Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Източноевропейските цигани с надежда очакват приемането в ЕС

0 коментара

Разширяването на Европейския съюз в Източна Европа е на път да стане реалност, вероятно през 2004 година. Десет източноевропейски страни се съревновават за членство и всички знаят, че спазването на правата на малцинствата е важен критерий за приемането им.

Почти 10 милиона роми в целия регион, повечето затънали в мизерия, се надяват приемането в ЕС да принуди страните-кандидати да подобрят условията им на живот. Големите цигански малцинства в Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и България внимателно ще наблюдават лидерите на 15-членния съюз, когато обсъждат темповете на разширяването на срещата си в Гьотеборг, Швеция, на 15 и 16 юни.

С различния си език, културни ценности, традиции и мургава кожа, наследена от индийските им предци, ромите напоследък страдат от прояви на ксенофобия в Източна Европа, въпреки че живеят там от поколения насам.

Недоволството на ЕС от решението на общината в чешкия град Усти над Лабем през 1999 година да подкрепи построяването на стена, която да изолира местните роми, принуди Прага да се заеме сериозно с въпроса за малцинствените права.

Но нападенията срещу роми от крайнодесни неонацисти си останаха нещо обичайно и рядко биваха осъждани от официалните власти, поне до неотдавна.

Сплашването и дискриминацията, на които ромите твърдят, че са подложени, предизвикаха вълни от кандидати за политическо убежище, заливащи Европа и Северна Америка през последните години. Това породи страхове сред членовете на ЕС, особено "гранични" държави като Австрия и Германия, че след отварянето на границите хиляди роми ще се устремят през тях към по-богатите страни и ще увиснат на шията на техните системи за социална сигурност.

Ромски активисти се оплакват, че чешките и словашките власти подценяват расисткото насилие, а съдилищата дават снизходителни присъди за нападения и убийства на цигани. Младеж бе осъден миналата година на седем години затвор за участие в банда "бръснати глави", нахлули в къщата на словашки ром и пребили до смърт 50-годишна жена.

Източноевропейските правителства десетилетия наред са се опитвали да накарат циганите да водят уседнал живот, който противоречи на техните традиции и ги поставя в неизгодно икономическо и социално положение. Но това е на път да се промени, след като перспективата за членство в ЕС принуди кандидатите да предприемат нещо повече от чисто икономическите реформи.

Задължително е да бъде приета и спазвана социална харта със строго законодателство и гаранции за защита на човешките права. Целите на ЕС за ромите от региона далеч надхвърлят подкрепата за отделни културни проекти. "Целта на ЕС е ромските граждани да имат точно същите политически права като всички други европейски граждани - нито повече, нито по-малко", заяви ръководителят на делегацията на Европейската комисия в Прага Рамирио Сибриан.

ЕС разполага с мощно средство за натиск над страните-кандидати, за да задоволят не само на думи, а и на дело изискванията за права на малцинствата. Европейската комисия публикува ежегоден доклад за напредъка на кандидатите , който преценява в каква степен са изпълнили икономическите, социални и юридически норми, изисквани от Брюксел.

Докладът се възприема много сериозно и от членовете, и от кандидатите и една лоша оценка за човешките права е способна да съсипе положителния имидж - резултат от дългогодишни икономически реформи. "Всяка година в доклада си за напредъка Европейската комисия оценява положението на малцинствата изобщо и по-специално на ромите", казва Николае Георге, ръководител на звеното за ромските права в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/. "Това е убедително политическо послание", добавя той.

И правителствата от региона се вслушват в това послание. Еврокомисарят за разширяването Гюнтер Ферхойген похвали Словакия за поставеното начало за подобряване на жизнения стандарт на ромите. Унгария също получи насърчителни слова от Брюксел.

Но даването на политическо убежище във Франция през април на няколко десетки унгарски цигански семейства, чиито къщи били разрушени, компрометира Будапеща и представи в неблагоприятна светлина отношението ѝ към малцинството от 600 000 роми - шест процента от населението.

През юни 2000 година чешкото правителство прие план за действие, с който се задължава да подпомага интеграцията на ромското малцинство в обществото през следващите 20 години. Макар че планът е недостатъчен според някои ромски активисти, ЕС остана доволен. По-важното е, изтъкна служителят от ООН за бежанците в Чехия Жан-Клод Конколато, че документът вече е официална политика на чешкото правителство. Още преди приемането в ЕС ромите постигнаха победа.

Те се надяват, че освен правните промени, стимулирани от ЕС, ще настъпят също толкова дълбоки икономически промени. Ромите, сред които безработицата е между 70 и 90 процента, очакват членството в ЕС да им донесе работни места, лично благосъстояние и социален престиж.

Конколато прогнозира, че икономическият бум след приемането ще създаде много възможности за хиляди роми, но те трябва да бъдат подготвени за тези възможности и да се отърсят от неохотата да участват в конвенционална икономическа дейност. "В много сектори ще има голяма нужда от работна ръка, а сред ромите има относително неизползван резерв от човешки ресурси", изтъква той. "Но ако те не са готови да се възползват от тази ниша, ще засилят маргинализацията си. От икономическия бум ще се възползват чуждестранни работници, а ромите ще изпуснат всички възможности през следващите 15 години", добавя Конколато.

Именно тук трябва да е готова да се намеси евробюрокрацията, като осигури разнообразни програми за финансова помощ за ромите, смята Георге. "Бюрократичните канали за финансиране не смятат правата на ромите за чисто хуманитарен и малцинствен проблем, чужд на понятия като печалба, бизнес, кредити и други", обяснява той. Но след като техните страни бъдат приети в ЕС, ромите ще имат далеч по-богати възможности, допълва той.

Перспективите за повече финансови средства и гарантирани права не успяват да уталожат всички опасения и мнозина ромски лидери се страхуват, че след като постигнат целта си и станат членове на ЕС, техните правителства отново ще си затворят очите за проблемите им. "Тъкмо сега страните-кандидатки са по-чувствителни от всякога към мнението на международната общност, особено на ЕС, за положението на ромите. Но когато бъдат приети за членове, тази възможност за застъпничество за подобряване на условията на живот на ромите ще изчезне", смята Димитрина Петрова, директор на Европейския център за ромските права

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.