Източването на КТБ продължава, този път през адвокатски хонорари

Фалиралата КТБ може да бъде допълнително източена с делата срещу цесиите между вложители, направени след рухването на банката - чрез изплащане на големи адвокатски хонорари на "особени представители" на банката, съобщава вестник “Сега“, позовавайки се на търговски съдии, които гледат тези дела.

След затварянето на банката много вложители - фирми и физически лица - опитаха да спасят част от парите си, като си прехвърляха вземания и си погасяваха взаимно дългове. Така те избегнаха общия ред на удовлетворяване на кредиторите и ощетиха останалите, които не са действали по тази схема.

Сега синдиците оспорват част от тези сделки. Загубата от фалита на четвъртата по големина българска банка, чийто мажоритарен собственик беше Цветан Василев, се изчислява на около 4 млрд. евро.

Опасенията на търговските съдии, че останалото от банката ще се доизточи, идват от решение на Върховния касационен съд (ВКС) по такова дело. В него тримата върховни съдии твърдят, че по делото е трябвало да участва и представител на фалиралата банка, какъвто е нямало на долните две инстанции. В Закона за банковата несъстоятелност няма такова изискване.

Мнозинството от съдиите от долните инстанции приемат, че тези дела, водени от синдиците на банката, се гледат, без самата фалирала кредитна институция да е страна. Причината е, че в момента, в който се открие производство по несъстоятелност, банката на практика умира, тя няма органи, няма кой да я представлява и няма възможност за оздравяване, дори да удовлетвори всички кредитори.

Но след като ВКС нарежда по делото да участва представител на банката, това няма как да е някой от синдиците ѝ. Защото синдикът е завел иска срещу цесията, т.е. няма как той да е и ищец, и ответник. За целта на фалиралата банка трябва да бъде назначен адвокат, т.нар. особен представител. На него не се плащат минималните хонорари като на служебен защитник. Възнаграждението му минава по тарифата за адвокатските плащания. И макар и законът да позволява то да бъде намалено наполовина, тъй като делата са с огромен материален интерес, хонорарите могат да стигнат и дори да надминат 100 000 лв., обяснили магистрати пред "Сега".

Единственото нещо, което адвокатите биха правили от името на банката в тези производства, е да присъстват в съдебната зала. Тези разноски се дължат от фалиралата банка, така би се стигнало до поредното ѝ източване, този път за адвокатски хонорари, които ще са милиони левове.

Според съдиите би било опасно, ако решението на тримата върховни търговски съдии се превърне в практика. Според градски съдии търговските магистрати са много единни и щом един състав приема тази практика, ще го направят и другите.

"Надяваме се да се провокира законодателна промяна, че фалиралата банка не е страна по тези производства", коментират съдиите пред “Сега“.

Според разпространената преди 3 години информация от синдиците най-голямата цесия на физическо лице е извършена от издателя Мартин Златков - за 1.078 млн. евро. А известният италиански бизнесмен Едоардо Миролио е прехвърлил близо 32 млн. лв.

Бившата съпруга на бизнесмена Кирил Домусчиев - Ирина, е имала на влог 600 хил. евро, от които е прехвърлила чрез цесия 350 хил. евро. Според синдиците огромна сума е прехвърлил и бизнесменът Гриша Ганчев през фирмата си "Литекс" АД - 1.1 млн. лв.

Българският енергиен холдинг е в списъка с 2 цесии за около 29 млн. лв. Парите на държавната фирма в КТБ през последните 2 години са били над 500 млн. лв. Не е ясно обаче каква част от тях са били в банката към датата на поставянето на КТБ под специален надзор.

БТК е имала 9 депозита с привилегировани лихви за общо 128 млн. лв. и е станала страна по 13 договора за цесии. През последните 2 години от живота на банката БТК е открила общо депозити за над 1 млрд. лв. Много и солидни влогове имаха "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", НЕК, "Летище София", РВД, Държавният спортен тотализатор, припомня “Сега“.