Изписването на неподходящи и евтини антибиотици у нас води до резистентност

Необходим е индивидуализиран подход при назначаването на лечение с антибиотици, защото безразборното изписване на евтини антибиотици, каквато е практиката в българските болници, задълбочава проблема с резистентността на бактериите. Около това становище се обединиха в сряда водещи специалисти на кръгла маса по проблема, организирана от пациентските организации от групата “Заедно с теб“ и парламентарната здравна комисия.

Антибиотичната резистентност е разпозната от Световната здравна организация като изключително опасен проблем, като прогнозите са, че до 2050 година смъртните случаи от неподатливи на лекарства инфекции ще достигнат 10 млн. годишно при около 700 000 сега.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев съобщи, че в болниците у нас пациентите масово се лекуват с най-евтините антибиотици и така се създава резистентност на устойчивите бактерии.

"Когато взимаме антибиотик, всички в нас имаме микроби 10 пъти повече от нашите собствени клетки и микробите в нас са няколко килограма, над 2-3 кг микроби носи всеки от нас. Когато вземем какъвто и да е антибиотик, живи остават само тези микроби, които са резистентни на този антибиотик, които ние разпространяваме в околната среда", обясни професорът.

"Когато се лекуваме с антибиотици, се нуждаем от индивидуализирана терапия. Когато се изписват антибиотици, трябва да се знае резистентността", посочи Кантарджиев.
Той обясни, че създадената резистентност ще трябва да се коригира след това с мощни скъпи антибиотици, срещу които бактериите не са резистентни.

Затова според участниците в дискусията преди да се назначи терапия на пациента е задължително да се прави антибиограма - лабораторно изследване за чувствителността на изолираната бактерия към различни антибиотици. Това в момента масово не се прави.

"В България сме свидетели на безумни практики на диктуване на терапия по телефона, на отиване в аптеката за още две таблетки или още една скатула", коментира председателят на Българския фармацевтичен съюз д-р Илко Гетов.

Според специалистите е необходима национална антибиотична стратегия, да има сериозна регулация при продажбата на антибиотици, както и да се продължи с ваксинациите, за да се намали употребата на антибиотици.

Националният център по заразни и паразитни болести и Асоциацията на микробиолозите контролират антибиотичната резистентност у нас, като събират данни от над 150 лаборатории, засягащи болничното и извънболничното лечение, обясни Кантарджиев.

Анализират се данни за това какви са най-честите причинители на инфекции у нас.

Информация за еволюцията на резистентността на най-опасните щамове-причинители на вътрешноболничните инфекции е налична за всички специалисти, които се интересуват.

Според Кантарджиев обаче има занижен интерес на лекарите към организираните курсове по темата за антибиотичната резистентност.

Световната здравна организация (СЗО) призовава всички да се присъединят към преодоляването на антимикробната резистентност, каза д-р Данило Ло Фо Уонг, от регионалния офис на СЗО за Европа.
“Антибиотиците добавиха 20 години към живота, но резистентността се увеличава и понякога хората не успяват да лекуват някои инфекции. Едни от основните проблеми за нарасналата резистентност са свързани с ненужната употреба на антибиотици, ненужното им предписване, използването на антибиотик от неправилния спектър“, посочи той.

Дълготрайните ефекти при честа употреба на антибиотици сред децата са промяна в чревната флора, затлъстяване, астма, болест на Крон, ювенилен артрит.
По данни на СЗО 50 на сто от изписваните антибиотици са неправилно предписани, а прогнозите са, че в близко бъдеще повече пациенти ще умират от резистентни към лекарства бактерии отколкото от рак.