Изявление на министър-председателя Иван Костов пред Народното събрание по повод обстановката в Република Македония

Вземам думата, за да запозная Народното събрание с анализа на обстановката в Македония, действията, предприети от България досега, като по този начин считам, че отговарям и на исканията и очакванията на народните представители.

Първо, по отношение на анализа на обстановката в Македония

В момента в Македония има военна опасност, която обаче не е най-остра и не е основна. Най-голяма тревога създава опасността от политическа дестабилизация на управляващото мнозинство и правителството, предизвикана от напускане на управляващата коалиция от страна на Демократичната партия на албанците на Арбен Джафери.
Ето защо, конфликтът може да бъде наречен по-скоро политически, с политическо естество, и по-малко военен. Произходът на военната конфронтация е от външни и вътрешни фактори.

Истина е, че навлизат въоръжени терористи от Косово, бивши бойци на Армията за освобождение на Косово, но се включват и македонски албанци.
Има известна подготовка, която ни кара да допускаме разгаряне на военния конфликт след отпращане зад граница на албанските жени и деца и завземане на територия в Западна Македония. В това виждаме признаци на действия, характерни за Армията за освобождение на Косово, предприети в миналото. Има пълно несъответствие между обвиненията на албанците, на терористите, и политическата практика в Македония - тъй като албанците са интегрирани политически, икономически и социално в Македония. Това ни кара да предполагаме следните три работни хипотези:

Първо, че се прави опит етнически да се замаскират интересите на албанската организирана престъпност, която ползва територията на Македония и Косово за контрабанда на стоки и пренос на наркотици. Ако е вярна тази хипотеза, конфликтът ще има етнокриминален характер.

Другата работна хипотеза е, че се изнася конфликт от Косово, за да се засилят позициите на косовските албанци тогава, когато те поставят своето искане за независимо Косово.

И третата работна хипотеза е, че се поставят под въпрос границите в Западните Балкани. Тя се подсказва от редица изявления на албански политически лидери в Албания и Косово.

Изразявам надежда пред народните представители, че много скоро ще сме наясно има ли център и, ако има център, който предизвиква дестабилизацията на Северна Македония и Южна Сърбия, къде се намира той.

Ако има някоя кауза, която досега е загубила със сигурност, това е албанската кауза. Тя вече е под въпрос. Много наблюдатели се питат дали албанците не са един от основните източници на конфликтите в Западните Балкани.

Действията, които бяха предприети от България досега - това бяха декларациите на правителството, решението на Народното събрание.
Най-същественото действие е ратификацията на споразумението за предоставяне на военна помощ, което народните представители направиха в спешен порядък. Те очертават силно ангажирана със сигурността на Република Македония българска позиция. Много силно и категорично ангажиране.

Едновременно с това обаче искам да заявя пред народните представители, че най-голямата опора за Македония в настоящия момент е стабилността на България. И ние, ако искаме да помогнем на Македония,трябва да укрепваме нашата собствена стабилност. Това ни беше казано директно, в прав текст, в интервю от македонския президент.

Правителството следи непрекъснато обстановката. Разговаряме със своите колеги почти ежедневно, споделяме българската оценка за ситуацията, стремим се да сме полезни във всяко желано от тях направление.

От два дни българската позиция за естеството на конфликта и за необходимостта от подкрепа на македонското правителство, включително с оръжие, се споделя от НАТО и от САЩ. Искам тук да кажа още веднъж, че българската позиция досега е била винаги за подкрепа на мултиетническото мнозинство и мултиетническото правителство на Република Македония.

Там ние не защитаваме единия етнос срещу другия и не се стремим да създаваме конфликти между тях. Там, както и у нас, ние защитаваме европейската кауза, а не някаква измислена балканска етническа кауза.
Считаме, че моментът е изключително важен и заради това сме започнали една инициатива, за която вие трябва да бъдете информирани.

Ние предлагаме да започнат сериозни преговори между всички представени в македонския парламент политически партии, които да се произнесат по предложенията на албанските партии за политическото решение на конфликта.

Това ще изолира терористите, ще даде сигурност на албанците, че Македония е и тяхна държава, която реализира и техните интереси. От друга страна, това ще бъде силна подкрепа за албанските политически партии в Македония, подкрепа за тяхната съвместна декларация, подкрепа за тяхното участие в декларацията на македонския парламент. Противното ще означава лишаване от доверие на самите албански македонски лидери.

Освен това, ние предлагаме Македония да бъде оставена сама да се справи със своя вътрешен конфликт, който, както ще напомня, носи по-скоро политически, отколкото военен характер. Затова международната общност и всички нейни съседи трябва да направят усилия да изолират от външни дестабилизиращи влияния Република Македония. Да не пропускат през своята територия хора, въоръжение, оборудване. Македонското мултиетническо правителство и парламент да бъдат подкрепени сами да се справят с кризата, като сами се обявят срещу всякакво навлизане на чужди въоръжени мъже, с цел участие в конфликта, независимо от къде идват тези чужденци и да не въоръжават гражданското население, тъй като то ще бъде увлечено от този конфликт.

НАТО и ЕС да направят, на трето място, необходимото за снабдяване на македонската армия с информация и технически средства, за да бъде отговорът на армията и на силите за сигурност точно съразмерен и достатъчен за справяне с военните провокации. Недопустимо е да се дава отпор с тежко оръжие и танкове, когато провокацията се прави с леко въоръжение.

Българското правителство настоява да не се използва тежко въоръжение, тъй като използването ще разгаря конфликта сред албанската общност в Македония. С танкове и гаубици не може да се печелят симпатиите и да се вдъхва сигурност на обществото, че се решават неговите проблеми.

Кои са рисковете за България от конфликта в Македония?

Вече се появяват рискове за Република България и аз точно заради това взимам думата тук, в Народното събрание, защото считам за свой дълг да предупредя народните представители за наличието на тези появяващи се рискове.
На първо място, моментът е изключително съдбоносен за ролята, която България ще играе в Югоизточна Европа. Ние можем да увредим непоправимо авторитета на България при несъответстващи на европейските стандарти и неадекватни на обстановката в Македония действия на политически партии и български държавни институции. В момента действията на всички български държавни институции и политически партии, на българската общественост и медии, се следят с повишено внимание от всички международни наблюдатели. Ние или можем да натрупаме изключителен авторитет с една издържана европейска, сигурна, солидна позиция, или много лесно да хвърлим тежки петна върху образа на България, което ще бъде непоправимо. Затова аз призовавам всички народни представители, всички отговорни политици в България да се съобразяват с тези рискове и да разбират, че изказванията им, действията им нямат само българска проекция в настоящия критичен момент. В сегашния кризисен момент всяко действие има сериозен външен отглас. На второ място, реален е рискът България да бъде въвлечена в конфликта на двустранна или друга политическа или дори обществена основа - войски, съветници, доброволци, червенокръстци и т. н. Напълно е възможно българското общество да бъде увлечено по определен начин в конфликта.

Ако това се допусне, пораженията върху авторитета на България, върху нашия образ, ще бъдат наистина непоправими.
Всички политически наблюдатели познават историческите корени на противоречията на Балканите и точно заради това ние трябва непрекъснато да подчертаваме, и аз още един път искам да подчертая пред Народното събрание, че България участва и ще участва заедно с международната общност, ще подкрепя усилията на международната общност, ще подкрепя и ще настоява тя да поеме колкото се може повече отговорности за сигурността и стабилността на Република Македония, но ще действа строго в рамките на Съвета за сигурност и съществуващите системи, гарантиращи сигурността в Югоизточна Европа. Никакви самостоятелни изяви, особено пък вече в настоящия момент на разгаряща се криза.

Третият риск е от нов отлив на чуждестранни инвеститори от България като следствие от евентуално ново напускане на региона. Ние имаме информация, че започва отлив на инвеститори и поръчки от Република Македония и точно заради това считаме, че България и всички страни в Югоизточна Европа са силно заинтересовани колкото се може по-бързо да приключи този конфликт в Република Македония.

Накрая, още три риска, които нямат такава вероятност както тези, които споменах досега, но са достатъчно ясно очертаващи се в бъдеще при по-нататъшно продължаване на кризата и на конфликта.
Първо, това е пренасяне на въоръжени сблъсъци на българска територия, поради масовото разпространение на леко стрелково въоръжение сред паравоенни формирования на двата етноса в Република Македония и съществуващите високи градуси на напрежение. Нас много ни тревожи въоръжаването на резервистите в Република Македония, снабдяването на много цивилни граждани с оръжие, защото ние не знаем в каква посока ще бъде обърнато това оръжие. И точно заради това в момента правителството много внимателно преценява всички рискове от евентуално пресрещане на очакванията на македонското МВР и на македонското правителство за нова подкрепа от страна на България за македонските сили за сигурност. Точно това е, което ни смущава най-много.

Другият риск, който вече се очертава на хоризонта и който е даже по-реален, аз го сложих в тази група, защото до скоро, просто до вчера не беше очертан, е зараждането на антибългарски настроения в Албания и Косово. Има сили, които желаят да представят нещата така, като че ли България едва ли не е ангажирана в Република Македония, като че ли едва ли не българи участват на страната на една от двете страни в този конфликт. Това категорично не е вярно. Аз искам да го заявя от Народното събрание и отново да се обърна към албанското правителство с призив да овладеят тези антибългарски настроения.

Първо, защото подкрепата, която ние сме дали, е за мултиетническото правителство на Република Македония. Ние подпомагаме едно демократично избрано правителство, а не един етнически конфликт. Това трябва да е много ясно и добре разбрано в самата Албания.
Второ, не само ние подкрепяме с оръжие и с готовност за предоставяне на оръжие и боеприпаси Република Македония. Тази подкрепа вече дават САЩ и НАТО.

Ето защо антибългарските настроения трябва да бъдат спрени веднага, да бъдат овладени, тъй като е възможно в някакво по- далечно бъдеще да се направят опити за някакви албански терористични акции. Ако е вярна хипотезата, че в основата на този конфликт има криминален елемент, има в основата си организирана престъпна мрежа и засегнати нейни интереси, ние очакваме, че можем да бъдем обект на терористични акции и в случаи на успешни операции срещу каналите за транзит на наркотици, минаващи през България.

Както ще видите буквално в следващите дни, на българската граница през 2000 г. са спрени над два тона хероин. Това е огромно количество от това, което преминава през т. нар. южен и северен път за снабдяване на Централна Европа от Азия. Два тона е почти половината от количеството, което се предполага, че преминава през тези канали, и това няма да остане безнаказано за тези, които са се изправили като преграда пред търговците на наркотици. И накрая - бежански потоци засега ние не очакваме, но не изключваме възможността, тъй като през България вече преминаха над 3000 македонски албанци, които заминаха за Република Турция. Виждаме огромните опашки пред бюрата, които издават паспорти за напускане на Република Македония - около 1500-2000 души се събират с желание да напускат Република Македония. Това са много тревожни признаци за наличие на паника сред населението и Народното събрание трябва да знае, че такъв риск реално се очертава вече пред нашата страна.

Аз призовавам българското Народно събрание да прецени дали да вземе като цяло една позиция. Аз считам, че в последните седмици на действията на Народното събрание още една ясна подкрепа, още един призив към участващите в конфликта, към македонския парламент, към македонското правителство, към международната общност може би може и следва да бъде даден от българския парламент, но това, разбира се, ще бъде нещо, което вие ще прецените сами.