Източна Европа в битка за прочистване на спецслужбите

Комунизмът рухна и демокрацията се вкорени дълбоко в страните от бившия Варшавски договор. Специалните служби от времето на съветската епоха обаче все още разтрисат Източна Европа – почти двадесет години след падането на Берлинската стена.

Случаят с Александър Литвиненко, бивш агент на КГБ, който беше отровен в Лондон през ноември, също влиза в схемата, при която смъртни заплахи в Румъния, самоубийство в България и абсолютно мълчание по няколко неразкрити убийства сочат към трайното присъствие на тайните служби днес.

Някои служители на бившата тайната полиция са още по местата си. Други се възползваха приватизацията, последвала разпада на централизираната планова икономика и сега са силни играчи в сянка.

“През 1989 г. комунизмът беше убит, но бившите шефове на тайните служби и Комунистическата партия завзеха икономическата власт”,  казва Мариус Опреа, председател на Института за разследване на престъпленията на комунизма в Румъния.

В резултат документите, които проследяват най-тъмните афери от тази епоха - от изнудване до мъчения и убийства - остават недостъпни. И само няколко от агентите и информаторите, чиито доклади изпълват тайните папки, бяха разкрити.

Това обаче се променя с идването на нови правителства, които заменят по-тясно свързаните със старите комунисти, както и под натиска на Европейския съюз. Възобновените усилия са обхванали бившия съветски блок с цел да разобличат продължаващите действия на тайните служби и да изкоренят бившите агенти на полицията и сътрудници.

Тези усилия не са безопасни. През ноември Божидар Дойчев, човекът, който съхраняваше най-деликатните тайни на архивите на българските секретни служби, беше открит мъртъв на бюрото си с куршум в главата от собствения му пистолет.

Неговата смърт беше определена като самоубийство, но мнозина я свързват с опитите на правителството да идентифицира публичните личности, които в миналото са работили за Държавна сигурност.

Опреа, който е близък приятел на Литвиненко, е бил заплашван открито.

На улицата в родния му град Брашов в Румъния миналата година към него се приближил човек и го предупредил, че малкият му син може да пострада, ако той продължава да “задълбава в нещата”.

“Те са недоволни, когато се рови в събитията, случили се след 1989”, казва Опреа, който след тази заплаха изпрати семейството си в Германия.

След падането на комунизма повечето бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа се опитват да пречистят обществото си от тайната полиция и информаторите от времето на съветската епоха. Но колкото по-близо са те до Русия, толкова по-неефективни са тези опити.

Докато много от политическите лидери на региона решително виждат бъдещето си по посока на Запада, някои бивши комунисти и тайни служби, които им служат, са привлечени от възраждащото се влияние на руския президент Владимир Путин и Федералната служба за сигурност, която е наследник на КГБ.

Източна Германия и Чехия най-успешно прочистиха обществата си след 1898 година, като отвориха архивите на тайната полиция и посочиха публичните личности, които са сътрудничили на разузнавателните им служби. Полша публикува в началото на 90-те години на миналия век списък с десетки хиляди имена, но процесът затихна, докато миналата година дошлата на власт партия “Право и справедливост” не го поднови.

България едва сега започва да се изправя лице в лице с миналото на тайната си полиция, която беше замесена в различни заговори: от убийството през 1978 г. на българския десидент Георги Марков с отровен връх на чадър на моста Ватерло в Лондон, до опита за убийство на папа Йоан Павел ІІ през 1981 г.

Но никъде другаде борбата между бившите спецслужби и силите, стремящи се към промени, не са толкова бурни, както в Румъния, която е устремена към влизане в ЕС.

Преди 1989 г. румънската Секуритате беше една най – големите тайни служби в Източния блок, в сравнение с броя на населението в страната.  В периода на диктатурата на Николае Чаушеску тя беше и най-жестоката. Според изчисленията 11 000 агенти и половин милион информатори са следили милиони румънски граждани, стотици хиляди от които са хвърлени в затвори по политически причини. Някои са били убити.

Въпреки, че ръководителите на спецслужбите бяха сменени и службите реорганизирани, мнозина от бившите служители останаха, заради връзките си с могъщия бизнес елит.

По-рано тази година например Министерството на правосъдието разформирова тайната си служба – Генералната дирекция за защита и антикорупиця. Организацията е подслушвала съдии и е събирала друга информация, “за която ние не знаем наистина къде свършва и с кого е свършва”, каза Моника Моковей, министър на правосъдието пред местните вестници.

Службата беше създадена през 2001 г. от Мариан Урече, бивш полковник от Секуритате, който се е пенсионирал през 2003 г., след като местна медия разкри информация за неговото минало в тайната полиция. Урече беше един от 1 600 бивши служители на Секуритате “които продължават да заемат ключови позиции в разузнавателните служби създадени след 1989 г.”, според анонимен доклад от 2002 г., публикуван от румънския вестник “Зиуа”, който никога не е опровергаван от тайните служби.

Много от най-влиятелните бизнесмени в Румъния са свързани със Секуритате, дори ако те отричат да са се възползвали от такива връзки – нещо, което по своята природа е трудно да се докаже.

Силвиан Йонеску, висш служител в сферата на околната среда беше бивш високопоставен служител на Секуритате, който след падането на комунизма забогатя от различни бизнес сделки.

Дан Войкулеску, медиен магнат и президент на Консервативната партия, от години отрича връзките си със Сукеритате и спечели редица дела срещу няколко журналисти, които твърдяха обратното. Но по-рано тази година Националният съвет за проучване на архивите на Секуритате, правителствена група, която проверява миналото на избрани висши служители, държавни чиновници и членове на гражданското общество обяви, че Войкулеску наистина е работил като таен агент под кодовото име Феликс.

Войкулеску призна, че е сътрудничил макар само “два или три пъти с цел икономически шпионаж”. По думите му, други са присвоявали имущество и са използвали връзките си за забогатяване по други начини.

Първото правителство, което не е близко свързано с бившите комунисти, дойде на власт през 1996 г. и прокара закон, който изисква архивите на тайната полиция да бъдат отворени. Но правителството се смени и лустрацията като процес за разкриване на бивши комунистически агенти приключи.

След дългогодишно забавяне тайните служби започнаха да предават документи на Националния съвет.

Документите, намиращи се под контрола на съвета, заемат около 10 мили дължина – грубо 1,8 млн. папки. Румънските граждани могат да изискат копие от папката си, ако съществува такова. Това позволява на хората да видят работата на своите мъчители.

В град Плоещ 78 – годишният Васил Параскив, бивш работник във фабрика, държи в ръцете си папка копия дебела около 12 см. В тези документи са описани опитите на Секуритате завинаги да го вкара в психиатрия заради политическите му възгледи.

“Повече не исках да съм член на компартията”  - обяснява той.

Параскив успя да спечели съдебно дело през 1977 г., което му позволи да бъде лекуван в къщи, въпреки че той е бил изпращан в психиатрия по други поводи и е принуждаван дълги години да взема антидепресанти.

Тайните служби обаче все още не са предали всички папки и мнозина подозират, че най-важните от тях се укриват.

“Ние не знаем колко са те”, каза Клауиу-Октавиан Сексиу, председател на Националния съвет. Той предполага, че стотици хиляди папки все още са в ръцете на тайните служби, ако се вярва на доклада на разузнаването от 1994 г.

До края на годината тайните служби ще завършат процеса на предаване на папките, но убедеността, че това ще се случи е много малка.

Владимир Тисманеаму, професор по политически науки от университета в Мериленд, който беше назначен от президента Траян Басеску за председател на комисията по изучаване на комунистическото минало на Румъния, се оплаква, че “наистина още има институции, основно тайните служби, които спират процеса въпреки намесата на президент и не предоставят папките, които притежават”.

Проф. Тисманеану казва, че независимо от подкрепата на президента, той не е могъл да получи информация за няколко смъртни случая по време на комунистическата епоха, вината за които е приписвана на Секуритате. В това число са и две вероятни отравяния на директори на радио “Свободна Европа” с радиоактивен талий през 80-те години на миналия век и стрелбата по критика на Чаушеску, застрелян в Чикаго през 1991 г.

“Казано ни беше, че такива папки не съществуват- казва Тисманеану –но аз не вярвам в това”.

Съветът успя да разобличи група информатори сред известни личности, но мнозинството от тях са играли незначителна роля. Според някои, тези хора са нямали достатъчно влияние, за да укрият документите за себе си или да станат жертви на политически саботаж.

Случаят, който привлече най-голямо внимание е свързан с бившия министър на културата и депутат Мона Муска, която беше изключена от Либералната партия, след като призна, че е работила за Секуритате, като е следила чужди студенти в университета в Тимишуара в началото на 1977 г. По думите ѝ, тя е станала жертва, защото е била известен политик и потенциален конкурент на премиера на страната.

Папката на Войкулеску от Консервативната партия излезе веднага след като беше издигнат за поста вицепремиер. Тази новина попречи на назначението му, а след това партията му излезе от управляващата коалиция.

“Вместо да разсекретят тези документи през 1990 г. властите ги оставиха, за да ги използват за шантаж”, казва Войкулеску. Той добавя, че засега документите остават в ръцете на тайните, “и това може да продължи безкрайно”.

Сигурно няма да може да се изясни миналото, докато всички заинтересовани страни не слязат от сцената.

Корнелиу Тириану, бивш съдия от комунистическата епоха, сега е един от 11-те члена на съвета. Той прелиства обемиста папка с документи в дома си в Букурещ, плъзгайки показалец по списъка в търсене на собственото си име.

“Непрекъснато се появяват нови дела”, казва той, а след това прекъсва, за да налее с треперещи ръце на събеседника си чаша уиски. По думите му, този процес ще продължава, докато не умрат всички, които са станали пълнолетни до 1989 г. “Тогава, казва той, - животът ще тръгне в руслото си”.