Изпитание пред българската позиция за разширяване на ЕС

След ветото на Холандия, искането за паралелни преговори със Северна Македония и Албания се обезсмисля

Изпитание пред българската позиция за разширяване на ЕС

България е против разделянето на Албания и Република Северна Македония в преговорния процес за членство в ЕС, потвърди председателят на външната комисия в НС Джема Грозданова в петък.

В същото време обаче по-рано тази седмица Холандия спря Албания по пътя ѝ към ЕС, след като парламентът гласува срещу започването на преговори със страната за еврочленство, но "пусна" Северна Македония. Според Холандия албанците още не са постигнали достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. С подобни мотиви Хага спира и България за "Шенген".

"Българската позиция е категорично за неразделяне, но тъй като в момента Холандия налага вето по този начин ние няма как да бъдем полезни да вървят заедно. Труден е този въпрос, защото проблемните области в двете държави са доста различни, ще има държави, които ще блокират - това засега са Холандия и Франция", коментира Грозданова по време на конференция в петък.

Тя посочи, цитирана от БТА, че в бъдещата Европейска комисия ще се води дискусия "дали по външнополитически решения не бива да се забрани вече да се налага вето - т.е. решенията да се взимат с две трети мнозинство, а не с консенсус, както е досега".

Тя коментира, че Сърбия и Черна Гора също не бива да вървят в пакет, защото проблемът между Белград и Прищина ще забави развитието на Черна гора и влизането ѝ в ЕС.

Грозданова добави още, че България е направила много за възможността държавите от Западните Балкани да продължат своята евроинтеграция.

Външният министър Екатерина Захариев също е категорична, че Албания и Северна Македония трябва да получат покана за започване на преговори с Европейския съюз. Тази позиция обаче е изправена пред не едно предизвикателства основно заради нерешените проблеми около общата ни история със Северна Македония.

Вицепремиерът и военен министър в редица солови акции заплаши Македония, че България може да я спре по пътя ѝ към ЕС и НАТО. Засега премиерът Бойко Борисов и външната министърка са далеч по-дипломатични, но не се изключва втвърдяване на тона им.

Острата реторика към Скопие е популярна в България и тези, които я възприемат, печелят политически дивиденти.

Преди ден президентът Румен Радев коментира, че България трябва да мисли и да подходи много генерално към проблема с историята.

"След като пропусна шанса да го заложи в т.нар. договор, защото той по формата е декларация, а не договор за добросъседство с Македония, оттук нататък правилната стъпка е залагането на допълнителна актуализация", каза той,

Тя трябва да бъде приложена в глава 35 в преговорите за присъединяване на Македония към ЕС, посочи той.

Според президента България най-много трябва да помага на Македония да стане член на ЕС, но трябва и да следи европейските критерии да се изпълняват.

Разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани бе и основен приоритет на българското ротационно председателство на ЕС.  

Още по темата
Още от Европа