Изявление на президента Георги Първанов във връзка с изпълнението на българската мисия в Ирак

Уважаеми дами и господа,

Изминаха 11 дни от трагедията с офицерски кандидат Гърди Гърдев. Нямам намерение да правя оценки на дебата по повод нелепата смърт. Разбираеми бяха емоциите, които доминираха в дискусията. Не поставям под съмнение болката и гнева по повод другите наши жертви. Но жертва, следствие от огъня на наш съюзник, закономерно се приема много по-трудно, много по-болезнено.

Направеното разследване и от българска страна, и от страна на съюзниците ни, огласено в предварителен план, установява съответствие във фактите около трагичния инцидент, довел до смъртта на офицерски кандидат Гърди Гърдев. Те вече са познати в детайли на българското общество.

Наличните факти водят до обоснован и категоричен извод, че българският патрул е действал съобразно изискванията, професионално и адекватно. С други думи българските бойци нямат вина за инцидента.

Основната причина за трагичния инцидент е недостатъчната координация и пропуските в оперативното взаимодействие между коалиционните сили. Струва ми се, че аз първи изрекох тази оценка и сега имам основания да я потвърдя. И обяснението не може да се свежда само до пропуските около споменатата оперативка от 2 март, защото всички въпроси на взаимодействието е трябвало да бъдат отработени далеч преди това.

Този извод важи с още по-голяма сила след появилата се на брифинга в Багдад информация, че заради друг инцидент постът на американската радиорелейна станция е бил в пълна бойна готовност. Остро стои въпросът защо българският патрул, който действа в своята зона за отговорност - държа да подчертая това, не е бил информиран.

За това трудно могат да бъдат упрекнати българските военни. Нашите бойци носят отговорност за изпълнението на задачите, отговорностите за планирането са на друго равнище - в случая на съответното ниво на американските сили и на командването на многонационалната дивизия, което странно продължава да мълчи по случая.

Недостатъчната координация не може да се свежда само до липсата на система за разпознаване между коалиционните партньори или до отбелязването на съюзническите обекти върху военните карти.

Аз държа ясно да бъдат обявени отговорностите и от българска страна, включително и с персонифицирането - за това кой какви задачи е имал - от старши националния представител до съответните звена в МО и ГЩ. И държа не само заради сегашния случай, но и заради всичко онова, което ни предстои оттук нататък.

От самото начало беше ясно, че това не е класически тип коалиция. А това налагаше и продължава да изисква допълнителни, всекидневни усилия за формулирането и реализацията на ясни правила и механизми за взаимодействието между коалиционните сили.

Във връзка с трагичната смърт на офицерски кандидат Гърдев, аз очаквам от нашите съюзници адекватни действия, подобни на тези в други случаи на "съюзнически огън" Предпочитам това определение пред нелепото "приятелски".

Иска ми се да вярвам, че този инцидент ще бъде приключен достойно, още повече, че от самото начало, от всички военни и политически нива, нашите съюзници от САЩ показаха, че нямат никакво намерение за прикриване и че сами и във взаимодействие с българите са готови да работят за разкриване на истината.

Нека не забравяме, че доминират фактите за много добро взаимодействие между съюзниците ни. И тъкмо заради това отделните, единични случаи трябва да бъдат своевременно изяснени, да бъдат изчистени.

Стремежът да установим пълната истина е в името на доброто бъдеще на нашите съюзнически отношения.

Ние държим на доброто партньорство, на принципните съюзнически отношения. Не смятам за сериозни гласовете, които са готови да поставят под съмнение това партньорство при всеки възникнал проблем. Не можем да променяме позицията си по повод на един или друг инцидент. Затова нашата стратегия на достойното изтегляне трябва да бъде част от обща съюзническа визия.

В публичното пространство обстойни коментари предизвика темата за времето на получаване на новата информация, тази за т.нар. "приятелски огън". Началникът на ГЩ и министърът на отбраната дадоха необходимите пояснения.

Отлагането с една нощ на огласяването на новата информация, докладвана устно от зам.-министър Димитров и ген. лейт. Стойков, е грешка. Това забавяне беше обяснено с необходимостта от допълнителен анализ и писмена експертиза от специална комисия. И трябва да признаем, вярвам, че ще го признаете и вие от медиите, че в резултат на работата в нощта на неделя срещу понеделник имахме един много по-обстоен, обоснован и писмен, т.е. ангажиран, експертен доклад, което даде по-голяма увереност при обявяването на новата версия.

Аз не одобрявам острата атака от ръководството на ГЩ по отношение на авторите на анонимното писмо, което първо огласи версията за т.нар. "приятелски огън". Ако не беше анонимката, информацията щеше да изтече от друг източник, напр. от информационна агенция на съюзническа страна, както се е случвало в други подобни инциденти.

Всъщност това писмо се появи не защото имаше опасност да се скрие информацията за тази версия, а защото беше решено тя да се обяви на другия ден сутринта. Т.е. анонимката е друга форма на "приятелски огън", но лидерите на Българската армия трябва да свикнат с рисковете на медийния фронт.

Политическото и военното командване имат проблеми в общуването си с медиите, респективно с обществото. Те трябва да помислят как да се постигне повече отвореност и разумна прозрачност в работата на поверените им структури.

Очевидно е, че медийната политика не е най-силната страна на ген. Никола Колев. Но имаме модерен и подготвен началник на ГЩ, силен професионалист с авторитет сред бойците и нашите международни партньори. В това съм имал възможност да се убедя многократно. Впрочем, най-силните думи изрече бащата на офицерски кандидат Гърдев. Не искам да се връщам назад и да припомням кой как се държеше в други драматични моменти, например когато бойците ни бяха още в Кербала.

Аз съм неудовлетворен от състоянието на разузнавателната информация, от анализите и оттам - от някои набелязани мерки за действията на контингента в динамично променящата се обстановка на територията на Ирак.

Но и не мога, уважаеми госпожи и господа, да приема непрекъснатото "мърморене в строя", ще ми позволите да използвам този казармен израз. Не мога да се съглася с менторската позиция на някои политици, възразявам срещу опитите за развихряне на нихилизъм и при най-малкия повод.

Аз не чух нито един парламентарист да коментира въпроса за отговорността - личната и на институцията, която представлява. Вместо да се изживяват като революционен трибунал, нека първо отговорят на този въпрос. Защото ако контингентът ни е в Ирак, то отговорността е главно на Народното събрание. Нека да е ясно, че парламентаристите имат не само правото да изпращат български военнослужещи в чужбина. Всяко право поражда и задължения.

Когато на 29 май 2003 г. Народното събрание реши да изпрати батальон за участие в т.н. IV фаза на операцията в Ирак, не бяха определени никакви параметри - нито времеви, нито ресурсни. И аз се питам можем ли днес да направим един нов прочит на ратифицирания от парламентаристите Меморандум за разбирателство по действията на многонационалната дивизия, в която участваме, и да си отговорим в каква степен той решава сериозните въпроси, в т.ч. и въпроса за координацията. Впрочем аз поставям и вярвам, че и вие ще поставите пред парламентаристите редица въпроси:

- Колко пъти след декември 2003 г.в пленарна зала бяха дебатирани проблемите на батальона в Ирак? По какъв начин българското Народно събрание, парламентаристите, отговориха, поеха предложенията на КСНС, който най-малко два пъти анализира този въпрос и излезе със специални становища?

- Смята ли НС, че договорните, нормативните документи, на основата на които бойците ни бяха изпратени в Ирак, са солидна база за дейността на контингента ни? Ето, сега имаме казус - проблемът с възможния иск на семейството на загиналия боец. Как този въпрос е решен в Меморандума?

- Като се тревожат за финансирането, въоръжението и оборудването на бойците ни, как народните представители решиха този въпрос в приетия от тях Закон за държавния бюджет или в други закони? Като взеха отново от другите средства, предназначени за Българската армия - от единия джоб в другия. Не беше това решението, което имаше предвид КСНС.

Трябва ясно да разпишем и поемем отговорностите си. Както се казва в казармата (извинете ме, че днес се позовавам много на казармени фрази), всеки да си носи раницата. Макар, че някои съзнателно се крият зад дребните факти, аз апелирам: нека да оставим мерките и теглилките, сантиметрите и хронометрите на експертите. И ние, държавници и политици, да надскочим оперативното ниво и да правим такава политика и дипломация, която да дава повече сигурност, в т.ч. и на нашите сънародници в Ирак.

Ще повторя, още по-убедено отколкото преди 6 месеца - необходим е политически дебат по темата. Дебат, изчистен от предизборни емоции, който

- да анализира ситуацията в Ирак след парламентарните избори;

- да оцени процесите в коалицията (Има ли някой парламентарист, който да знае колко от страните, преподписали Меморандума, са останали в състава на многонационалната коалиция?);

- да направи равносметка на участието на нашите бойци в мисията (не равносметка кампанийна, не по повод на един или друг наш загинал, да не дава господ да има повече такива, или просто инцидент);

- да набележи мерки за по-нататъшно успешно изпълнение на задачите, като се гарантира сигурността. Сигурността да бъде критерий номер 1.

Ще отворя една скоба - от една страна изборите в Ирак бяха важна, необходима стъпка в процеса на демократизиране и възстановяване на страната. Обстановката обаче остава сложна, заредена е с кризисен потенциал. Налице е ожесточаване на съпротивата - атентатите, насочени предимно срещу формиращите се иракски сили за сигурност, дават все по-многобройни жертви.

Дебатът, уважаеми госпожи и господа, възобнови темата за срока на присъствието на нашия батальон в Ирак. Държа на тезата си, че продължителността на това присъствие трябва да бъде обвързана с изпълнението на конкретни задачи. Времевите параметри на присъствието могат да бъдат обвързани със:

1) сроковете, визирани в резолюция 1546 на СС на ООН, т.е. до края на 2005 година;

2) етапите във възстановяването на Ирак и развитието на демократичния процес в страната, и преди всичко две основни събития - новите (редовните) парламентарни избори и утвърждаването на новата Конституция на Ирак;

3) нуждите на новата власт в тази страна и евентуалните ангажименти на ООН, ЕС и НАТО в нея.

Тези и редица други основания позволяват да определим хоризонта на присъствието на нашите бойни части в Ирак до края на настоящата година. Това би било решение в духа на разбирането за бързо, но не преждевременно изтегляне - нещо,за което отдавна апелирам; достойно и като част от единна стратегия на съюзническите сили.

Междувременно още в рамките на следващия V-ти контингент, трябва да се реализира идеята за редуциране на състава ни и преформулиране на задачите му в направление към обучение на иракските сили за сигурност.

В един такъв дебат трябва да бъде направен преглед и съответно да се реализират промени в сега съществуващата законова, нормативна база, върху която действат нашите контингенти.

Пред скоби трябва да бъде изваден въпросът с обсъждането и приемането на Концепция за участието ни в задгранични мисии. Този проект, който струва ми се, че повече от 40 дни отлежава в Народното събрание, трябва да бъде поставен в челото на неговия дневния ред.

За пореден път ще поставя въпроса за преразглеждане на системата за материално осигуряване на мисиите, за създаване на условия за своевременно изпълнение на заявените номенклатури, на всички позиции за пълното и качествено екипиране на батальона. (По този въпрос също има становище на КСНС). Въпросът трябва да бъде решен, за да се снеме, ако не веднъж завинаги, то поне трайно, проблемът с това защо някой си е позволил да закупи по-евтина продукция, излагайки на риск живота на част от нашите бойци.

Важно условие за успеха на мисиите ни е ускореното изпълнение на програмите за модернизация и превъоръжаване на Българската армия - при строг парламентарен контрол и изчистване на всякакви съмнения за злоупотреби и корупционни схеми. Аз вече казах - ще мобилизирам ресурс, макар че правомощията на президентската институция в това отношение не са кой знае какви, за да мога да контролирам този процес по своя линия. Но лостовете, механизмите са преди всичко в ръцете на парламента, по линия на парламентарен контрол. И тези механизми трябва да се използват реално. Много декларации чухме - има парламентарни фракции, които всеки ден правят декларации по този или по сходен проблем. Но въпросът реално трябва да бъде поставен на парламентарен контрол. И министерството трябва да даде своите убедителни, надявам се, задоволяващи всички отговори.

Доколкото въпросът за мотивацията на участниците в мисиите продължава да стои остро, наложително е Министерството на отбраната да продължи да развива пакета от мерки за социална защита на военнослужещите и техните семейства.

Решението на Народното събрание за участие на български военнослужещи в задгранични мисии трябва да се предшества от сериозна експертна и политическа дискусия, която да анализира конкретните параметри на съответната операция.

Важно е при оценка на риска на всяка мисия да участват представители на различни министерства и ведомства. Трябва да бъде създаден такъв механизъм. Сега има добри примери, но аз не мога да говоря за наличието на механизъм все още.

Ние ще продължим участието си в подобни мисии, но българското решение трябва да отчита моментния таван на политическите ни възможности, на военните ни възможности, степента на подготовка и осигуреност.

Уважаеми госпожи и господа,

Може би най-тягостното усещане е, че ние сякаш прегоряхме, претръпнахме; че този път даже нямаше тъга. Политиците твърде здраво "захапаха" трагедията предизборно. Така нар. "приятелски огън" беше сигнал за масиран, откровено братоубийствен вътрешно-политически обстрел. ("братоубийствен" е другото използвано понятие за подобни инциденти).

Тези, които агитираха и гласуваха за изпращането на нашия контингент, сега се досетиха, че ние сме неподготвени за подобни мисии. Аз твърдя, че ние сме по-подготвени, отколкото бяхме преди две години. Твърдя и основавам това свое твърдение на експертизата, на анализа, на оценките на сериозни експерти - че тези мисии са добро, необходимо и важно практическо задание за нашата армия. Ако някой си мисли, че идвайки на власт, може да закрие участието в мисии, просто се лъже. Със самото ни включване в НАТО този въпрос е решен.

Имаме великолепни бойци и командири, които в много случаи показаха образци на професионализъм и мъжество. Защо забравихме, че те бяха от малкото коалиционни сили, които с чест издържаха масирания априлски натиск на иракската съпротива.

Що се отнася до реформата в Българската армия, то ние имаме най-добрият сертификат - членството в НАТО. А всичко, което предстои да се направи, а то не е малко, е залегнало в Стратегическия преглед на отбраната, за който политиците и държавниците гласуваха, подкрепиха го.

Сега на ход са наистина политиците и държавниците. Необходими са бързи и ефективни мерки, от които да проличи, че институциите не декларативно, а реално стоят зад нашите военнослужещи, участници в мисиите, в това число и особено в Ирак.

Споделяне
Още от България