Източноевропейците следят внимателно затоплянето на отношенията с Русия след нападенията в Париж

След атаките в Париж има все повече признаци за затопляне на отношенията между Москва и западните столици и някои от съседите на Русия се опасяват, че решимостта на европейците да поддържат икономическите санкции и военния натиск заради украинската криза може би отслабва.

Притеснени от руската анексия на Крим миналата година и подкрепата за прокремълските бунтовници в Източна Украйна, балтийските страни Естония, Латвия и Литва, както и Полша, са сред страните, които са най-крайно настроени срещу връзките с Москва. Те се притесняват, че Русия може да се отметне от прилагането на споразумението за прекратяване на огъня, договорено през февруари, както и че проблемният въпрос може да мине на заден план за някои европейски сили, които след клането във Франция този петък държат повече на обединението на силите срещу "Ислямска държава".

"Не може да има пазарлъци за изпълнението на условията за прекратяване на огъня", заяви естонският премиер Таави Рийвас, който подчерта, че споразумението за прекратяване на огъня трябва да бъде изпълнено до последния параграф. "Сътрудничеството в други райони не означава, че Европа трябва да прави отстъпки в близост до себе си", каза той пред парламента във вторник.

Но атаките в Париж и свалянето на руски пътнически самолет над Египет, отговорността за които пое "Ислямска държава", създадоха усещането, че Западът и Москва имат общи интереси в борбата с екстремистите.
Това доведе до увеличаване на натиска за засилване на сътрудничеството и на практика облекчи международната изолация на Москва. Президентът Владимир Путин разпореди на руската армия да се координира с Франция за въздушните удари срещу "Ислямска държава" в Сирия, а следващата седмица се очаква президентът Франсоа Оланд да извърши първото посещение на западен лидер в Москва от шест месеца. Лидери на ЕС казват, че санкциите, които се очаква да бъдат преразгледани в края на януари, могат да бъдат отменени, само когато всички подписали споразумението за прекратяване на огъня, включително Русия, изпълнят изцяло условията му.

Но Конрад Шимански, заместник външен министър на Полша, отговарящ за европейските въпроси, изрази подозренията на региона. "Имаше - и опасявам се, не от днес - краткосрочен инстинкт да се търси претекст за отказ от честен и пропорционален отговор на руската агресия в Украйна", заяви той пред медиите.

В събота украинската армия съобщи, че за последните 24 часа са били убити петима нейни войници. Това е най-големият брой жертви от началото на нестабилното прекратяване на огъня преди два месеца.
Оръдията като цяло мълчаха от началото на септември, но през последните няколко седмици нарасна броя на нарушенията на примирието. Всяка от страните обвинява другата.

Право на намеса

В региона, където спомените за съветското управление преди малко повече от две десетилетия още са пресни - както сред политици, така и сред гласоподаватели, много преди атаките в Париж имаше такива притеснения.

Латвия, Литва и Естония имат руски етнически малцинства и се подразниха, когато миналата година Путин обяви, че Москва има право да се намеси, ако е необходимо и с военна сила, за да защити рускоговорящите в чужбина. Честото приближаване на руски самолети до въздушното пространство на балтийските страни допълнително повиши напрежението.
Лидерите на девет страни от Централна и Източна Европа обявиха този месец, че са сериозно притеснени от "продължаващата демонстрация на агресивност" и подкрепиха идеята за постоянно военно присъствие на НАТО в региона.

"Предизвикана от Русия криза в Украйна не може да бъде свалена от дневен ред", заяви външният министър на Литва Линас Линкевичус в интервю за агенция Болтик нюз сървис, публикувано в понеделник след среща на външните министри на ЕС в Брюксел.

Не за първи път източноевропейските страни се чувстват разочаровани и притеснени от това, че според тях европейските сили се отклоняват от курса на противопоставяне на руската настъпателност.
В продължение на години след нападенията срещу САЩ на 11 септември 2001 г. балтийските страни предупреждаваха, че НАТО пренебрегва европейските си граници заради фокуса си върху Ирак и Афганистан. След боевете между руските и грузинските сили през 2008 г., последвано от анексирането на Крим през 2014 г. и конфликта в Източна Украйна, те припомниха на Европа, че са я предупредили,, че това ще се случи.
От 2014 г. насам САЩ поддържат по около 150 войници във всяка от балтийските страни, със застъпваща се ротация. Великобритания, Германия и Португалия разположиха аналогични по големина военни части. Но призивът на балтийските страни за разполагане на постоянни части на НАТО не бе чут.

"От геополитическа гледна точка Русия има прекрасна възможност да играе на геополитика и да излезе от изолацията", заяви Лауринас Касчунас, ръководител на Центъра за източноевропейски изследвания във Вилнюс. "Все още има сериозни предизвикателства пред европейското единство".

Въпреки всичко, проблемът с Украйна няма да изчезне. Източноевропейците ще продължат кампанията си да напомнят на останалата част от Европа, че пренебрегването на региона може да е рисковано.
"Украинската криза е като куфар без дръжка - нито Европа, нито САЩ могат да я загърбят", казва Володимир Фесенко, анализатор в киевския център за политически изследвания Пента.

По БТА.