Изстинаха ли чувствата на Европа към Русия?

В най-близко бъдеще Евросъюзът може да преразгледа и втвърди политиката си спрямо Русия. Такива са поне преобладаващите настроения в подготвяна от Европарламента проекторезолюция.

Италианското председателство в ЕС, общо взето "благоприятно" за Русия - главно поради личните отношения между президента Путин и премиера Берлускони, приключи. Сега обединена Европа може да си припомни вкупом всички неприятни въпроси към Москва.

Темата за обща борба срещу тероризма сякаш спря да "работи" в отношенията със Запада. Тя естествено остава в дневния ред, но вече не може да го определя изцяло. Приблизително същото става и в отношенията между Русия и САЩ. Европа постепенно започва да си припомня за Чечения, и то в контекста на борбата за спазване на човешките права в руската република - въпрос, който бе източник на редица дипломатически неприятности за Москва. Според информация от източници в Брюксел в редиците на Евросъюза нараства общ стремеж за радикално преразглеждане на текущите отношения с Русия.

Признаци за криза в отношенията имаше още в навечерието на срещата Русия-ЕС в Рим миналата есен. Руската дипломация се опита тогава да използва противоречията в Евросъюза (по-специално да се опре върху съмнителния за редица европейци авторитет на Силвио Берлускони), което ѝ донесе тактическа победа - разногласията с ЕС по чеченския въпрос и за сроковете за изтегляне на руските войски от Приднестровието не стигнаха до мащабен скандал. У европейците остана обаче една горчилка. Те все по-често изтъкват, че риториката за интеграция и сътрудничество с Европа на най-високо равнище в Русия все повече се разминава с хода на преговорите на експертни нива.

Именно в прякото общуване между руски и европейски чиновници, изобщо между руския и европейския елит, проличава най-остро основната пречка за взаимното разбирателство, сближаване и оттам - за интеграцията. Това са различията в базовите ценности, във възприемането на съвременния свят и формите на приемливо поведение в него.

Темата за разногласията се разглежда доста подробно в проекторезолюция, подготвена от външнополитическата комисия на Европарламента. Според документа все повече се разширява "пукнатината" между риториката и конкретните постижения в редица области - от икономиката и борбата срещу престъпността до съвместните научни изследвания. Нещо повече - авторите твърдят, че ситуацията бързо се превръща в "нездрава", и апелират към членовете на ЕС и Еврокомисията да се преразгледа целият комплекс от отношения между Русия и Съюза.

В слово пред комисията тези дни външният министър на Ирландия (понастоящем държава - председател на ЕС) Брайън Коуен заяви, че ЕС трябва "да отстъпи назад" и критично да помисли какво всъщност иска от отношенията с Русия и как да го постигне. Според проекта ЕС би могъл да изиграе ключова роля за напредък на Русия към "свободна, демократична пазарна икономика", но сега явно не изпълнява тази своя мисия и то "по начин, възможно най-достоен за съжаление". Сред слабостите в "руската политика" на ЕС авторите отбелязват твърде големия брой набелязвани цели и сфери на сътрудничество при липса на ясни приоритети. Те предлагат установяване на следните:

Първо. ЕС "трябва да си осигури сътрудничеството на Русия" по проблемите на сигурността. Тук се споменават съвместното решаване на граничните въпроси, радиоактивното замърсяване на околната среда и екологията изобщо, нелегалната емиграция, трансграничната престъпност. Макар и неофициално - в кулоарите, еврочиновниците дават скептична оценка за днешното състояние на сътрудничеството. Понякога руските ведомства - външното, вътрешното и правосъдното министерство с месеци не могат да се разберат кой за какво отговаря, казват те. Друг път пристигат някакви делегации и водят продължителни и безсъдържателни преговори с една-единствена характерна черта - вечните претенции за изключителност и нежелание да се следва "общият критерий".

Второ направление е защитата на човешките права, демокрацията и правовата държава. Авторите на резолюцията апелират отсега нататък на Чечения да се отделя специално внимание. ЕС "трябва да има единен глас по въпросите на положението в Чечения" и този глас да се базира върху общоевропейските хуманитарни принципи.

Трето - търговията и икономическото сътрудничество изобщо. В доклада за пръв път е формулирана мисълта, че досега ЕС е надценявал своята зависимост от руския петрол и газ и обратно - подценявал е нуждата на Русия от европейските пазари. С това всъщност се девалвира едва ли не основният коз на Русия във всички преговори с ЕС - "имаме наистина някои проблеми, но енергийният диалог означава всичко и за нас, и за вас". Не, отвръщат европейците - това далеч не е всичко. Русия бездруго няма къде другаде да пласира своя петрол и газ.

Авторите критикуват Русия и заради забавената ратификация на протокола от Киото, заради нежеланието на Москва автоматично да прилага Споразумението за партньорство и сътрудничество с ЕС към присъединяващите се държави (според Русия това ще влоши двустранната ѝ търговия с тези страни - главно от бившия социалистически лагер).

Изобщо по всичко личи, че разширяването на Съюза като цяло няма да стопли отношенията му с Москва - бъдещите нови членки имат твърде много застарели "комплекси" спрямо бившия "голям брат". Те са готови да изтълкуват (най-често неправомерно) едва ли не всички действия или намеци на Москва като нежелание да вижда в тях равностойна част от Европа.

Но в крайна сметка, взети поотделно, тези неща са дреболия. Европейците напоследък все по-често илюстрират основните си разногласия с Москва с негативни оценки на вътрешните тенденции в Русия.

"Неевропейски" е според тях процесът срещу компанията Юкос - става дума за икономически престъпления, а обвиняемите са хвърлени в затвора още преди да има присъда (това не е прието в Европа). Не съвсем "по европейски" бяха проведени парламентарните избори през декември, казват те - формално всичко изглеждаше уж чисто и честно, обаче една от партиите някак си "не по европейски" бе изтеглена към победата по административен път. Формиран бе парламент "не съвсем по европейски образец" - почти еднопартиен. Солисти в Думата сега са някакви слабо познати умерени или неумерени националисти - "не по европейски" свъсени, далеч не винаги оксфордски образовани чичковци. Медиите също някак "не по европейски" еднообразно раболепстват пред властта.

След 11 септември 2001 станахме свидетели на мощен тласък в отношенията между Русия и Запада. Изглеждаше дори, че съвместната борба срещу тероризма и взаимоизгодното икономическо сътрудничество ( енергетиката примерно)ще "избутат" отношенията на едно ново равнище. "Отгоре" бяха изречени доста думи - приятелски и наистина необходими. Появиха се и съвсем розови мечти за безвизов режим между Русия и ЕС, дори - защо не - за присъединяване на федерацията към Съюза в някакво отдалечено бъдеще. Добрите думи обаче не получиха достатъчно развитие чрез конкретни дела в преговорите на по-ниско равнище.

Процесът на взаимодействие срещна и друга пречка - Европа все по-ясно започна да усеща "провинциализма" на руския елит (с изключение на отделни представители), неговия учудващо неевропейски манталитет. Неизвестно защо европейците бяха силно изненадани от това - също както при първото им "разочарование" от Русия в средата и края на 90-те. А може би вече са и разочаровани.

Много скоро подобна "изненада" и разочарование може да изрази и Америка - личната дружба между Путин и Буш отново няма да е достатъчна. Ценностите отново твърде много се разминават. Това разминаване в ценностите със Запада - и с Европа, и с Америка, може да стане основен външнополитически проблем на Владимир Путин по време на втория президентски мандат. На този подчертано "хуманитарен" фон може да станат наивни и неактуални както плановете за безвизов режим, така и споровете дали да се укрепва рублата спрямо долара, дали да се превръщат спестените долари в евро или обратно.

Защото твърде голямото разминаване в ценностите рано или късно може да стигне до разминаване в основополагащите (например за Запада) икономически принципи.

Може просто да бъде създаден абсолютно различен политически и икономически контекст за по-нататъшното развитие на Русия. Те може и да си мислят, че пътят към "свободна, демократична пазарна икономика" е улица с еднопосочно движение. Ние винаги ще намерим къде да обърнем - стига да искаме ...

*Със съкращения, по БТА

Споделяне
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?