Източвани са милиони от НОИ през фиктивни фирми

Фиктивни фирми с множество бременни и болни служители; скъпоплатени продавачи в село без магазин; хора, пенсионирани от предприятие, в което никога не са работили. Това са част от разкритите измами, които източват фондовете на НОИ с милиони левове, стана ясно в сряда след работна среща по проблема на представители на института с НАП, полицията, прокуратурата и здравните власти.

Само през миналата година е било предотвратено изтичането на около 18 млн. лева от обезщетения чрез фиктивни фирми и друг род измами, съобщи управителят на НОИ Христина Митрева. Предотвратена е била регистрацията на 1000 фиктивни трудови договора.

През 2010 г. са били въведени законови промени, които спират част от досега възможните измами, но институциите набелязват още стъпки.

Сред идеите са създаване на профили на рискови фирми, които да бъдат използвани от институциите за разпознаване на случаите на измама. Има и предложения при неплатени осигуровки да не се плащат обезщетения, но мярката е спорна, тъй като много хора стоят без заплати и не им се плащат осигуровки не по тяхна вина.

Предлага се и връщане на съществуващия преди време списък с коректни и некорекни фирми, подобряване на координацията и обмена на информация между ведомствата.

Фиктивни фирми с болни и бременни служители

Една от често срещаните схеми е фирми да регистрират трудови договори в НАП със задна дата. До миналата година беше възможно трудовите договори на служителите да се регистрират няколко месеца или дори година след подписването им.

Фиктивни фирми, които изобщо нямат служители, не плащат заплати и не осъществяват никаква дейност, са се възползвали от тази възможност.

Малко след регистрирането на договорите на служителите – всички с близки до максималните осигурителни доходи – е настъпвало някакво събитие, пораждащо изплащането на обезщетения.

Например служител е излизал в болничен или в отпуск за бременност и раждане. Така НОИ започва да плаща обезщетения, без за тези служители да са внасяни никакви осигуровки. Измамите са били осъществявани заедно с лекарски комисии и общопрактикуващи лекари, издавали болничните. Най-много са фиктивно издадените болнични от лекари в София, София област, Перник и Враца.

В някои случи наетите от фиктивната фирма служители са нищо неподозиращи хора. По някакъв начин измамниците се добират до личните данни на даден човек, разкриват на негово име банкови сметки и обезщетенията се получават на тези сметки.

От началото на тази година има въведен тридневен срок за регистрация на договорите в НАП. Зам.-директорът на данъчната агенция Стоян Марков съобщи, че за първите два месеца на тази година има значително намаление на регистрираните със закъснение трудови договори. От 8293 през първите два месеца на 2010 година, сега те са 2 801. Не във всички случаи на подадени със закъснение трудови договори става въпрос за измама, много често забавянето е по обективни причини.

Директорът на Главна дирекция “Криминална полиция” Ангел Антонов съобщи, че през миналата година са били образувани 210 проверки във връзка със сигналите на НОИ за увеличения брой болнични и впоследствие прокуратурите в страната са образували 39 досъдебни производства, които се водят и в момента. Той посочи, че нанесените за бюджета щети са за милиони левове, но не назова конкретна сума.

“Има фирми, които се създават само, за да източват държавата и са се специализирали в това. Те познават отлично законите“, коментира Митрева.

Продавачи в село без магазин

Тя даде пример и с други измами. В пловдивско село, например, бил регистриран магазин с петима скъпоплатени продавачи, но проверка на място установила, че в селото изобщо няма магазин. В друга фирма пък от 58 служители 56 били глухи, без фирмата да е специализирана за хора с увреждания. Не липсват и фирми с повече от 20 бременни служителки.

Продължават и добре познатите измами с вдигането на осигурителната база. Докато преди това се правеше основно преди излизане по майчинство, сега това се прави и с обезщетенията за безработица, които вече са 60% от осигурителния доход.

Увеличеното обезщетение и през фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя също е причина да се правят измами с фиктивно вдигане на осигурителния доход.

Имало и случай на хора, които се пенсионирали с фалшиви печати на “Кремиковци“ като работили при първа категория труд. При проверка се оказало, че те никога не са стъпвали в предприятието, а сигналът за измамата бил подаден от техен съселянин, който не успял да се възползва от измамата.

Да се плащат ли обезщетения на хора без осигуровки?

В дискусиите е изникнал въпроса допустимо ли е да се плащат обезщетения без срещу това да стоят платени осигуровки. Митрева е убедена, че това е недопустимо и в редица страни има въведена забрана да се плащат обезщетения на хора без осигуровки. “Подобна мярка може да се предложи, но може да се разтълкува като ограничаване на права на хората“, коментира Митрева.

Темата е деликатна, тъй като в момент на криза повече от всякога фирмите бавят заплати и осигуровки и подобна мярка би оставила хиляди хора без право на обезщетения.

Профил на рисковите фирми

Институциите обмислят създаване на профил на рисковите фирми, през които е възможно да се точи обществен ресурс. Как изглеждат те?

Според Христина Митрева в тази категория попадат фирми с 20-50 човека персонал, които не осъществява никаква трудова дейност, без обороти и пари за заплати.

Или ако в едно предприятие част от служителите се осигуряват на минимални заплати, а хората, получаващи обезщетения, се окажат осигурявани на високи доходи.

Подобни аномалии могат да се засекат при обмен на информация между институциите и заради това част от бъдещите мерки са свързани с подобряване на координацията.

Списък на некоректните работодатели

Участниците в срещата са се обединили около идеята да се върне съществувалия преди години списък на добрите и лошите работодатели, които преди е бил публикуван на страницата на НОИ.

При прехвърлянето на осигурителните вноски към НАП него вече го няма. Митрева е убедена, че той има своята роля и дори чуждестранни инвеститори често са са се допитвали до НОИ по данните от списъка. От НАП обаче не се ангажираха със срок, в който ще могат да възстановят тази информация на своята интернет страница.