Разпадането на Европа ще бъде задействано от евентуален Брекзит, но ще се случи далеч в източната ѝ част.
Това ще се случи защото Централна и Източна Европа преживяват парадокс - според последните проучвания на общественото мнение ние източноевропейците сме най-приятелски настроени към ЕС, но и е най-вероятно ние да гласуваме за антибрюкселски настроени правителства.
Източноевропейците искат съюзът да оцелее, защото са сред най-големите печеливши от европейската интеграция и ще са сред най-големите губещи в икономиката, политиката и сигурността ако тази интеграция се отмени.
В същото време източноевропейците, които преди по-малко от три десетилетия преживяха разпадането на друг политически проект, съветския комунизъм, нямат пълно доверие в такива трансгранични усилия и искат да са подготвени в случай, че нещата тръгнат на зле. Те гласуват за националисти не защото искат те да разрушат ЕС, а защото, като в облога на Паскал, искат да са готови в случай, че съюзът извърши колективно самоубийство.
След седем десетилетия стабилност западноевропейците са склонни да вярват в устойчивостта на институциите. Източноевропейците не споделят тази увереност и усещането, че ставащото днес е просто повторение на нещо вече случило се до голяма степен определя очакванията на Източна Европа.
Той споделя, че е бил студент по философия последна година в СУ "Св. Климент Охридски", когато българският комунистически режим е рухнал. Този внезапен и ненасилствен край на нещо, за което бяхме сигурни, че ще трае вечно, вероятно е оформящото преживяване на моето поколение. То предизвика не само чувство на освобождаване, но и усещането за крехкостта на всички политически неща.
Вярно е, че сравняването на сегашната криза в ЕС със съветската и югославската криза от края на 80-те години е малко като сравняване на ябълки и портокали.
В последните си години комунизмът и режимите му отдавна бяха изгубили идеологическата си привлекателност и бяха изчерпали способността си да осигуряват икономически блага. Европейският съюз, напротив, е най-големият общ пазар в света, а половината от световните разходи за социални помощи са в Европа.
Мнозинството съветски граждани бяха привлечени от живота на Запад, докато европейците се гордеят със своя начин на живот и политически модел и не държат особено да последват траекторията на Русия или Китай.
За разлика от политолозите обаче, обикновените хора непрестанно сравняват ябълки с портокали. Те живеят в свят, изпълнен с опасни аналогии, в който всяка голяма криза пробужда спомена за предишната и преживяването на рухването на комунизма силно влияе на начина, по който източноевропейците възприемат и осмислят Брекзита.
Психологическото въздействие от британския референдум е по-важно от всякакви икономически или институционални щети, които той би нанесъл.
По БТА.
За всеки лев от годишната ни вноска в бюджета на ЕК взимаме 5 лева. От къде другаде инвестиции. Англичаните имат преференции по няколко линии и рекапитулацията им също е на плюс.
за България има две ключови неща по линия на тоя БРекзит: от една страна сме доста периферни за Европейския съюз (ползата е, че големи трусове в ЕС ги усещаме слабо), но от друга все още сме обект на силно желание за мечешка прегръдка от страна на руССия. Така че за нас не е толкова важно Англия да не излиза от ЕС, колкото руССия да НЕ влиза в Европа (под никаква форма - било като търговия, било като визови облекчения...)