Изтъкнати професори ще спасяват "безполезните" науки

Сред основните инициатори са проф. Ивайло Дичев и проф. Антоний Тодоров

Лекцията за ненужните науки даде старт на инициативата "Университет за всички" във вторник вечерта в СУ. Снимка: БГНЕС

Екип от изтъкнати български учени ще създаде асоциация, която ще бори за спасяването на хуманитарните и социалните науки у нас, които все повече се считат за безполезни.

Това стана ясно по време на първата лекция от инициативата "Университет за всички", посветена на ненужните науки и озаглавена "Хуманитарното знание срещу технократското оглупяване". Лекцията бе изнесена от проф. Антоний Тодоров и проф. Ивайло Дичев в Софийския университет във вторник вечерта.

Инициативата "Университет за всички" обединява преподаватели по хуманитарни и социални науки от Софийския университет "Св. Климен Охридски", Нов български университет и Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Всеки последен вторник на месеца ще се организират открити лекции за широката публика в Конферентната зала на СУ. Тази година те са посветени на темата за "ненужното" – превръщането на някои науки в ненужни; бъдещето на труда и "непотребните" работници; хората "в тежест" или грижата за тежко болните; "мръсните" пространства или гетоизирането; памет и паметници "на боклука", наследство в повече; "отхвърлените" в образованието; свръхпроизводство на новини и т. н.

Хуманитарните науки се маргинализират

"Целта ни е да създадем асоциация, консорциум на изследователските звена в сферата на хуманитаристиката, нещо, което да покаже, че социалните и хуманитарните науки не са част от "боклука", заяви пред пълната зала политологът проф. Антоний Тодоров. По думите му ще се ползва моделът на домовете на науките за човека във Франция.

"Нещо се случва с хуманитарните науки, те все повече се маргинализират – няма студенти, няма финансиране, дори в САЩ учените в тези сфери минават на временни трудови договори. В ерата на новите комуникации няма време за осмисляне, анализ. А ние правим точно това – опитваме се да вникнем в позициите на другия, да разсъждаваме. Диалогът предполага не само да разбираме другия, но и да имаме готовност за промяна – да научим нещо и да се обогатим", очерта проблема културологът проф. Ивайло Дичев. По думите му в момента стои въпросът дали изобщо има място за хуманитаристиката в съвременния свят.

Според проф. Антоний Тодоров в момента държавните политики и стратегии акцентират върху нуждата от т. нар. "точни науки". В Стратегията за развитие на висшето образование се подчертава, че има остър дефицит на кадри по инженерни и технически специалности, в Стратегията по заетостта също се говори за недостиг на специалисти в сферата на инженерно-техническите, природните и педагогическите науки и т. н., добави той.

Проблемът със социалните и хуманитарните науки е, че те работят със свободната воля на човека - няма как при еднакви условия да получим еднакъв резултат, което по принцип е критерий за научност. Теренът е хлъзгав, нямаме твърди опори. Полезността на полученото знание е трудно измерима – неслучайно няма Нобелова награда за философия. Няма твърда връзка между причина и следствие, изброи Тодоров. Според него всичко това затруднява измерването на полезността от науките за човека и в този случай ползването на световни системи за измерване на научния принос като SCOPUS и Web of Science не са най-точният измерител за хуманитарните изследвания на кирилица.

Нарастващият пазарен натиск е проблем

Проф. Тодоров коментира проблема с пазарния натиск върху хуманитарните и социалните науки. Според него той е една от главните заплахи срещу университетското образование. Натискът на прагматизма е голямо предизвикателство пред науки като историята и философията, смята той.

По думите му пазарът у нас в момента не може да обясни защо най-търсените професии са инженерните, а в същото време най-високото заплащане е в банковото дело. Според него различното заплащане не е в резултат от пазара на труда, а от стратегическите различия, в чиято основа е разпределението на властта и влиянието в обществото.

Тодоров цитира изследвания, според които професиите на бъдещето ще изискват компетенции като критично мислене, холистичен подход, творчество, адаптивност, които се възпитават именно с хуманитарно образование. "Смисълът от хуманитарните и социалните науки е, че дават интелектуален хоризонт, който улеснява смяната на професията в бъдеще, държат сметка за човешката страна (например не може да се програмира компютърна игра, без да се мисли за последствията върху потребителите), подготвят се граждани, които са и професионалисти, развиват се въображението, творчеството и инструментите за интелектуална самозащита", каза Тодоров.

Трябва да се мисли как социалните науки да помагат на обществото

Проф. Ивайло Дичев се съгласи с констатациите, че пазарният натиск е проблем за социалните и хуманитарните науки, но подчерта, че все пак е необходимо да се мисли как тези науки могат да бъдат от полза за обществото. Във факултетите и хуманитарните изследователски звена учените сами си поставят задачите, сами ги изпълняват и сами ги отчитат – това е проблемна ситуация, заяви Дичев.

Проф. Антоний Тодоров призна, че не всичко може да бъде измерено, но действително стои въпросът за легитимацията на хуманитарните и социалните науки. По думите му затова на първо време може да се мисли за национална система за оценка на този вид научен принос.

България има излишък на студенти и учени в хуманитарната сфера

През последните години у нас не е правен задълбочен и цялостен анализ на ситуацията в хуманитарните и социалните науки. В момента те не са приоритет на държавните политики в сферата на науката.

Едно от по-старите изследвания обаче действително засича проблем. Според анализ на състоянието на социалните и хуманитарните науки в България, направен по инициативата METRIS от дирекция "Изследвания" на Европейската комисия през 2012 г., през учебната 2011/2012 г. 59% от студентите в българските висши училища са били в сферата на хуманитаристиката, докато в същото време делът на българските научни проекти в същата сфера по приключилите 6 и 7 рамкова програма на ЕС е минимален.

От данните излиза, че със социални и хуманитарни науки в България към онзи момент са се занимавали рекорден брой учени – 4 972 души през 2011 г., което е 118% ръст спрямо 2000 г. (2 281 души). В същото време по наукометрични показатели българските учени в сферата на хуманитаристиката чувствително изостават в сравнение с тези по природните и "точните" науки. Причините за изоставането обаче са комплексни.

Държавата неглижира хуманитаристиката

Доказателство за неглижирането на хуманитаристиката бе и разпределението на средствата по оперативната програма "Наука и образование" в размер на 350 млн. лв. за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Допустимите научни направления за кандидатстване бяха "Мехатроника и чисти технологии", "Информатика и ИКТ", "Индустрия за здравословен живот и био-технологии" и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" – с почти никаква възможност за проекти в сферата на хуманитаристиката, ако изключим тези за историческото и културното наследство.

Всички тематични национални научни програми, одобрени от правителството през 2018 г., бяха извън сферата на социалните и хуманитарните науки, с изключение на програмата за създаване на интерактивни карти и мобилни приложения на културноисторическото наследство на България.

Стратегията за научните изследвания 2017 - 2030 г. пък избягва да дели науката по направления, а говори за фундаментални и приложни науки, като предложените мерки са насочени общо към всички учени, без да се прави разграничение и да се отчитат спецификите.

Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?