От всички страни в Европа източноевропейските са най-строги към Гърция. Балтийците, словаците и словенците преодоляха своите кризи с драстични икономии. Сега те не искат повече да плащат за една по-богата страна.
Когато става въпрос за Гърция, Далия Грибаускайте изглежда раздразнена от доста време. Тя е президент на Литва, а до 2009 г. беше европейски комисар за финансите и бюджета. Най-накрая тя намери в Брюксел съвсем ясни думи, след като Алексис Ципрас профуча край нея с усмивка на победител. Тя остро заяви по микрофона: "Беше ни обещано днес да получим нови предложения. Но за Гърция "днес" все означава "маняна". В Европа обаче тя не може все да казва "маняна".
Едва ли някъде в еврозоната критиките срещу правителството на СИРИЗА и неговото поведение в преговорите са толкова сурови, колкото в източноевропейските страни членки на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения. През последния четвърт век те извършиха цели два пъти болезнени реформени процеси и днес се гордеят с постигнатото.
Още преди 25 години, когато бяха част от съветската половина на света, те споделиха тази съдба с всички, които принадлежаха към този блок: една колкото неефективна, толкова бюрократична и репресивна държава, непечеливша, тромава икономика, бедност, изолация.
Те се освободиха от това. Премахнаха агресивната държава, опростиха данъчната система и приватизираха предприятия. Това струваше работните места на стотици хиляди хора. Но в началото на новото хилядолетие те пожънаха плодовете на тези усилия: Естония например се разви като средище на информационните технологии, Латвия и Литва станаха центрове на търговията между Русия и Скандинавия. Стабилният растеж на Словакия се основава на инвестиции в автомобилната промишленост - "Киа" и "Фолксваген" оценяват висококвалифицираната работна ръка и ниското заплащане. Словения още от времето на Югославия беше продуктивен център.
После обаче дойде икономическата криза от 2008 г., растежът само за няколко месеца премина в спад. В Естония например растежът преди това беше над двайсет процента, а през 2009 г. се сви до 14 процента.
И източноевропейците не се пестяха. "Предстои ни година, през която всеки ще бъде засегнат от икономическата криза", заяви тогава президентът на Латвия Валдис Затлерс. Там, както и в други страни правителствата наложиха на своите народи намаляване на заплатите с до 40 процента плюс съкращения на работни места и орязване на разходите в социалната система.
Словакия отслаби защитата на заетостта, Словения осъществи важни банкови реформи. И никой не протестираше. "Още не сме свикнали толкова с благоденствието", обясни веднъж търпеливостта на източноевропейците шефът на полската национална банка Марек Белка. Освен това преди няколко години те установиха от личен опит, че могат да преодолеят кризата с реформи, които си заслужават страданието.
Днес бюджетът на балтийците е един от най-здравите в ЕС, дългът на Естония е едва десет процента от нейния брутен вътрешен продукт. Безработицата намалява, икономиката расте.
Като членове на еврозоната източноевропейците дават своя принос за спасителния фонд Европейски стабилизационен механизъм и сега те трябва да отделят пари за спасяването на страна, в която средната заплата е почти двойно по-висока от тази в Латвия.
Тази перспектива се посреща с недоволство. "Четири месеца се опитвахме да уважаваме предизборните обещания на СИРИЗА", каза словашкият финансов министър Петер Кажимир. "Когато някой обещава да сваля звезди и не може да изпълни това, не трябва да обвинява когото и да било другиго", заяви той.
Словашкият премиер Роберт Фицо отдавна се оплаква. Той просто не може да обясни на своите сънародници защо трябва да плащат за пенсионерите в Гърция, след като пенсиите в Карпатите са наполовина по-ниски. При началото на преговорите тази седмица в Брюксел финансовият министър Кажимир каза, че евентуално орязване на дълга е "червена линия" за Братислава.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Любопитен съм да видя мазната усмивка на хитреца Ципрас когато европейците отхвърлят предложените от него реформи като недостатъчни. Дали ще продължава да залага на карта бъдещето на нацията си от мързеливци?
Ами за това са против - защото си стягат коланите и си оправят проблемите, докато гърчулята си ядат и пият, а когато дойде време за плащане, правят референдум, които казва "не"!
Изобщо не е случайно,че се говори за българизация - лъжат,че правят реформи,защото т. нар. управници не управляват,а осребряват постовете си.
Колко е подходящо за нащшите управници - както винаги ще си мълчат в ъгъла, а някой друг ще вади картофите и ще се кара, докато ние от благоприличие никога не смеем да ударим по масата и затова сме винаги последни и най-зле навсякъде. За един измислен паметник на съветскта армия, която уж ни била освободила, пряват сцени и увъртания вече 25 годсини и не смеят да го съборят, а за плочите на българските войни пред НДК направо се уляхя начело с Борисов, за да не обидят така наречените ни уж братя - поробители, та какво да говорим за по-сериодни неща.
Гърците разбират под солидарност, те да ядат и пият, да пият узо, а когато трябва да се плати за това да го направят други, в знак на солидарност.