Източна Африка - инкубатор за терористи

Откритият фланг на Кения е на североизток. Близо 900 километра е дълга границата със съседна Сомалия , където от години враждуващи кланове воюват помежду си. За терористи, които планират атентат в Момбаса или в Найроби, не е проблем да пресекат тази граница със съдействието на местни помагачи, тъй като кенийските сили за сигурност не са в състояние да наблюдават региона. Ако атентаторите-самоубийци, които взривиха натъпкан с експлозиви автомобил в хотел Парадайз в Момбаса, са дошли от чужбина /а свидетели описват мъже, приличащи на араби/, то тогава един от вариантите е това да е станало през Сомалия.

По данни на американски следователи Сомалия е изиграла роля още при атентатите срещу американските посолства през август 1998 г. Вероятно там са били сглобени бомбите, взривени после в Кения и Танзания. Съединените щати не са успели досега да приведат доказателства за връзки между Ал Каида и сомалийски групировки. Това важи и за Итихад ал Исламия, която отдавна е взета на прицел от САЩ като предполагаем съюзник на Ал Каида. По думите на западен експерт по сигурността обаче тази групировка по-скоро е съсредоточила вниманието си върху вътрешното положение в Сомалия, отколкото върху международни цели. Тъй като двете очевидно координирани атаки в Момбаса бяха насочени срещу израелски цели, в началото се подозираше, че техните организатори трябва да бъдат търсени сред палестинските екстремисти. В четвъртък следобед една досега неизвестна група, която нарече себе си Армия на Палестина, пое отговорност за терористичните удари. Все още не е ясно дали и под каква форма Ал Каида е била замесена в атентатите, както твърдеше кенийският посланик в Израел малко след експлозиите. И докато атентаторите не бъдат идентифицирани, открито антиизраелската насоченост на атаката позволява да се предположи, че са замесени терористи извън Кения.

Отношенията между Кения и Израел са смятани за много приятелски и интензивни. Освен това източноафриканската държава е считана за близък съюзник на САЩ, което засилва подозренията, че атаката е дело на Ал Каида.

Макар след 11 септември в Кения да не е имало открита проява на симпатия към Ал Каида, е възможно кенийски групировки да са предложили помощ на ислямски терористи. Срещу няколко дебели пачки долари в Кения може да се получи всичко.

В тази източноафриканска държава имаше очевидни признаци за нова терористична активност още преди няколко дни. По непотвърдени данни именно по тази причина е била отменена среща на посланици в Найроби, а преди близо седмица в Джибути бе задържан мъж с карта на Найроби, върху която американското и израелското посолство били отбелязани.

По досегашни данни радикални ислямски групировки като Хизбула и Хамас не са използвали Кения за своя база, но това не важи за съседен Судан, чиято северна половина е управлявана от фундаменталистки режим. В началото на 90-те години те приветстваха Осама бин Ладен като инвеститор и търпят на своя територия бази на радикални палестински организации. Така Хартум влиза в играта като евентуален подстъп за атаките в Кения, макар да изглежда невероятно терористите да са преминали в Кения директно през Южен Судан. Южната част на Судан се контролира от бунтовници-християни, така че там ислямски групировки трудно могат да проникнат. Възможно е обаче да е бил използван обиколният път през Сомалия за Кения.

Атентатите в Момбаса отново повдигат въпроса дали ислямски терористи не използват морските пътища между африканския континент и арабския свят. За изясняването на този въпрос трябва да помогне контингентът на германските военноморски сили, базирани край Африканския рог, но досега той не разполага с данни за ативност на Ал Каида, твърди представител на Бундесвера.

Германците разположиха морска авиация в Момбаса, както и две фрегати, един танкер и един снабдителен кораб в Джибути. Това стана в рамките на глобалната антитерористична операция "Трайна свобода". Германците имат за задача да контролират морския трафик преди всичко по сомалийското крайбрежие.

Техните възможности за действие обаче са силно огрничени. Те наистина имат право да наблюдават корабите и да ги разпитват по радиото за товара им. Ако обаче искат да се качат на борда, трябва да получат разрешение от екипажа. От януари досега са били "разпитани" 4400 кораба, но германски войници са се качвали на по-малко от десет. Съгласно договора те нямат право на достъп с военни средства до подозрителен съд, затова не може да става и дума за ефективно контролиране на морския трафик. За подобна мисия германските кораби и без това не са достатъчни.

По БТА, със съкращения