Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Изтъкнати професори ще спасяват "безполезните" науки

Сред основните инициатори са проф. Ивайло Дичев и проф. Антоний Тодоров

11 коментара
Лекцията за ненужните науки даде старт на инициативата "Университет за всички" във вторник вечерта в СУ. Снимка: БГНЕС

Екип от изтъкнати български учени ще създаде асоциация, която ще бори за спасяването на хуманитарните и социалните науки у нас, които все повече се считат за безполезни.

Това стана ясно по време на първата лекция от инициативата "Университет за всички", посветена на ненужните науки и озаглавена "Хуманитарното знание срещу технократското оглупяване". Лекцията бе изнесена от проф. Антоний Тодоров и проф. Ивайло Дичев в Софийския университет във вторник вечерта.

Инициативата "Университет за всички" обединява преподаватели по хуманитарни и социални науки от Софийския университет "Св. Климен Охридски", Нов български университет и Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Всеки последен вторник на месеца ще се организират открити лекции за широката публика в Конферентната зала на СУ. Тази година те са посветени на темата за "ненужното" – превръщането на някои науки в ненужни; бъдещето на труда и "непотребните" работници; хората "в тежест" или грижата за тежко болните; "мръсните" пространства или гетоизирането; памет и паметници "на боклука", наследство в повече; "отхвърлените" в образованието; свръхпроизводство на новини и т. н.

Хуманитарните науки се маргинализират

"Целта ни е да създадем асоциация, консорциум на изследователските звена в сферата на хуманитаристиката, нещо, което да покаже, че социалните и хуманитарните науки не са част от "боклука", заяви пред пълната зала политологът проф. Антоний Тодоров. По думите му ще се ползва моделът на домовете на науките за човека във Франция.

"Нещо се случва с хуманитарните науки, те все повече се маргинализират – няма студенти, няма финансиране, дори в САЩ учените в тези сфери минават на временни трудови договори. В ерата на новите комуникации няма време за осмисляне, анализ. А ние правим точно това – опитваме се да вникнем в позициите на другия, да разсъждаваме. Диалогът предполага не само да разбираме другия, но и да имаме готовност за промяна – да научим нещо и да се обогатим", очерта проблема културологът проф. Ивайло Дичев. По думите му в момента стои въпросът дали изобщо има място за хуманитаристиката в съвременния свят.

Според проф. Антоний Тодоров в момента държавните политики и стратегии акцентират върху нуждата от т. нар. "точни науки". В Стратегията за развитие на висшето образование се подчертава, че има остър дефицит на кадри по инженерни и технически специалности, в Стратегията по заетостта също се говори за недостиг на специалисти в сферата на инженерно-техническите, природните и педагогическите науки и т. н., добави той.

Проблемът със социалните и хуманитарните науки е, че те работят със свободната воля на човека - няма как при еднакви условия да получим еднакъв резултат, което по принцип е критерий за научност. Теренът е хлъзгав, нямаме твърди опори. Полезността на полученото знание е трудно измерима – неслучайно няма Нобелова награда за философия. Няма твърда връзка между причина и следствие, изброи Тодоров. Според него всичко това затруднява измерването на полезността от науките за човека и в този случай ползването на световни системи за измерване на научния принос като SCOPUS и Web of Science не са най-точният измерител за хуманитарните изследвания на кирилица.

Нарастващият пазарен натиск е проблем

Проф. Тодоров коментира проблема с пазарния натиск върху хуманитарните и социалните науки. Според него той е една от главните заплахи срещу университетското образование. Натискът на прагматизма е голямо предизвикателство пред науки като историята и философията, смята той.

По думите му пазарът у нас в момента не може да обясни защо най-търсените професии са инженерните, а в същото време най-високото заплащане е в банковото дело. Според него различното заплащане не е в резултат от пазара на труда, а от стратегическите различия, в чиято основа е разпределението на властта и влиянието в обществото.

Тодоров цитира изследвания, според които професиите на бъдещето ще изискват компетенции като критично мислене, холистичен подход, творчество, адаптивност, които се възпитават именно с хуманитарно образование. "Смисълът от хуманитарните и социалните науки е, че дават интелектуален хоризонт, който улеснява смяната на професията в бъдеще, държат сметка за човешката страна (например не може да се програмира компютърна игра, без да се мисли за последствията върху потребителите), подготвят се граждани, които са и професионалисти, развиват се въображението, творчеството и инструментите за интелектуална самозащита", каза Тодоров.

Трябва да се мисли как социалните науки да помагат на обществото

Проф. Ивайло Дичев се съгласи с констатациите, че пазарният натиск е проблем за социалните и хуманитарните науки, но подчерта, че все пак е необходимо да се мисли как тези науки могат да бъдат от полза за обществото. Във факултетите и хуманитарните изследователски звена учените сами си поставят задачите, сами ги изпълняват и сами ги отчитат – това е проблемна ситуация, заяви Дичев.

Проф. Антоний Тодоров призна, че не всичко може да бъде измерено, но действително стои въпросът за легитимацията на хуманитарните и социалните науки. По думите му затова на първо време може да се мисли за национална система за оценка на този вид научен принос.

България има излишък на студенти и учени в хуманитарната сфера

През последните години у нас не е правен задълбочен и цялостен анализ на ситуацията в хуманитарните и социалните науки. В момента те не са приоритет на държавните политики в сферата на науката.

Едно от по-старите изследвания обаче действително засича проблем. Според анализ на състоянието на социалните и хуманитарните науки в България, направен по инициативата METRIS от дирекция "Изследвания" на Европейската комисия през 2012 г., през учебната 2011/2012 г. 59% от студентите в българските висши училища са били в сферата на хуманитаристиката, докато в същото време делът на българските научни проекти в същата сфера по приключилите 6 и 7 рамкова програма на ЕС е минимален.

От данните излиза, че със социални и хуманитарни науки в България към онзи момент са се занимавали рекорден брой учени – 4 972 души през 2011 г., което е 118% ръст спрямо 2000 г. (2 281 души). В същото време по наукометрични показатели българските учени в сферата на хуманитаристиката чувствително изостават в сравнение с тези по природните и "точните" науки. Причините за изоставането обаче са комплексни.

Държавата неглижира хуманитаристиката

Доказателство за неглижирането на хуманитаристиката бе и разпределението на средствата по оперативната програма "Наука и образование" в размер на 350 млн. лв. за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Допустимите научни направления за кандидатстване бяха "Мехатроника и чисти технологии", "Информатика и ИКТ", "Индустрия за здравословен живот и био-технологии" и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" – с почти никаква възможност за проекти в сферата на хуманитаристиката, ако изключим тези за историческото и културното наследство.

Всички тематични национални научни програми, одобрени от правителството през 2018 г., бяха извън сферата на социалните и хуманитарните науки, с изключение на програмата за създаване на интерактивни карти и мобилни приложения на културноисторическото наследство на България.

Стратегията за научните изследвания 2017 - 2030 г. пък избягва да дели науката по направления, а говори за фундаментални и приложни науки, като предложените мерки са насочени общо към всички учени, без да се прави разграничение и да се отчитат спецификите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. monitorqe137
    #11

    Двамата водещи акцията не са "изтъкнати учени". Те са псевдо-професори по измислени науки, като политология. Има изтъкнати учени в областта, която искат да защитават, но не са тези. Освен това тези са редовни консуматори на западни либера$тки грантове, не е ясно какво ще спасяват.

  2. В и К
    #10
    Отговор на коментар #2

    Ти май ревтуниш за "науките" "История на БКП", "Политикономия" и "Научен комунизъм".

  3. fantom
    #9

    Не разбрах кои са тези изтъкнати професори, които ще спасяват хуманитарните науки от самите себе си.

  4. Scholar144
    #8

    В статията общо взето обективно се отчита че хуманитарните и социалните науки заемат неадекватно голям дял на научния фронт у нас, че някои от тези науки стават „ненужни”, че пазарната икономика не се нуждае от тях и че в националните и европейските програми има малко място за тях. Същевременно се апелира за „спасяването” на тези науки. Защо след като съвсем не са на изчезване. Оставете ги да понамалеят!

  5. pepe
    #7

    На господата хуманитаристи, социолози и психолози, загрижени за спасяването на човечеството от "технократското оглупяване", бих отговорил така:
    Уважаеми Дами и Господа, ако си мислите, че е трудно да накараш селяндур-темерут /задача на психологическата наука/, или просто невръстен троглодит /задача на педагогическите науки/, да се държи като интелигентен и културен човек, то помислете си какво усилие е необходимо, за да дадеш на едно устройство, което може да извършва само събиране и изваждане, преместване

  6. edin.drug
    #6

    Уважение за хуманитаристиката не може да се спечели лесно в страна без подобна традиция, или - в случая - с прекъсната традиция. Единственото полезно нещо, което може да се свърши с "инициативи" и медиини участия е да се коригира принципа на акредитация на хуманитарните специалности. Сегашните коефициенти вършат чудесна работа за естествените науки и прагматичните дисциплини (които лесно се интернационализират), но са смърт за хуманитарните специалности. И ако един хуманитарист пишещ на "горещи"

  7. Старият куфар
    #5

    Няма безполезни науки, има безполезници. Чудя се Сократ, Платон и Аристотел на какви инициативи са разчитали и в какви институти са били на заплата? Или пък Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Ръсел, Сартр, и т.н.? Не мога тук да не си спомня за приказката за един младеж, когото баща му изпраща в Атина да учи агрономия за да му помага после в земеделието. Младежът се връща след 4 години и казва "тате, аз не учих земеделие, а философия." Баща му крещи яростно колко пари му е струвало това учене и, бесен, го гони от къщи. "И на какво те научи тая твоя философия, глупако?" Младежът отвръща "научи ме да уважавам баща си, дори когато ме гони от къщи."

  8. boriana
    #4

    Дичев, Дичев, та в САЩ учените винаги са били на временни договори. Това е стара политика там. Не е лошо и да се запознаеш с възгледа на западната наука кое се смята за наука /физика, математика, химия, биология, т. е. всичко което се доказва в опита-!!/ и кое не е наука в буквалния смисъл на думата. Онези които спадат към философията и социологията. В 21 век сме Дичев и плачът тук не е за хуманитаристиката, а за вашия статус и това да не ви забравят по студиата. На някои не ми пречи да си издават книгите, нито да се четата.

  9. Димитър Мавров
    #3

    Г-да "Професори",Има една българска поговирка която казва-"Изпуснал питомното,а сега гони дивото".С други думи защо не се преподават науките както трябва в началното,основното и средното образование и не само тези за които плачете,а всички науки и защо не се пишат двойки?Защото на учителите или на повече от 90% от тях въобще не им пука за образованието на поколението и са на принципа "ден да мине-самун да загине"Броят се на птъстите на едната ръка такива като УЧУТРЛЯТ Теодосий Теодосиев и това идва и от преподаватели като вас,Защото създадохте 50 "университета" в които се обучават общо взето "безработни "висшисти.А всичко в образованието трябваше да го прави "държавата" с Вашата помощ.

  10. Територия на Мики Маус
    #2

    "безполезни науки"?! Демокрацията, частните медии, концесиите, борсата за ток, обществените поръчки, джендърастията-все -:полезни неща". А науките-"безполезни". Сещам се за турска поговорка-учените ще бастисат света". В реда на мисли на тая евро-атлантическаи турска поговорка "безполезни науки" си идва съвсем на място!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.