Изтощената от рецесия Италия е обхваната от носталгия по лирата

Изтощената от рецесия Италия е обхваната от носталгия по лирата

Дванайсет години откакто Италия въведе еврото, националният монетен двор все още печата италиански лири, а заради изтощението от рецесията носталгията по пенсионираната национална валута се засилва.

За Италия, една от страните с най-голям държавен дълг в света, цената за това да споделя обща валута, засилвана от икономики като германската, е години на бюджетни съкращения, повишаване на данъци и икономическа стагнация.

Сега италианците се нахвърлят на сребърни и златни репродукции на старата им валута. Издателят Editalia, чиито мажоритарен собственик е италианският монетен двор, съобщава, че продажбите на паметни монети и поредицата книги за тях миналата година са достигнали над 25 милиона евро.

Лирата донесе двуцифрена инфлация, но честата ѝ девалвация стимулираше италианския износ и означаваше, че правителството винаги можеше да изплати дълговете си в лири.

Успехът на монетите на Editalia, реплика на лирите, и илюстрираните книги за историята им отразява ширещата се носталгия по валутата, въведена в обращение за първи път през 1861 година, чиито банкноти някога бяха украсени от ликовете на скулптора Лоренцо Бернини, художника Караваджо и изобретателя Гулиелмо Маркони.

Тази тенденция обаче отразява и засилващото се униние от начина, по който се развива страната след приемането на еврото. Въпреки че икономическите проблеми на Италия - висок дълг, бавен растеж и неефективен държавен сектор - съществуват отпреди присъединяването към еврозоната, мнозина се чувстват предадени заради обещанията, че единната валута ще повиши жизнения им стандарт. Вместо това италианската икономика сега е по-малка, отколкото бе преди появата на евробанкнотите и монетите в касите. Безработицата нарасна, а страната се бори да излезе от най-тежката рецесия след Втората световна война.

Дори при това положение обаче само 20 % от италианците посочват, че искат връщането на лирата, според най-новото проучване на общественото мнение от социологическата агенция Piepoli Institute. Нивото на евроскептицизма е много по-високо в други страни от валутния съюз - Латвия, която прие еврото този месец, според анкетите е силно разделена по този въпрос.

Еврото обаче все по-силно става обект на италианското недоволство с рекордната безработица и намаляващите доходи. При последните избори от февруари миналата година антиевропейските настроения подхраниха успеха на движението "Пет звезди", което спечели 25 % от гласовете отчасти благодарение на предложението на лидера му Бепе Грило за референдум дали Италия да остане в еврозоната.

Бившият премиер Силвио Берлускони ухажва евроскептиците, заявявайки, че изоставянето на еврото не бива да бъде "богохулство" и това също му помогна на изборите да се върне на политическата сцена, което пък принуди левоцентристката Демократическа партия да сключи сложен съюз с италианските консерватори.

Антиевропротестът набира скорост в кампанията преди изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през май, и премиерът Енрико Лета предупреди, че недоволството срещу мерките за икономии, налагани от Европейския съюз, може да отклони гласове към антиевропейски групи.

"Трябва да се върнем към лирата. Искаме пари, които да представляват народа", казва Джузепе Риналди, 21-годишен охранител от Рим, който се е присъединил към антиправителствените, антиевропейски протести, заливащи страната.

Обединена Италия

Мнозина изглежда са забравили слабостта на лирата. Малка чаша кафе струваше над 1200 лири, а 10 000 лири се равняваха на около 5 евро. Увеличаването на броя на нулите може и да помогна на Италия да продава стоките си в чужбина, но обезценяването също така увеличи цената на вноса и подкопа стойността на спестяванията.

Сериите паметни лири на Editalia залагат на по-героично вдъхновение - 150-ата годишнина от обединението на Италия през 1871 година. Преди това полуостровът е бил пъзел от кралства и папската държава, което исторически отразява силните регионални различия и всеобщото предпочитане на местните интереси пред тези на държавата.

"Лирата бе мярка за размяна, за купуване на неща, но бе и част от обединяването на тази страна. Тя бе основна част от националната идентичност", отбелязва Марко де Гуцис, главен изпълнителен директор на Editalia. "Всяка монета е средство за размяна, но е и историята на хората", допълва той.

Тази национална гордост е разпалвана от телевизионната реклама на колекцията "История на лирата", в която възрастен мъж със сипкав глас с умиление си спомня дните, когато Италия имаше собствена валута.

"Когато гледам тази реклама, ми се доплаква", казва 40-годишният Рино Бианчи, офисслужител от Рим. "Нещата бяха по-добре, когато имахме лирата, така че определено има носталгия по нея. Имаше повече работа и повече пари", отбелязва той.

Повечето купувачи на паметните монети посочват, че знаят, че еврото ще остане, но все пак се надяват за запазят жив спомена за лирата. "Сега сме с еврото и ще продължим с него", казва 70-годишният пенсионер Джани Фратини, който си е купил и трите тома на "История на лирата". "Лирата обаче е нашата история. Хубаво е да имаме нещо за спомен", допълва той.

Римският лекар Бенедето Кондорели отбелязва, че колекцията му от златни монети е най-вече за децата му. "Еврото донесе загуби, но не би било лесно да се върнем назад", отбелязва той.

По БТА

Още от Европа

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?