Изследване показва, че бюджетната прозрачност в България се увеличава

Изследване показва, че бюджетната прозрачност в България се увеличава

България отбелязва подобрение в бюджетната прозрачност. Това показва разпространеният в сряда индекс "Отворен бюджет“ 2012. С девет пункта – от 56 през 2010 на 65 през 2012 – се увеличава оценката на България и страната преминава от трета във втора група (100-те изследвани страни в света са разделени на 5 групи, като най-добрите примери са в първа група, а най-лошите са в пета група).

Индексът "Отворен бюджет" е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност и се изготвя от International Budget Partnership (www.internationalbudget.org). Данните за всяка страна са предоставени от независими изследователски организации (Индъстри Уоч за България) и потвърдени от външни експерти.

През 2012 година той включва 100 страни с общо население от 6.1 млрд души (89% от световното население) и оценява степента, в която правителствата осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета.

Максималната стойност на индекса е 100.

От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 65 през 2012 (абсолютният максимум е 100).

Подобрението се дължи на публикуването на повече бюджетна информация, включително по отношение на проектобюджета, на приетия бюджет, на месечните и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади.

Въпреки това България все още не е достигнала най-добрите примери на бюджетна прозрачност – Нова Зеландия е водачът в света с оценка 93 от 100 възможни, а в Европа водещи са Великобритания (88 от 100), Швеция (84 от 100), Норвегия и Франция (83 от 100). Това са страни от първа група, които предоставят на обществото "изчерпателна“ информация за бюджета, докато България предоставя "значителна“ информация и затова е във втора група. В региона България е пред Турция, Румъния, Хърватия, Македония и Албания, но изостава от Чехия, Словакия, Словения и Русия.

В България Сметната палата има силна роля, но е необходим по-силен парламентарен надзор върху бюджета, включително чрез създаване на специализирано звено за бюджетни анализи. Страната също така би трябвало да разшири участието на обществото в бюджетния процес, включително чрез повече консултации и обсъждания, се казва в препоръките към изследването.

Други препоръки са свързани с публикуване на повече информация и по-детайлни данни за бюджета, включително кратък бюджет (citizens budget), данни за нефинансовите активи и условните задължения, разходи за данъчни преференции, анализи за ефектите от различни макроикономически допускания върху бюджета (анализ на чувствителността), повече данни за заложените приходи и разходи в средносрочен план, по-качествени данни за оценка на изпълнението на програмните бюджети, по-голям обхват на полугодишния и годишния отчет.

“Бюджетните решения, както и процесите за достигането им са изключително важни за адресиране много от най-належащите глобални проблеми”, коментира Уорън Кравчик, директор на International Budget Partnership, "доколкото България и страните с по-висока прозрачност са предприели много стъпки за подобрение, напредъкът трябва да продължи, като от други страни също се очакват много усилия”.

В сравнение с изданието на индекса от 2010 г. средната стойност на индекса глобално е нараснала леко – от 43 на 45 пункта. Най-голямо подобрение се наблюдава в страните с най-ниска прозрачност (до 40 пункта) – от 19 до 26 средно. За някои от тези страни – например Хондурас, Афганистан, или страните от френскоговореща Западна Африка – това е "скок” от никаква на практика прозрачност до средни стойности на индекса, сравними с тези в Източна Европа отпреди няколко години.

Индексът обаче отчита и множество трудности. Повечето страни, повишили прозрачността си, са сред тези с много ниски начални стойности. Въпреки посочените по-горе успешни примери, някои страни – Египет, Сърбия, Шри Ланка, Замбия – понижават резултата си с повече от 15 пункта от последното издание на индекса преди две години. Половината от 60-те страни, които през 2008 г. са отчели "известна прозрачност” (по средата), са останали в тази група или са влошили достъпа си до фискална информация.

Споделяне
Още от Бизнес