Източноевропейски министри в дебат за бъдещето на Европа

4 май 2001
Робърт Веилард, от Асошиейтед прес

Външните министри на държавите от ЕС и техните колеги от държавите кандидатки ще проведат този уикенд първия дебат за бъдещето на съюза след разширяването. На срещата в шведския град Нюшьопинг министрите на петнайсетте държави членки на ЕС ще обсъждат също така проблемите в Близкия Изток и на Балканите и ще разговарят за посещението на делегацията на Съюза в Северна Корея тази седмица, заявиха представители на Съюза.

Външните министри на 13-те източноевропейски държави ще могат да изкажат мнението си за развитието на ЕС и дали след като страните членки станат 30, съюзът трябва да се движи към още по-федерална Европа. Или трябва да остане съюз на суверенни нации.

Този дебат разкрива големите различия между сегашните държави членки, а следващите преговори за реформи ще се състоят през 2004 г.

Германия и Италия искат създаването на така наречени Съединени Европейски щати. Франция и Великобритания се притесняват от създаването на такава супердържава и предпочитат ЕС да остане алианс на суверенни нации.

Този дебат периодично принуждава лидерите на ЕС да правят изявления. Тази седмица германският канцлер Герхард Шрьодер предложи на съюза да бъде дадена голяма изпълнителна власт. Според Франция това е твърде крайна стъпка по пътя към федерализма.

Въпреки това, белгийският премиер Ги Верхофстат, чиято страна ще поеме ротационното председателство на ЕС през юли т. г., определи идеята на Шрьодер като много добра.

На дебатът в неделя са поканени външните министри на кандидат членките за присъединяване към ЕС -Унгария, Полша Чехия, Естония, Кипър, Малта, Латвия, Литва, България, Румъния, Словения, Словакия и Турция.

Преди дебата министърът на външните работи на Швеция и председател на срещата Ана Линд изпрати писма до колегите си, в които се казва: "Надявам се дискусията да бъде възможно най-кратка, тъй като това ще бъде първата възможност на страните кандидатки да изкажат мнение по въпросите за бъдещето развитие на съюза".

В събота министрите на държавите от ЕС ще оценят състоянието на преговорите за присъединяване, които започнаха през 1999г. Преговорите с държавите, за които се предполага, че ще се присъединят най-скоро - Полша, Унгария, Естония, Чехия, Кипър и Малта, вече започнаха да засягат деликатни въпроси.

Основният въпрос е дали бедните източноевропейци ще могат да търсят работа в ЕС веднага след присъединяването на страните им към съюза.

Германия и Австрия подкрепят идеята за дълъг преходен период, което с други думи означава, че полските, чешки и унгарски работници няма да могат да работят в съюза в продължение на седем години.

Европейският съюз не е определил дати за присъединяването. Въпреки това се твърди, че първите държави кандидатки ще се присъединят през 2004 г.

Правителството в Мадрид заяви, че разширяването на ЕС на Изток не трябва да попречи на годишната помощ от милиарди долари, която сега се стича в бедните райони на сегашните членки. За да си осигури тази помощ, премиерът Хосе Мария Аснар заплаши да използва правото си на вето срещу предложението на Германия за преходен период.