Изявление на президента Георги Първанов

Уважаеми госпожи и господа,

Относителното спокойствие на изтичащия ваканционен месец през тази година беше нарушено от престрелки в столицата, при които имаше и ранени, имаше и засегнати мирни граждани. Аз споделям основателната тревога, която беше изразена от различни политически и граждански среди. Разбирам, че стрелбите бяха немаловажен повод за напрежение в българското общество.

Това, което обаче в много по-голяма степен ме тревожи, е ежедневният дефицит на сигурност по улиците, по домовете, в училищата и в дискотеките, които посещават нашите деца. Разпространението на наркотиците придобива все по-застрашителни размери.

Ако в началото на мандата на това правителство имаше обнадеждаващи данни за корупцията, то днес можем да кажем, че тя все още представлява сериозен проблем преди всичко на средното административно равнище. В българското общество продължава да има една висока неудовлетвореност от работата на съдебната система. Има наистина немалко случаи, в които съдилищата се отнасят необосновано либерално към извършителите на престъпленията. Случаи, в които на свобода се оказват лица, които отдавна трябваше да бъдат в затвора. Това подклажда чувството за безнаказаност у престъпниците, подравя доверието в правосъдната система.

В същото време основателни са и изискванията от страна на съдебните органи към полицията за една по-добра работа при събирането на доказателствата. Само събраните по съответния ред убедителни доказателства могат да бъдат в основата на една справедлива присъда. Налага се един извод, който не е оригинален, но за съжаление ще трябва да бъде повторен. Необходима е много по-добра координация между органите на полицията и на съдебната власт.

Организираната престъпност, уважаеми госпожи и господа, може да бъде победена само с организирания отпор на цялата държавна машина, само със съединените усилия на всички държавни институции, на цялото българско общество.

Създаденият в последните няколко дни Съвет за координация на борбата с престъпността е един опит за постигането на диалог, сътрудничество и взаимодействие между властите в противовес на твърде честите пререкания, които имаше в последните години, в т.ч. и публични. Като подчерта принципа на разделението на правата и отговорностите между институциите, Съветът се обедини около пакет от законодателни промени, които да залегнат сред приоритетите на есенната сесия на българския парламент.

Тези предложения, както вече обявих, ще бъдат предоставени на министър-председателя и на председателя на българското Народно събрание. Тяхната цел е, вместо досегашното протакане, да се постигне едно ускоряване на наказателния процес, ограничаване на възможностите за връщане на делата за доразследване и т.н. Това са мерки, които българското общество желае, които магистратите, МВР, подкрепят твърдо, безусловно. И които са в основата на общата воля за една радикална промяна на правната основа на борбата с престъпността. Защото досегашната е твърде остаряла и трябва да признаем, че често пъти връзва ръцете на правозащитните органи.

За съжаление, уважаеми госпожи и господа, управляващото мнозинство или част от него се впусна в един дебат относно легитимността на този съвет, а по-късно и демонстративно свали нивото на участие в него. Трудно могат да се намерят аргументи за тази необяснима ревност и гневност на представители на управляващите формации. Аз все пак вярвам, че те ще преосмислят своето отношение към тази инициатива.

Опасността от нарушаването на диалога между институциите е само едната страна на медала. Това, което ме тревожи много повече, са проблемите в социалния диалог в най-широкия смисъл на думата. Липсата на чуваемост и управленска реакция по въпросите, които хората поставят. Трябва да знаем, че социалният мир не е нещо завинаги дадено с изборната ни победа и че за него трябва да се работи всекидневно.

Междувременно беше лансирана тезата, че изстрелите са насочени срещу кабинета, че с престрелките се цели дестабилизирането на правителството. Това, разбира се, не е убедително. Обратното е по-вярно - че нивото на престъпност и може би в много по-голяма степен агресивността, ако щете дързостта на престъпниците, е функция от стабилността и нестабилността на управлението. Друг е въпросът, че евентуалното разрастване на престъпността може да катализира недоверието към нея. Усещането за некоординираност, бездействието, слабостта на институциите е това, което може да активизира, да окуражи бандитите.

Уважаеми госпожи и господа,

Държа на думите си отпреди седем месеца, че политическата стабилност е важно, може би основно условие за успеха на реформите и за да може управлението да отговори на големите очаквания, които обществото, хората имат към него.

Държа на ангажимента, поет в началото на мандата, че президентската институция ще бъде фактор на стабилността и спокойствието. За изтеклия период последователно и настойчиво търсех доброто партньорство на правителството и парламента по редица въпроси. Ще се стремя това да бъде и в бъдеще така.

Правителството има моята пълна подкрепа в усилията да осъществи и някои от непопулярните аспекти на реформите. За седемте месеца, ще се съгласите, доказах, че съм в състояние да споделя и политическия риск от подобни действия. Като държавен глава аз много добре съзнавам, че в никакъв случай ние не можем да допуснем дестабилизация. Не само в контекста на очакваните позитивни решения в Прага. Но не можем да си позволим и имитация на стабилност. Трябва добре да разберем и да осмислим значението на дестабилизиращите фактори във и около институциите. Трябва добре да осъзнаем, че стабилизацията се ерозира от политиката на високомерие, на инат, от липсата на чуваемост, от неизпълнението на предизборните обещания, от политическите скандали.

Политиката на стабилизация не отрича, напротив, предполага честния, откровен отговор на въпросите, които обществото чрез различните социални групи или чрез медиите поставя. Авторитетът на властта, доверието към повечето от институциите се топи. То е някъде около критичния праг. И никой от политиците и от държавниците не може да се прави, че не забелязва този факт. Ние не можем да се крием зад дебелите стени на институциите и да смятаме, че сме недосегаеми за разочарованието, гнева и отчаянието на мнозина.

В този контекст трябва да погледнем на вътрешните, националните измерения, на очакванията от срещата в Прага. Без съмнение, реализацията на консенсусната, на стратегическата цел за членството на страната в Алианса е задача на задачите за сезона. България е по-близо отвсякога до получаването на покана за членство в НАТО. Тази оценка на нашите външни партньори е резултат от успешния ход на военната реформа, от една подчертано активна дипломация, която се оценява позитивно и вътре, и навън. България се възприема от своите партньори като стабилна и предсказуема, като последователна в действията си държава, която генерира стабилност не само на Балканите, но и в Европа. Която има своя принос в борбата срещу тероризма и своя висок авторитет в международните организации, включително и в Съвета за сигурност на ООН.

Позитивните оценки обаче не бива да ни успокояват. В оставащите по-малко от два месеца ни предстои интензивна работа - по всички аспекти на военната реформа, по унищожаването на ракетите Скът и СС-23 в определен срок, по изработването на законите за управление на кризи, за специалните служби и други, свързани със сигурността.

Много важно е обаче, уважаеми госпожи и господа, хоризонтът на българската политика да не стига до Прага. Още по-важно е да се разбере, че членството в Европейския съюз и НАТО, международният ни авторитет зависи в голяма степен от това доколко успяваме да решим вътрешните си проблеми. Да ги решаваме, а не да ги премълчаваме, подминаваме или подценяваме. Голямото и оправдано наше желание да получим покана за членство не може да се използва като извинение за изчакването при приемането на важни и неотложни държавни решения. Евентуалното членство не може да бъде обяснение за бездействието и инертността на представителите на държавните институции.

Моето разбиране е, че стремежът ни към НАТО не предполага прикриване на проблемите, а тяхното честно и откровено поставяне пред хората и търсенето на срочни решения. Членството в НАТО изисква ясно формулирани национални интереси, ясно разбиране за отговорностите, сътрудничество на демократична и равноправна основа. Членството в този клуб, ако щете, предполага и характер при отстояването на националните цели и интереси, капацитет за тяхното хармонизиране с интересите на останалите съюзници на основата на общите ценности. Ние трябва и вярвам, че ще получим покана не от снизхождение, а заради това, че реално ще укрепим и засилим международната демократична общност срещу тероризма и новите предизвикателства. От нас се иска да бъдем не само лоялен, но и стабилен, сигурен и силен съюзник със своя идентичност, отстояващ и общите, но и националния си интерес в международните отношения.

През последната година, уважаеми госпожи и господа, бяха ускорени преговорите за присъединяването на страната към Европейския съюз и перспективата за пълноправното ни членство в съюза става все по-реална. По отношение на преговорите с Евросъюза се създава впечатлението за доминирането на фактора бързина над фактора качество.

Аз самият и в страната и навън, в разговорите ни с външните ни партньори съм обосновавал необходимостта и готовността да завършим преговорния процес с Европейската комисия през следващата година и да получим не само перспектива, но и ясни, отпорни, времеви гаранции за пълноправно членство. Държа на това и поздравявам правителствения екип за преговори, че успя да скъси значително дистанцията, разстоянието между България и десетте страни -“отличнички”.

Много важно е обаче да се подчертае, че в хода на тези преговори поеманите задължения не могат да останат в тайна от онези, които ще ги изпълняват след време. Много важно е в хода на тези преговори да отстояваме интереса на българските производители, на гражданите като цяло - и по преходните периоди, и по т. нар. квоти за производство и т.н.

Уважаеми госпожи и господа, за съжаление днес България продължава да бъде в групата на най-бедните европейски държави. Икономиката ни не успява да формира нови работни места. Потреблението се свива. Не се отбелязва така желаната от всички ни промяна в жизнения стандарт на огромната част от българските граждани. Това налага българските институции да формират своя дневен ред в предстоящия сезон по реалните проблеми на хората. А това предполага сериозни промени в данъчната политика, в политиката на доходите и т.н. Нека да не забравяме, че и парламентарните, а бих казал и президентските избори са спечелени с ангажимента за въвеждането на по-справедливото семейно облагане, за данъчни облекчения, за инвестициите и т.н.

В своята работа институциите трябва да се обърнат реално към проблемите на българското производство. Да потърсят действени решения за утвърждаващите се национални икономически приоритети - енергетика, инфраструктура, земеделие, туризъм, нови технологии.

В този сезон крайно наложително е - изпуснали сме вече много срокове - да консолидираме българската позиция по съдбата на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй” и съвместно да я отстояваме в контактите ни с Европейската комисия и с всяка една от страните на Европейския съюз. Още повече, че българската позиция има своите допълнителни, силни аргументи в становището на Международната агенция за атомна енергия, което беше обявено буквално преди дни. И разбира се, в позициите на Европейския парламент.

В предстоящите консултации ние трябва да потвърдим верността си към ангажиментите по отношение на първи и втори блок на АЕЦ “Козлодуй” и да запознаем европейските ни партньори с новото проектно състояние на блокове 3 и 4 с цел, подчертавам, преквалифицирането им и прехвърлянето им в групата на реакторите, които не подлежат на предсрочно извеждане от експлоатация.

Трябва да уплътним с конкретност идеята България да се превърне в регионален координационен център по енергийните проблеми на Балканите, с ясното съзнание, че независимо от декларираната подкрепа на нашите съседи, ще се увеличава и конкуренцията. Активната политика в енергийния сектор трябва да бъде само един от елементите на цялостно виждане, което правителството, парламентът трябва да обявят за преодоляване на проблемите, които ще възникнат, ще произтекат от предстоящия есенно-зимен сезон.

Трябва да оценим по достойнство пакета от мерки, предложени от министъра на земеделието за преодоляване на възникналото напрежение в селскостопанския сектор.

Усилията трябва да се активизират в посока към разкриването на нови пазари за тазгодишната продукция, подчертавам не само зърнена, за подготовката за новата селскостопанска година, която има опасност да закъснее, и за обновяване на законовата база. Земеделските стопани настояват и те са прави в това свое настояване още през тази сесия да бъдат приети промени в Закона за кооперациите, Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Уважаеми госпожи и господа, необходима е политика, стимулираща производството и износа. Не можем да не бъдем разтревожени от това, че за поредна година се очертава отрицателно салдо в търговския баланс на страната. То има своите вътрешно икономически обяснения, но заедно с това трябва да се каже, че е резултат и от недостатъчно целенасочената и прагматична външноикономическа подготовка. Трябва да признаем, че така желаната икономизация на външните ни отношения още е в сферата на добрите пожелания. И го казвам с цялата самокритичност, на която съм способен.

Необходима е цялостна стратегия за поощряване на инвестициите - както чужди, така и в резултат на мобилизацията на вътрешните ресурси.

Уважаеми госпожи и господа, чака ни един труден, изпълнен с големи изпитания и предизвикателства, с много неизвестности, но изключително важен за България политически сезон. Това е период, в който отговорите не могат вече да звучат в бъдеще време. Период, в който трябва да занимаваме по-малко гражданите със собствените проблеми на институциите и партиите. И трябва да се обърнем към ежедневните проблеми на българските граждани. Благодаря ви.