Извънреден правителствен чек за 513 млн. лв. получи Нанков

За превенция на екощети от рудници и хвостохранилища 120 млн. лв. и още 100 млн. лв. за министерства и общини

Извънреден правителствен чек за 513 млн. лв. получи Нанков

Правителството продължава с абсурдната практика да изкривява сериозно гласувания от парламента бюджет в края на годината. Размерът на финансовите ангажименти, които може да поема регионалното министерство, е увеличен с 513.8 млн. лв. на заседанието на кабинета в сряда. Това значи, че от 349 млн. лв., колкото е таванът, гласуван от Народното събрание в Бюджет 2017, ведомството на Николай Нанков две седмици преди Нова година получава картбланш да сключи договори за още 513 млн. лв. (тоест общо над 850 млн. лв.).

Практиката, която сериозно разклаща идеята за програмно бюджетиране и поставя под въпрос необходимостта от гласуване на закон за бюджета, от години се критикува безрезултатно от Сметната палата. Миналата година по същия начин кабинетът извън всякакви разчети отпусна рекордните 1 млрд. лв. допълнително на регионалното министерство един месец преди Нова година, за да финансира програмата за саниране, преди да сдаде властта.

Всъщност таваните на ангажиментите за финансови разходи, които сега кабинетът на ГЕРБ грубо погазва, бяха въведени от същата партия, но в първия ѝ мандат. Това стана, след като бившият финансов министър Симеон Дянков обърка бюджета за 2010 г. с около 2 млрд. лв., които изскочили внезапно от "чекмеджетата" на чиновниците в министерствата по стотици сключени договори без осигурено финансиране. Впоследствие се оказа, че наистина има проблем със сключването на финансово необезпечени договори, поради коeто ГЕРБ въведе тавани на финансовите ангажименти, които всяко министерство може да поема.

Въпросните тавани са записани в закона за бюджета, но само с един член на практика се обезсилват, защото в него е записано, че те могат да се променят неограничено.

"Основанието за приемането на акта на Министерски съвет е чл. 76 от Закона за държавния бюджет за 2017 г. Промяната е свързана с необходимостта от поемането на ангажименти за изграждане на значими пътни проекти, изпълнението на които ще стартира в началото на 2018 г., което означава, че като разходи същите ще бъдат реализирани в рамките на бюджета на МРРБ през 2018 г.“, коментираха пред Mediapool от финансовото министерство. Оттам уточниха, че целта е навременно стартиране на проектите
  
За  пътища и тол системата - нови 513 млн. лв.

"Промяната е свързана с необходимостта от поемането на ангажименти за изграждане на значими пътни проекти, изпълнението на които ще стартира в началото на 2018 г.", съобщи неясно правителствената пресслужба.

Няма нито ред кои са въпросните "значими" пътни обекти. В отговор на въпрос на Mediapool от регионалното министерство уточниха, че средствата се отпускат по проекти, за които има поети ангажименти чрез обществени поръчки или предстои сключването им. По-големите от тях са изграждането на магистрала "Хемус", чието реално строителство се очаква да тръгне през пролетта на следващата година, както и разширяването на пътя до Слънчев бряг. От МРРБ казаха, че в сумата влиза и тол системата, чиято индикативна стойност е към 250 млн. лв., а избраният изпълнител предложи да я направи за 180 млн. лв. с ДДС.

От правителственото съобщение става ясно още, че се правят и вътрешни промени в разходите по различните дейности на МРРБ, но не се посочват конкретни суми.

Освен отпускането на коланите на МРРБ, кабинетът одобри и част от предколедното раздаване на излишъка от бюджета. В края на ноември фискът бе на плюс 2.3 млрд. лв., които до края на декември би трябвало да се стопят предвид целта на Министерството на финансите да приключи годината с нулев дефицит.

Практиката да се харчи натрупаният текущ излишък в бюджета в последните дни на годината без контрола на Народното събрание и неясно за какво е обект на критика от страна на икономисти и на Сметната палата.

За превенция на екощети от стари рудници 120 млн. лв.

Кабинетът отпусна и 120 млн. лв. за увеличаване на капитала на неизвестното за широката публика държавно дружество  "Еко Антрацит" ЕАД. Акциите ще бъдат придобити от държавата чрез бюджета на Министерството на икономиката.

Дружеството се оказва наследник на две държавни фирми, занимаващи се със заличаване на последиците от въгледобива и рудодобива, които са били слети. Сумата е колосална на фона на досегашните разходи на "Еко Антрацит", които според финансовите му отчети са били по 1-1.5 млн. лв. годишно.
 
Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов посочи пред Mediapool, че досега изразходваните средства за предотвратяване на потенциални замърсявания на околната среда от рудници и хвостохранилища са били около 5.5 млн. лв. годишно, които са били крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява. "За пръв път правителството, на фона на доброто икономическо състояние на държавата, предоставя сума, с която през следващата година могат да се реализират редица недофинансирани досега проекти от изключително важно екологично значение", каза Борисов.

С отпуснатите сега сериозни средства дружеството ще може да изпълни проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на хидросъоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир", както и за изграждане на система за мониториг на изтичащи се отпадни води, даде примери зам.-министърът.

Справка в регистъра на обществените поръчки сочи, че в края на ноември "Еко Антрацит" е обявило поръчка за над 69 хил. лв. за избор на изпълнител за "препомпване към котлована на рудник "Цар Асен" с цел да не се допусне изтичането на оксидни води в река Луда Яна.

През октомври е била прекратена поръчката за ликвидация на обогатителната фабрика "Медет" заради риск от свлачище при взривните работи.

В края на октомври на "Енерго ремонт строй" е възложена поръчка за близо 2.5 млн. лв. за рекултивация на терени в димитровградски села, които са били нарушени от дългогодишни работи от мините от "Маришки басейн" АД.

Други  обществени поръчки на дружеството под шапката на икономическото министерство за 2017 г. няма, а за 2016 г. е само една - възстановяване на нарушени терени в района на рудник "Здравец", община Димитровград. Поръчката е била за около 1 млн. лв. и за изпълнител е избран отново "Енерго ремонт строй", показва регистърът за обществените поръчки.

Близо 20 млн. лв. за опасните МиГ-ове

След като неотдавна военният министър Красимир Каракачанов съобщи, че планът за ремонта на руските изтребители МиГ-29 е задействан, сега правителството отпусна близо 20 млн. лв. за тях.

За реализацията на проекта в бюджета за тази година са били заложени 30.5 млн. лв., но до момента са преведени само 9.63 млн. лв. през януари и сега се отпуска вторият транш от 19.97 млн. лв.

Българската военна авиация няма самолети и летците ни летят 5-6 пъти по-малко часове от изискванията на НАТО, чийто норматив е 180 часа. В същото време правителството отлага решаването на въпроса с покупката на нови изтребители и отново залага на ремонта на старите руски машини, чиято годност на експлоатация изтича през 2029 г.

За погасяване на лихвоточки - 14.5 млн. лв.

Правителството отпусна допълнително 14.5 млн. лв. по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд за изплащането на т.нар. лихвоточки.

Така общият размер на средствата за тази година стана 35.6 млн. лв., след като години наред се отпускаха средно по 10 – 12 млн. лв. годишно.

От съществуването на закона за възстановяване на средствата по жилищни влогове от началото на 90-те години до днес в окончателните списъци с право да получат парите си са вписани 155 000 влога при общо 315 000, открити в бившата държавна ДСК. От въпросните 155 000 влога до 30 юни 2017 г. са изплатени компенсации по близо 106 000 влога. Към същата дата фондът трябва да осребри чакащи искания на стойност 58 млн. лв. до края на 2019 г., които се отнасят за 9500 влога.

Над 50 млн. допълнително за министерства и общини

Кабинетът одобри и допълнителни разходи по бюджетите на министерства и трансфери към общини за над 50 млн. лева.

От тях 23.1 млн. лв. отиват за "Майкрософт" за софтуерната осигуровка с програмни продукти на компанията на правителството. Сумата се плаща по договор от 2015 г., с който е придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация на страната ни.

По бюджета на Министерството на правосъдието са одобрени и допълнителни разходи за персонал в размер на 662 000 лв. Средствата са за изплащане на обезщетения на пенсионирани служители от главните дирекции "Охрана" и "Изпълнение на наказанията".

Други 12.1 млн. лв. се предоставят като трансфер по бюджета на съдебната власт за покриване на неизпълнението на приходната му част. Със средствата ще се обезпечи покриването на вече одобрените разходи по бюджета на съдебната власт.

Правителството одобри и допълнителни трансфери по бюджета на Министерството на околната среда и водите до 2 млн. лв. в полза на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Средствата са от преизпълнение на утвърдените приходи по Закона за водите.

По бюджета на МВР са одобрени допълнителни разходи за 8042 лв. От тях 6173 лв. са за рехабилитация на военноинвалиди и пострадали полицаи. Останалата част е за спортни дейности на обучаващите се в Академията на МВР. Одобрени са били и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МВР, които отразяват настъпили промени по области на политики, бюджетни програми и показатели по бюджета на ведомството.

Отпускат се и 10 млн. лв. за купуване на автобуси за деца и ученици, където няма детски градини и училища. Средствата се превеждат по бюджета на образователното министерство.

Отделно за компенсиране на безплатният транспорт на деца и ученици общините ще получат допълнително още 9 млн. лв., реши правителството. Средства се осигуряват за сметка на икономии по бюджета на Министерството на образованието и науката и от централния бюджет.

По бюджета на Държавната агенция "Разузнаване" се предоставят 620 хил. лв. за издръжка на задграничната дейност на агенцията.

На община Брезово са отпуснати 810 хил. лв. за изпълнение на проекти, свързани с реставрацията на родната къща на полк. Владимир Серафимов и на Аджарската книжовна школа в село Свежен.

Община Търговище получава 100 хил. лв. за проучване, разкопки и реставрация на археологическия обект "Мисионис".

Видин получава 3 млн. лв. за ремонта на драматичния театър "Вида" и на гимназията за чужди езици "Йордан Радичков".

На Сливен са отпуснати 1.8 млн. лв. за ремонт на бул. "Хаджи Димитър".

Отделно са одобрени общо над 6.2 млн. лв. за общините за изпълнението на пет национални програми в образованието.

За Западните Балкани и страните от Източното партньорство – 3.5 млн. лв.

България ще финансира и 55 проекта за над 3.5 млн. лв. в страните от Западните Балкани и от Източното партньорство, реши още правителството. Средствата се осигуряват в рамките на официалната помощ за развитие, която всяка държава членка на ЕС е длъжна да отделя съгласно Договора за функционирането на ЕС.

Средствата отиват за реализирането на 21 проекта в Сърбия от  неправителствени организации, омбудсмана, образователни институции и малък бизнес.

В Босна и Херцеговина ще се осъществят 12 проекта, основно свързани с ремонти на детски градини и нови площадки за игри.

Пет проекта ще бъдат финансирани в Македония в областта на здравеопазването и за децата със специални потребности.

В Албания ще бъде реализиран един проект за укрепване на капацитета на институцията на омбудсмана.

Изграждане на мултикултурен образователен център, подкрепа за неправителствения сектор за повишаване информираността на младежите в областта на правата на човека ще бъдат финансирани в Грузия.

В Молдова ще се ремонтират училища и детска градина.

Четирите проекта, които ще бъдат финансирани в Украйна, са за оборудване на кабинети за интерактивно езиково обучение във висши и средни училища.

В Армения пък ще бъде изграден образователен кабинет с модерни компютърни и информационни технологии.

Още по темата
Още от Бизнес