К. Паскалев: В позната среда премиерът говори по-спокойно

Водещ Георги Коритаров: Г-н Паскалев, да започнем с един необичаен поглед към правителството. Като човек, който няма вече конкретни официални ангажименти с кабинета, можете по-спокойно да влезете в ролята на интерпретатор или преводач. Много ви моля за тази услуга. Ще ви прочета интервю с премиера Симеон Сакскобургготски, публикувано във в. "Новинар" и "24 часа":

"Не пренатегнахте ли много атмосферата с очакване за промени в управлението?

Мисля, че ние управляваме и ще преценим, което е идеалният, най-добрият момент за обществото. Вие знаете, че аз гледам на това предимно, а не толкова на някои толкова политически съображения.

Ще има ли рокади на групата утре?

Ей с тези рокади. Наистина изглежда, че има голям глад. Повервайте ми, когато дойде моментът, ще ги предприемем.

И моментът не е ли дошъл?

Явно не, ако не - утре."

Какво означава това, общо взето, какво да разбираме?

К.Паскалев: Г-н Коритаров, аз бих ви отговорил по следния начин - точно заради това правителството си има говорител. Мисля, че само той може да каже какво точно е имал предвид премиерът.

Вие бяхте сравнително дълго и може би, четейки това, отегчително дълго време член на това правителство. Какво разбирахте, така ли се говореше и вътре?

Не, разбира се. Когато премиерът е спокоен и участва в една среда, която му е позната, говори по-спокойно.

Това ли е вербалният израз на политиката на правителството?

Трудно ми е да кажа, но до голяма степен май да.

Това означава ли, че правителството на практика няма ясни критерии и ясни координати, в които реализира своята политика?

Въпросът е доста по-сериозен. Не става дума само за това правителство, а за всяко българско правителство. До голяма степен по време на една предизборна кампания всяка една политическа структура се опитва да създава илюзията, която отговаря на мечтите на българския народ, а след това реално го приземява. Онова, което липсва в българското политическо пространство, са ясните критерии, по които се оценява полезността на едно или друго правителство. И аз бих казал, че тези критерии по-скоро трябва да имат някакво математическо измерение, което би могло да се формулира по следния начин - два пъти увеличаване на покупателната способност, на възнагражденията на българите или два пъти увеличаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението.

Такива неща имаше. Имаше по-математически, ако това, разбира се, е математическо - 800 дни, несимволично увеличение на доходите.

Не, несимволично не означава нищо.

Добре, сега според какво ще се оценява?

Какво значи несимволично според вас - три процента и половина увеличение на възнагражденията на заетите в бюджетната сфера или 20 процента, или 35 процента? Когато говорим за математика, става дума за ясна покупателна възможност, а не само за едни такива несимволични ангажименти, които в крайна сметка остават само символ на една предизборна кампания.

Липсват ли ясно формулирани приоритети в работата на това правителство?

Ако трябва да говорим за желанието на правителството да придвижи България към членството в НАТО и ЕС, съществуват приоритети. Но ако говорим за конкретна управленска програма, която до подобри състоянието на живот на българския гражданин и да повиши неговото жизнено равнище, аз не бих казал, че съществуват такива ясни цели, които са поставени пред правителството.

Нека сега да включим в нашия разговор г-н Димитър Калчев. Устойчива двойка бяха Костадин Паскалев и Димитър Калчев, казано на футболен език, нещо като Янев и Колев от онова време. Сега ще говорите малко от различни гледни точки. Г-н Калчев, споделяте ли тезата, че липсват ясни приоритети в работата на правителството?

Въпросът може би трябва да се раздели на две. Едната част е външнополитически приоритети, да. Това, което беше набелязано - и поканата за НАТО, и долу-горе вече ясна е датата на влизане в ЕС, мисля, че външнополитическите приоритети са ясно очертани и те се спазват. И може би това беше най-големият успех и за 2002 г.

Да говорим за вътрешнополитическите.

Що се касае до вътрешнополитическите приоритети, според мен те са записани много ясно и точно в управленската програма, която беше съставена в първите шест месеца от управлението на нашето правителство. Друг е въпросът, че още много неща в тези приоритети трябва да се бутнат, за да станат те наистина действащи истински приоритети, които да доведат до рязко подобряване на социално-икономическото положение на нашите граждани.

Г-н Паскалев - ясно и точно ли са били записани в програмата приоритетите?

Да, ако отворите управленската програма, там има записани приоритети, но според мен те трябва още да бъдат, как да кажа, актуализирани, осъвременени, защото за мен един от най-големите приоритети, който може силно да повлияе върху социално-икономическото положение на българите, е това, което мечтаят нашите граждани преди всяка изборна кампания - това са чуждите инвестиции и инвестициите на зелено. Ако ние не създадем с нашите действия такива условия... според мен един нов закон за инвестициите, не за чуждите инвестиции, а закон за инвестициите, нов закон за инвестициите е много важен.

Г-н Паскалев, вие не сте ли ги прочел внимателно тези приоритети? Колегата ви г-н Калчев казва, че са записани.

Не само съм ги чел, но аз съм и писал частта, която е свързана с регионална политика и инфраструктура в тази управленска програма...

Добре, какъв е проблемът тогава?

Друг е въпросът доколко едно или друго нещо, записано в тази управленска програма, се реализира по най-добрия начин. Мога да го кажа съвсем простичко по следния начин - много се изговори в последните няколко месеца за финансова децентрализация, но в крайна сметка тя не се случи поради няколко причини. Нямаше ясно разбиране какво точно се цели от тази професионална работна група, която беше създадена по най-добрия европейски вариант...

Бяхте казал, че след шест месеца ще се стигне до много критична ситуация тъкмо поради липсата на финансова децентрализация...

Искам да ви кажа за какво конкретно става дума. Всяко едно българско семейство разполага с определен финансов ресурс, който е определен, примерно, за храна, за медикаменти, за отопление. Какво направи българското правителство с бюджета тази година на общините? То осигури 50 процента от необходимите средства за точно тези дейности - храна, отопление, осветление...

Значи наполовина.

Наполовина. Е добре, аз поставям въпроса как би могло едно българско семейство, което е разчело своите разходи на 150 лева за тези дейности, да издържи в съответния период от време със 75 лева? Ясно е, че не може.

Нека да запитаме г-н Калчев, може ли, г-н Калчев, да издържи?

Това, което каза г-н Паскалев е вярно. Работната група, която беше под негово ръководство направи една отлична, мога да кажа, разработка, която трябва да се преведе на практика. Частично се погасиха, в много голяма степен се погасиха неплатените разходи на общините. За издръжката положението е така и единственото, на което може да се разчита, е... от преизпълнението на бюджета за съответните планови периоди да се додава нещо на общините, което не е система. Това не е нещо, на което може да се правят едни бъдещи стабилни разчети. Така че по отношение на издръжката за съжаление, положението наистина... въпросът е открит и ще трябва още много да се работи.

Ние продължаваме с г-н Паскалев.

Нещо много интересно прозвуча в изказването на г-н Калчев - това не е система, тоест начинът на наливане на финансови ресурси в едно определено направление, без да се постигат целите, не е система. Това е разхищение на финансов ресурс. И аз твърдя, че независимо от високопрофесионалната работа, извършена от експертите, в крайна сметка всичко онова, което беше подготвено - осем законопроекта, минимални стандарти за издръжка и т.н., не бяха въведени в действие. Именно поради тази причина аз твърдя, че правителството не знае какво прави в посока на финансовата децентрализация, или една много добра идея, която е записана като ангажимент на правителството, фактически се опорочава с конкретните действия на същото това правителство. Или неразбирането, или некомпетентността, или политическото усещане, че едва ли не, ако се въведе финансовата децентрализация ще бъдат стабилизирани кметовете на БСП и на СДС, което е абсурд, е довело до невъвеждането в действие на този проект...

Един военен конфликт срещу Ирак как ще се отрази на българското правителство. Ще го стабилизира ли или, напротив, ще ускори дестабилизационните процеси, които са заложени по някакъв начин?

Чисто в управленски аспект една такава криза ще бъде неблагоприятна за България. Самото увеличение на разходите за енергоносители, които, както знаем вече, за общините не са обезпечени със съответния финансов ресурс, ще доведе до увеличаване на този дефицит на средства, който е необходим за нормалното функциониране на държавата, от една страна. Но чисто в политически аспект една такава криза ще стабилизира правителството, от друга страна.

Ще бъде алиби за неуспехите му?

Бих казал следното нещо: България вече е преживявала подобен вариант. Това беше войната в Югославия. Но тогава според мен г-н Костов не си позволи да създаде от това алиби. Аз се надявам, че и това правителство няма да си позволи да създаде алиби от една евентуална криза в Ирак.

* Публикуваме със съкращения интервюто с бившия вицепремиер в кабинета Сакскобургготски и настоящ съветник на президента Първанов Костадин Паскалев и министъра на държавната администрация Димитър Калчев в предаването "Блиц" на Би Ти Ви и Радио "Свободна Европа" с водещ Георги Коритаров