев след събитията в пловдивското село Катуница, когато в цялата страна бяха организирани националистически протести, довели до сблъсъци с полицията. Тогава Велчев разпореди на всички прокуратури незабавно да образуват дела за насаждане на расова омраза, когато имат подобни данни.

"След това бяха образувани 16 досъдебни производства, от които в съда бяха внесени само два обвинителни акта, което е крайно недостатъчно", посочи Илиева.

България се срина на последното място в ЕС по свобода на медиите

В доклада е отделено подобаващо място и на все по-влошаващото се ниво на свобода на изразяване у нас, като се припомнят констатациите на "Репортери без граници" и "Фрийдъм хаус", които отредиха на България последното място в ЕС и 77-о от 196 страни в света по свобода на медиите.

"Политическият и икономическият натиск върху медиите, неясната собственост и финансиране, неефективната медийна саморегулация, неуреденият статут на политическата реклама, комерсиализацията, пожълтяването на някога сериозни медии, насочването на европейските средства към определени медии, които отговарят с непротивопоставяне на властите – това са част от проблемите, засягащи свободата на изразяване в България през 2011 г.", обобщават от БХК.

Посочва се и анкета, проведена от Асоциацията на европейските журналисти между август и септември м. г., в която 82 от общо 113 анкетирани журналисти споделят, че са ставали преки свидетели на на посегателства срещу свободата на словото. 28 смятат, че икономически интереси са основна пречка в работата им, а 58 посочват политическия натиск като основен проблем в свободното изразяване.

От комитета определят като доста негативна тенденция през 2011 г. и разразилата се медийна война около спора за изданията на медийната група ВАЦ, която доведе през т. г. до създаването на Български медиен съюз, в който влязоха издателите на "Монитор", "Телеграф", "Преса", "Тема", "Стандарт", "Класа", "Земя", "Република" и други. Това развитие, според комитета, остава изключително неясен въпросът как оттук-нататък медиите ще продължат да се саморегулират.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: